От Конрад Аденауер, първият канцлер на новосъздадената Федерална република Германия през 1949 г., насам германско правителство не е встъпвало в длъжност при толкова трудни условия. С глобални сътресения, предизвикани от митническите стъпки на президента на САЩ Доналд Тръмп, и при отчетена за пръв път преднина на крайнодясната Алтернатива за Германия в национално проучване на общественото мнение.

Християндемократическият съюз (ХДС) на Фридрих Мерц и социалдемократите (СДП) наскоро се договориха по коалиционно споразумение. Въпреки че двете партии все още трябва да ратифицират споразумението, ясно е че Мерц ще положи клетва като канцлер в началото на май.

Мерц ще има куп задачи, които да изпълнява в управлението в един променен свят. В единството на Запада се появиха пукнатини, а икономическите принципи, които дълго време бяха в основата на световната търговия и задвижваха успеха на Германия, се отхвърлят. Германското правителство трябва бързо да се активизира, за да защити не само своите стратегически, икономически и търговски интереси, но и тези на Европа и другите демокрации.

Бъдещата коалиция е изправена пред четири огромни предизвикателства:

Още по-лошо е, че мнозинството от германците нямат доверие в способността на бъдещото правителство да реши проблемите на страната.

Мерц успя да преодолее най-голямото препятствие пред сериозните действия - "дълговата спирачка" на Германия - преди да бъде сформирано неговото правителство. В смел ход ХДС и СДП, подкрепени от Зелените, промениха германската конституция, за да облекчат строгите фискални правила за размера на федералния бюджетен дефицит, и приеха инвестиционна програма на стойност €1 трлн. ($1.1 трлн).

Това беше промяна на парадигмата за страна, която отдавна е превърнала фискалната ортодоксалност в крайъгълен камък на публичната политика, и дава на новото правителство бюджетното пространство да увеличи разходите за отбрана, инфраструктура, научни изследвания, цифровизация и опазване на климата.

Правителството трябва също така да разработи последователен план за справяне с недостига на експортно търсене, изострен от по-силната конкуренция на китайските продукти, особено на автомобилите, както в Европейския съюз, така и на трети пазари. Този проблем натежава сериозно върху икономическите перспективи на Германия, особено предвид протекционистичния завой на Америка.

Зависимостта на Германия от отворените пазари, международните вериги за създаване на стойност и глобалната стабилност е отразена в коалиционното споразумение, в което се потвърждава ангажиментът на правителството към международния ред, основан на правила, и многостранните институции.

То е също толкова реалистично в призива си Европа да намери политическа воля да действа самостоятелно. За тази цел новото правителство се стреми да укрепи европейския стратегически суверенитет и да подпомогне разработването на EuroStack - общоевропейска цифрова инфраструктура, която може да се конкурира със световните играчи. Това ще изисква новото министерство по цифровите въпроси да гарантира, че цифровата трансформация на Германия подкрепя подобни усилия и на ниво ЕС.

По подобен начин новата коалиция изрично признава системното съперничество на страната с Китай и обещава да приложи по-силна стратегия за "премахване на риска". Това също ще изисква тясна координация с ЕС и други глобални партньори.

Демонстрирайки готовност да ръководи в тясно сътрудничество с Франция и Полша, неговото правителство обеща по-голяма гъвкавост в процеса на разширяване в сравнение с предшестващите го и да подобри възможностите за вземане на решения в ЕС чрез разширяване на случаите за гласуване с квалифицирано мнозинство - за външната политика и политиката на сигурност.

Също толкова обещаващо е, че коалиционното споразумение подчертава подкрепата на Германия за поставяне на бюджетните средства на ЕС в зависимост от спазването на принципите на правовата държава от страна на получателя - ясен сигнал към Унгария, че Германия повече няма да си затваря очите за нейните авторитарни тенденции.

Но въпреки че следващото правителство изрази желание да подобри управлението на ЕС, като избегне прословутия "германски вот", при който страната се въздържа от гласуване в органите на ЕС поради вътрешни разногласия, предложеният механизъм трябва да бъде подобрен, за да се изпълни това обещание. В резултат на това правителството на Мерц може да няма толкова силен глас в Брюксел, колкото би искало.

Новото ръководство трябва да работи за намаляване на чувството на отчуждение сред германците, които се смятат за икономически изостанали и социално маргинализирани и, което е важно, виждат в миграцията заплаха - особено при положение, че крайната десница и крайната левица чакат на тъч линията. Коалиционното споразумение призовава за национални гранични проверки, докато не се подобри управлението на външната граница на ЕС, временно спира събирането на семействата на бежанците, на които е предоставена субсидиарна закрила, и разширява списъка на сигурните страни на произход.

Предвид опасенията за устойчивостта на германската демокрация, екипът на Мерц е подложен на натиск за подобряване на ефективността на управлението, което е от съществено значение за укрепване на легитимността на институциите в страната. Това не е просто технократска задача. Тя изисква цялостно преосмисляне на публичната политика и разумен дебат за това как страната да се справи с предстоящите предизвикателства, идващи както от чужбина, така и все повече отвътре.