Сериозен ръст на подадени сигнали и заповеди за защита на пострадали от домашно насилие е отчетен през 2024 г. след протестите и законодателните промени, свързани със случая "Дебора" през 2023 г. В същото време броят на жертвите и тежко пострадалите от този вид насилие остава стабилно висок, налице е крайно мудна и недостатъчна институционална подкрепа за превенция и защита на засегнатите. Това е заключение и в годишния доклад за правата на човека на Българския хелзинкски комитет (БХК).

Въпреки приетите мерки и поправки в Закона за защита от домашното насилие важни елементи от тях продължават да не са изпълнени, а предвидените 450 000 лв. за специализирани програми за 2024 г. (консултации, кризисни центрове и подкрепа за жертви) останаха неизползвани.

Проверка на "Дневник" показа, че промените, гласувани през 2023 г., но влезли в сила в началото на 2024 г., предвиждаха създаването на национална информационна система за превенция и защита от домашно насилие, както и приемането на Координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие. Нито едно от тези неща не е създадено или прието, а те са ключови за промяна в системата и справянето с проблема.

БХК традиционно следи тенденциите в различни направления, а темата за домашното насилие е една от ключовите, по които се очакваха промени, но огромна част от тях са приети само на хартия и на практика все още не функционират на практика.

Докладът на неправителствената организация стига до извода, че през изминалата 2024 г. тенденцията на нарастване на случаите на домашно насилие и насилие над жени се запазва. Много жени остават уязвими към физическо, психологическо и икономическо насилие, а институционалната помощ все още е недостатъчна и неефективна, приетите през 2023 г. ключови поправки в Закона за защита от домашно насилие все още не се прилагат пълноценно.

Увеличаването на броя на огласените случаи не е непременно белег за негативна тенденция, тъй като тя може да се дължи и на по-силна обществена чувствителност и по-сериозно разпознаване и осъждане на проблема, както и на по-често търсене на защита от страна на жените в ситуация на риск и на домашно насилие, посочват още в доклада си от БХК. По-малкото случаи през предишните години по-скоро говорят за това, че често насилието е оставало "заключено" вкъщи и е ставало публично известно единствено при фатален край.

Има и редица фатални случаи, които изобщо не стигат до медиите, а официална статистика продължава да не се води от отговорните институции. Годината беше белязана с поредица от особено жестоки прояви на домашно насилие без фатален край: още обезобразени с макетно ножче жени по модела на емблематичния случай с Дебора Михайлова от Стара Загора. Имаше случаи на: заливане с бензин и опит на запалване на жена и 2-годишното ѝ дете, както и друг на жестоко пребита от съпруга си жена от Враца.

От БХК се позовават на данни, изнесени от адвокат Яничка Василева.

Прокуратурата е образувала няколко пъти повече разследвания за престъпления, свързани с домашно насилие и по-конкретно за причиняване на телесна повреда в условия на домашно насилие, за първите шест месеца на 2024 г., показва още справка в доклада на БХК.

Образувани са също 1133 досъдебни производства по чл. 131, ал. 1, т. 5а, в сравнение с 239 за същия период на предходната година. Сериозният ръст - около 4 пъти повече - се наблюдава след измененията в чл. 93 т. 31 от НК от 2023 г., с които отпадна с новите поправки в закона за защита от домашното насилие изискването за системност на насилието, за да бъде признато то за престъпление.

Все още обаче има осезаемо разминаване между образувани производства и внесени обвинителни актове в съда. От 1133 разследвания 836 са били приключени. От тях обвинителен акт е внесен само за 228 - около 27%. За същия период на миналата година те са били едва 44.

Въз основа на тези 228 обвинения 185 лица са били осъдени с влязла в сила присъда през първото шестмесечие на 2024 г., а трима души са били оправдани. Малкото обвинителни актове изискват допълнителен анализ за причините. Една от тях би могла да бъде, че се разчита основно на показанията на пострадалата и не са събрани достатъчно други доказателства, които да ангажират отговорността на извършителя. За този проблем при решаването на делата са говорили многократно и прокурори, и адвокати, които работят по такива случаи.

За заплаха за убийство досъдебните производства за първата половина на 2024 г. са 308; за 73 от тях прокурорът е решил, че ще внесе обвинителен акт в съда. 51 души са били осъдени за заплаха с убийство през периода. Оправдани няма.

През изминалата година е имало едно ново досъдебно производство за опит за убийство в условията на домашно насилие. За убийство в условията на домашно насилие през първото шестмесечие на 2024 г. са били образувани три досъдебни производства. По едно от тях през периода е бил внесен в съда обвинителен акт срещу едно лице. През този период за убийство в условията на домашно насилие са излезли две осъдителни решения срещу двама души.

