Министерството на образованието и науката (МОН) отчита като грешка това, че не е публикувало концепция за учебна програма по предмета "Добродетели и религии" и се ангажира да го направи до 8 май. Тя ще се отнася само до частта за етика и добродетели, се разбра от думите на просветния министър Красимир Вълчев при откриването на дискусия за изучаването на добродетели и религия, организирана от МОН в Националния дворец на културата. "Българското образование е светско и ще остане такова, както е във всички други европейски страни, в които се учи религия", каза Вълчев.

Във форума участваха повече от 100 души, сред които българският патриарх Даниил, главният мюфтия Мустафа Хаджи, депутати, учители, училищни директори, родители, представители на неправителствени организации. Дискусията продължи над пет часа.

Планът на министерството за въвеждане на задължителен предмет "Добродетели и религии" от първи клас предвижда право на избор от програми:

Идеята е обучението да залегне в учебните програми от учебната 2026/2027 г. и да няма оценки. Сега предметът религия се предлага като свободноизбираем.

В отговор на въпрос от "Дневник" министър Вълчев изтъкна, че сегашните конфесионални програми по християнство-православие и ислям ще бъдат отворени за промени. Неговата оценка е, че на тях може да се стъпи, за да бъдат създадени нови.

По думите му програмата ще бъде по примера на тези в Норвегия, Дания, Испания, Словакия и Германия. "Разбира се, че в тази програма ще има и религия, но ние имаме елементи на религия и в момента в учебните програми. Няма как да нямаме, защото цялата българска и европейска култура и цивилизация е продукт на християнското наследство", коментира Вълчев и попита "трябва ли да се лишим от възможността чрез религията да възпитаваме децата в универсални ценности, както го правят останалите европейските страни".

Основната цел на образователната система не е да индоктринира децата, а да ги възпита в добродетели и това предлагаме ние - да разширим принципа на задължителност върху възпитанието в добродетели, каза министърът пред журналисти.

На въпрос на "Дневник" как всички начални учители ще успеят да се квалифицират за една година, за да преподават новия предмет, Красимир Вълчев коментира, че министерството няма да предложи амбициозни срокове за въвеждането му.

На уточняващ въпрос дали предметът ще влезе в програмата за първи клас от учебната 2026/2027 г. Вълчев отговори, че всичко зависи от сроковете на приемане на законопроекта. Министерството ще предложи поправки в училищния закон през май, а според Вълчев депутатите могат да ги гласуват през есента.

Министърът съобщи още, че част от разговора е дали предметът да се въведе за всички класове, но мнението му, е, че трябва да се започне с първи клас.

Българският патриарх Даниил благодари на правителството, на образователното министерство и лично на министър Красимир Вълчев за "добрата воля и решимостта за въвеждане на предмета с работно наименование "Добродетели и религия" в задължителната програма на българското училище". Припомни, че такова е желанието и молбата на Светия синод към всички правителства от началото на прехода до днес.

Според патриарха предметът би спомогнал за изграждането на младите хора като отговорни и свободни граждани. "Убедени сме, че въвеждането на предмета православие или религии и добродетели като задължителен би запълнило един дефицит в цялостния общообразователен цикъл", каза патриархът.

Председателят на Националния съвет за религиозните общности в България Роберт Джераси обърна внимание, че липсват квалифицирани педагогически кадри, които да преподават новия предмет, а статутът на учебните програми е неясен. По думите му липсва цялостна стратегия и план за поетапното въвеждане на предмета, както и мониторинг.

Бившият премиер и министър на образованието акад. Николай Денков очерта четири потенциални проблема пред въвеждането на предмета. Първият, посочи той, е свързан с работата в смесените райони и се състои в риска разделянето на класовете на учещи конфесионално и учещи неконфесионално предмета да "доведе до доста по-тежко разделение от това, което сме успели да успокоим след трудните години в края на 80-те".

Вторият за него е съчетаването на представите от Стария завет за битието и възникването на света с научните постижения. "Не казвам, че трябва да ги противопоставяме, те трябва да бъдат поставени в правилния контекст, в правилната възраст, в правилната последователност", обясни той.

Третият акцент за него е в учебната програма да бъдат изведени общочовешки ценности, които водят към единение на хора от различни религии, а не към обратното. Четвъртият е свързан с подготовката на преподаватели от 1-ви до 12-и клас, "които да бъдат адекватни на очакванията за това, което се иска от тях, които да бъдат на нивото на това, което трябва да представят като дух и съдържание и от друга страна да могат да работят с деца по този начин". "Не съм сигурен, че в този кратък срок е възможно да бъде изпълнено в национален план, така че да не се окаже, че доброто ни намерние ще има едно неадекватно изпълнение", предупреди акад. Денков.

Според Ирина Манушева, философ, преводач и автор на петиция против въвеждането на задължителен предмет по религия, на този етап има твърде много неясноти за обучението по предмета. Според нея те трябваше да бъдат изяснени преди министерството да обяви, че предметът ще бъде въведен.

По думите на председателя на парламентарната комисия по образование проф. Андрей Чорбанов ("Има такъв народ") формирането на ценности и добродетели трябва да започне от най-ранна детска възраст. "Лошо е да кажем, че училището в някаква степен ще трябва да замести добродетелите, които не са успели да се формират в семействата", каза Чорбанов.

Без религия няма да има цивилизация, заяви депутатът от ГЕРБ Тома Биков. По думите му религията е факт и образователната система не може да се прави, че тя не същестува.

Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на 119-о Средно училище "Академик Михаил Арнаудов" Диян Стаматов изрази подкрепата си за въвеждането на предмета. Според него това е пътят към промяната в училище, наред с новите учебни програми и планове. "Г-н Вълчев, имате подкрепата от всички директори от страната, бъдете малко по-смел и уверен в това, което правите, макар и то да не е никак леко", обърна се той към просветния министър.

Ддиректорът на 107-о Основно училище "Хан Крум" Данко Калапиш подчерта, че неговото училище е едно от осемте в София, в което се предлага предмета религия-православие като избираем предмет, а учебните заведения в столицата са 270. Той преподава по предмета и подкрепя напълно идеята на МОН, но изрази опасенията си от липсата на кадри.

Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев изрази готовност за подготовката на нужните кадри и то "в кратки срокове, ако това бъде държавна задача и политика".

Министерството лансира идеята си за въвеждане на нов задължителен предмет "Добродетели и религии" след среща на министър Вълчев с патриарх Даниил. Министерството обяви, че първоначално предметът ще влезе в програмите на първокласниците от учебната 2026/2027 г. след поправки в Закона за предучилищното и училищното образование.

Аргументите на просветния министър Красимир Вълчев са, че образователната система трябва да прави децата не само знаещи, но и добри хора, и че с помощта на предмета ще се намали агресията в училище. Учениците ще имат избор от програми - с елементи на конфесионално обучение, но ще има и програма, която ще е само с акцент върху възпитанието, като в нея ще има история на религиите.

До този момент министерството не е обявявало кой и как ще изготви учебните програми, как ще протича учебният процес, когато учениците от един клас са избрали три различни програми (християнство - православие, ислям, неконфесионално обучение), има ли достатъчно подготвени учители, които да преподават новия предмет, как педагозите ще бъдат квалифицирани.

И сега учениците могат да изучават религия като свободноизбираем предмет, макар и интересът да е слаб - изучават го над 12 хил. ученици, или под 2% от всички учещи. Разработени са 3 програми - религия (християнство - православие), религия (ислям) и религия (неконфесионално обучение).