За паметта, войните и литературата: говорят трима световноизвестни писатели
Писателят Шехан Карунатилака от Шри Ланка, руската поетеса Мария Степанова и китайският писател Ю Хуа бяха в София, за да се включат в тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София". То се проведе под мотото "Археология на паметта", затова и тримата засегнаха темата за паметта, нейната връзка с литературата, но и за ролята на личните им преживявания, по време на разговорите си пред публика в Националния археологически институт с музей при БАН.
Първи пред нея във втората вечер от събитието застана Шехан Карунатилака, чийто роман "Седемте луни на Мали Алмейда" (публикувана на български от изд. "Лабиринт") му носи наградата "Международен Букър" през 2022 г. "Когато седиш в Коломбо или в София, и пишеш някакъв странен роман, не очакваш хората по света да говорят за него - заяви писателят по повод отличието. - Аз не очаквах някой да говори за моята книга по-далеч от Индия".
| По това време Шри Ланка е била в икономически колапс и никой не се вълнувал от литература. |
"Спомням си, че си мислех - включването в списъка на номинираните е много хубаво, включването в краткия списък също е хубаво, а след това взех, че спечелих", разказа Карунатилака. Когато Ангел Игов, който водеше дикусията, го попита дали всички писатели тайно си мечтаят да бъдат рок звезди, той отговори, че предпочита да стои на заден план и да бъде по-скоро басист, отколкото вокал, но със сигурност през последните две години, след спечелването на "Букър", живее като рокендрол звезда, защото пътува много повече. "Но се надявам след още две да се върна в сянката и просто да бъда басист", добави писателят.
Пътувайки из различни места по света, е осъзнал, че всички хора живеят в различни дистопии. "Може би това, което смятах за много специфична история за дистопията в Шри Ланка през 1989 г., е универсална история, която всички могат да разберат - за правителства, които карат несъгласните да замълчат, за журналисти, които са принуждавани да мълчат", каза Шехан Карунатилака. Обясни, че в Шри Ланка в началото книгата е била добре приета, защото никой не я чел. "След като хората я прочетоха, реакцията беше положителна, но винаги има и тролове."
Историята в романа се развива в Коломбо, столицата на Шри Ланка, през 1990 г., когато Мали Алмейда - военен фотограф и журналист, комарджия, прикрит гей и атеист, се събужда мъртъв и вижда, че се е озовал в нещо като небесна канцелария. Решава сам да разследва убийството си и да открие кой го е предал. Но в страна, разкъсвана от кръвопролитна гражданска война, където споровете се уреждат с батальони на смъртта, с камикадзета и наемници главорези, списъкът на заподозрените е отчайващо дълъг, пише в анотацията на книгата.
"Книги за оцеляването": излезе краткият списък за наградата "Международен Букър"
Карунатилака заяви, че умишлено е избрал романът да се развива в това десетилетие, защото никой няма да оспори фактите. "Знам, че в книгата има говорещи животни, демони, призраци, но фактите за отвличанията и ескадроните на смъртта това не се оспорва, всички знаем, че тези неща се случваха", заяви писателят.
| Според него една добра книга би могла да се чете без никакъв контекст и дори читателите да не знаят нищо за Шри Ланка, пак да могат да преживеят историята в нея. |
"Знам, че тази книга е свързана с политиката на Шри Ланка, но е и за неща, които обсъждаме на този фестивал, за паметта, за това как страните се справят с травмите си и как ние се справяме с миналото си - дали го погребваме, или го изкопаваме, за да го изследваме внимателно. И това реално е историята на Мали Алмейда", обясни писателят и добави, че щом хората по света са се свързали с нея, означава, че тези теми резонират навсякъде.
Той призна, че всички призраци в книгата са базирани на действителни истории, а след това цитира изречение от нея, в което се казва, че хората не трябва да се страхуват от призраци, защото ужасите от човека са много по-лоши от която и да било история за духове, която Холивуд може да измисли. Шехан Карунатилака разказа още, че използването на фантастични герои в литературата предпазва писателите от цензура в Шри Ланка, от гонения и разпити.
| "Дори през най-мрачните времена имахме сатира, имахме политически пиеси, но властите не знаеха какво да правят с тях. Но ако един журналист пишеше за мир, той изчезваше", заяви той. |
"Със сигурност не трябва да мълчим! Струва ми се, че да мълчим е единствената възможност, която нямаме в момента", заяви от своя страна малко по-късно Мария Степанова в отговор, оправен от модератора на нейната среща - критикът и преводач Биляна Курташева, за това какво трябва да прави литературата в настоящия момент. "Литературата може да свидетелства, да предупреждава, но не много хора се вслушват в нея. Наш дълг е да утвърждаваме живота и това прави литературата - утвърждава живота", добави още Степанова, която е принудена е да напусне Русия през 2022 г. и в момента живее в Берлин.