През 2024 г. Министерският съвет в лицето на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие изготви Правилник за прилагане на Закона за защита от домашното насилие. Разработена бе и Национална програма за превенция и защита от домашното насилие за периода 2024 - 2026 г. Все още обаче ключови мерки в нея не са изпълнени.

Коалиция "Заедно срещу насилието" и Алиансът за защита от насилие, основано на пола, излязоха с публични позиции и призоваха спешно за няколко стъпки:

- Приемане на Координационния механизъм - ключов документ за ефективна помощ и защита на жертвите.

- Финансиране на кризисни центрове и програми - втора поредна година липсва държавна подкрепа за неправителствени организации и социални услуги, които работят с жертвите.

- Пряк ангажимент от правителството - липсата на действия води до повече случаи на домашно насилие и фатални инциденти.

Висока обществена чувствителност към темата за домашното насилие показаха и резултатите от обществено допитване на Изследователски център "Тренд" от началото на 2024 г., но също така и наличието на консервативни нагласи и подценяване на някои форми на агресия.

Изследването обръща внимание и на неразпознати и подценени форми на насилие:

Идентифициран е и друг проблем - неразпознаване на психологическото насилие:

Разпознаване на сексуалното насилие:

Доверието в институциите също не е на високо ниво - 55% не вярват, че полицията и правосъдната система могат ефективно да се справят с домашното насилие. 67% от анкетираните подкрепят по-строги наказания за домашно насилие със законодателни промени, припомнят данните от изследването в доклада си от БХК.

Близо половината мъже в България смятат, че жените преувеличават или си измислят, когато кажат, че са били изнасилени - 12% са съгласни, а още 34% са склонни да се съгласят с такова твърдение. Макар и два пъти по-малко, и при жените общо почти една четвърт приемат такова обяснение - 6% "напълно съгласни" и 17% "склонни да се съгласят".

В областта на насилието, основано на пола, европейският законодател е констатирал, че действащите разпоредби на равнището на ЕС и на национално равнище са се оказали недостатъчни за ефективната борба и предотвратяването на насилието над жени и домашното насилие. В този контекст на 14 май 2024 г. бе приета нова директива.

Целта ѝ е да се осигури всеобхватна рамка за ефективно предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие навсякъде в ЕС, като се установят минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областите на сексуалната експлоатация на жени и деца и компютърната престъпност, както и за правата на жертвите на всички форми на насилие над жени или домашно насилие преди, по време и след приключване на наказателното производство и за защитата и подкрепата за жертвите, превенцията и ранната намеса.

По отношение на защитата на жертвите и достъпа до правосъдие директивата урежда подаването на сигнали за насилие над жени или домашно насилие, действията и експертизата на органите по разследване и наказателно преследване в случай на подаден сигнал или информация за прояви на насилие, насоки за правоохранителните органи и прокуратурата, извършването на индивидуална оценка с цел установяване на потребностите на жертвите от защита или подкрепа и насочването им към служби за подкрепа. Предмет на регламентиране са и незабавните заповеди за забрана, ограничителните заповеди, заповедите за защита и мерките за премахване на определени онлайн материали, пише още в доклада на БХК.

Специално внимание е отделено на специализираната подкрепа за жертвите на този вид престъпления, включително на правилата за телефонните линии за помощ на жертвите, за подслоните и други места за временно настаняване. Предвидени са и мерки за превенция на насилието над жени и домашното насилие.

В момента тече и законодателна процедура за приемането на поправки в друга директива за установяването на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

В своя резолюция от 28 февруари 2024 г. относно правата на човека и демокрацията Европейският парламент разглежда актуалното състояние на правата на жените по света и политиката на съюза в тази област. В светлината на направените констатации парламентът призовава държавите членки, които все още не са се присъединили към Истанбулската конвенция, да я ратифицират и да започнат да я прилагат във възможно най-кратък срок.

Призовава също за Харта на ЕС за правата на жените и отново приканва държавите членки да приемат и прилагат стратегии, политики и програми за постигане на напредък в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права, особено на маргинализираните групи жени, и за премахване на системните, финансовите, правните, практическите и социалните пречки, пред които те са изправени, както и да гарантират, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са защитени и се зачитат навсякъде. В допълнение парламентът призовава за по-съгласувани усилия за ликвидиране на сексуалното насилие, използвано като оръжие, и за борба с безнаказаността на извършителите на такова насилие.