Руската писателка обясни, че обича много този град, но живее в него с усещането за една неприятна тавтология, защото повтаря съдбата на своите любими писатели, които също се е налагало да емигрират. Именно в Берлин през лятото на 2023 г. написава книгата "Фокус", издадена наскоро от изд. "Жанет 45". "Сякаш записвах сънищата си и ми беше важно да видя този сън докрая, как ще свърши", заяви тя и добави, че в нея има елемент на автофикция, но само донякъде и читателите ще видят къде сходствата между писател и герой свършват.
Степанова призна, че в момента почти не пише поезия. "След всичко, което се случи, трябва да мога да намеря нов глас. Но не е онова, което би ми се искало да постигна", каза тя, защото "стихотворението като го хвърлиш към прозореца, трябва да успее да го счупи", а в момента за нея това е непосилно. Затова се е фокусирала върху прозата.
| "Не можем да се отказваме от живота, дори когато наоколо бушува и тържествува смъртта", подчерта още Мария Степанова. |
Според нея на фона на политическата катастрофа "умението да се радваме на живота, въпреки всичко, е една от формите на съпротива, която днес ни е особено необходима". Писателката заяви, че хората не трябва да губят способността и да споделят тази радост с другите.
"Тишина във форма на прегръдка": Мария Степанова и паметта за миналото
На въпрос от публиката дали се страхува да не загуби руската идентичност, Степанова отговори, че нищо не се губи. "Защото взимаш със себе си целия си багаж, който си трупал от мястото, където си се родил. Да, има откъснатост, но но не е безполезно. Това номадство можем само да го приветстваме, защото можем да се избавим от собствената си незначителност", заяви тя. На български е издаден и документалният ѝ роман от 2017 г. "В памет на паметта", който е бил в краткия списък за наградата "Международен Букър".
В последния ден от "Литературни срещи" публиката успя да присъства и на дискусия с китайския писател Ю Хуа. На български са издадени две негови книги - "Живи" и "Китай в десет думи" (изд. "Жанет 45"), а преводачът му Стефан Русинов се включи и с превода на живо в разговора с българската писателка Елена Алексиева. "Всички писатели имат различен начин на писане, но едно общо между тях е, че всеки се опитва да достигне възможно най-близо до истината", заяви Ю Хуа. За него задачата на писането е събуждането на паметта.
"Не знам дали в България го има този израз, в Китай казваме, че "литературата идва от живота, но седи по-високо от живота". В една моя статия за Уилям Фокнър бях написал, че той е един от малкото писатели, които показват, че литературата не може да стигне до по-високо място от живота", добави писателят и разказа за сцена от романа си "Братя", който не е преведен на български, в която човек взима пирон и тухла и се самоубива, забивай го в главата си.
Може ли да опишеш Китай в десет думи? Ю Хуа, който търси истината с книгите си
"Когато романът ми "Братя" излезе, няколко месеца по-късно ми се обади една университетска преподавателка, моя позната, да ми каже, че майка ѝ го е прочела и е плакала в продължение на няколко дни. Оказа се, че нейният баща се е самоубил по абсолютно същия начин, по време на Културната революция, с един дълъг пирон, които е забил с тухла в главата си. Напълно идентично с това, което аз бях написал! Но това, което тя ми каза след това, ме накара да осъзная колко безпомощно е моето писане пред лицето на реалността: разказа ми как, преди да погребат баща ѝ, са се опитали да извадят пирона от черепа му, но както и да са се опитвали, не са успели да го извадят. Защото се оказва, че ако го насилиш да го извадиш от главата, черепът ще се разпадне.
| Това е животът и това е паметта! Защото паметта е сама по себе си един живот. И много съжалявах, че не съм знаел предварително за това, защото иначе можех да го добавя в романа си", разказа Ю Хуа. |
Писателят обясни, че пише и за глада и то от собствения си опит, за собствения си глад, който е преживял. "Но в един момент разбрах, че един мой приятел, по-възрастен от мен с петнайсетина години, е изживял истински глад. Той ми каза, че е бил толкова гладен, че скалпът го е засмъдял. Когато аз пиша за глада, пиша за него като усещане в стомаха. А моят приятел ми каза, че истинският глад се усеща със скалпа.
| Давам тези два примера, за да покажа, че животът винаги ще е по-силен, по-мощен от писането. Паметта също е по-мощна от писането!" |
В интервю за БТА Ю Хуа казва, че пише толкова реалистично и за насилието в книгите си, защото е бил дете по време на Културната революция в Китай. "В ранния етап по улиците се случваха жестоки стълкновения между различни групи хора, включително с огнестрелни оръжия. След това пък дойде етапът на низвергването и събарянето от власт на най-различни групи хора, които бяха публично критикувани и бити. Така че насилието беше неизменна част от моя живот тогава", разказва писателят.
А когато човек от публиката го попита какви съвети може да даде към младите хора, Ю Хуа използва невероятното си чувство за хумор, което демонстрира почти през цялото време, за да отговори: "Самият аз в момента съм в объркано състояние. Самият аз чакам момента, в който ще имам съвети към себе си, но този момент не е дошъл. Съжалявам, нямам никакви съвети. При всички положения - вярвайте! Че утре ще е по-добре от днес. Така днес ще ви е добре. И утре продължавайте да мислите по същия начин."
