Потвърдено от съда: министерство блокирало проверките за плагиатство неоснователно

Потвърдено от съда: министерство блокирало проверките за плагиатство неоснователно

Потвърдено от съда: министерство блокирало проверките за плагиатство неоснователно
Единственият орган в държавата, който има правомощието да проверява и установява плагиатство, е бил блокиран с неправилно основание от принципала си - Министерството на образованието и науката. Този извод може да бъде направен на база окончателно решение на Върховния административен съд от 5 юни 2025 г.
В него върховните съдии оборват основния аргумент, с който публично беше обяснявано прекратяването на проверки на Комисията по академична етика (КАЕ) по сигнали за плагиатство през последната година, включително срещу ректори. Той касае сроковете за произнасянето на комисията и на практика проверки са били прекратявани не защото няма плагиатство, а защото проверяването е било забавено.
По закон комисията се произнася за наличието или липсата на нарушения в срок до 30 дни с доклад до министъра на образованието. При необходимост министърът може да го удължи с още 30 дни.
Прекратена проверка за плагиатство срещу действащия ректор на Тракийския университет в Стара Загора проф. Добри Ярков (освободен на 2 юни от министъра на основание навършване на 65 г., както изисква законът, но все още непроверен за плагиатство - бел.ред.) провокира депутатски въпрос към просветния министър. В отговор пред комисията по образование в Народното събрание в началото на април Красимир Вълчев обясни, че причината за прекратяването е неспазване на сроковете за произнасяне.
"Комисията, поради това, че не е намерила арбитри, е прекратила производството, като аргументът е, че има трайна съдебна практика, че сроковете, които са заложени, са преклузивни, тоест неспазването на сроковете води до това, че след това заповедите биват отменени от съда", каза Вълчев.
"Трайна съдебна практика" в областта на плагиатството и делата, свързани с решенията на Комисията по академична етика, нямаше до решението на Върховния административен съд от 5 юни, коментира юрист, пожелал анонимност, пред "Дневник". Такава може да има при влязло в сила решение на върховен съд на Република България - тоест на Върховния касационен съд (ВКС) или на Върховния административен съд (ВАС). До 4 юни 2025 г. единствено две решения на Административен съд - Русе, постановени от един и същи съдия, и решение на Административен съд - Пловдив твърдят, че сроковете са преклузивни (бел. ред - срок, в който задължително трябва да се упражни субективно право, краен срок, който ако не бъде спазен - правото се губи) и на това основание отменят решения за плагиатство. Именно последното решение на по-ниската инстанция отменя ВАС на 5 юни с окончателно решение.
В мотивите си тримата върховни съдии оборват твърдението, че сроковете за произнасяне са преклузивни, тоест задължителни, и неспазването им води до отмяна на акт на Комисията по академична етика в съда.
"Съдът (Административният в Пловдив - бел. ред.) е намерил, че въз основа на начина, по който е дефиниран срокът по чл. 30, ал. 9, и ал. 10 ЗРАСРБ (Закон за развитие на академичния състав в Република България - бел.ред.), може да се заключи, че не се касае за инструктивен срок и максималният възможен срок, в който КАЕ би могла да упражни правомощията си по чл.30, ал.7-12 ЗРАСРБ е 60 дни от момента на възлагане на проверката, но в случая този срок въобще не е спазен, като комисията на практика е упражнила правомощията си по събиране на доказателства и информация и по изготвяне на правни изводи изцяло извън срока. Решението е неправилно", пишат тримата върховни съдии и се обосновават:
"В случая непроизнасянето в рамките на удължения срок е нарушение на административнопроизводствените правила, но същото не е от категорията на съществените, защото съобразно доказателствата по делото неспазването му не би се отразило на резултата от крайния, завършващ административното производство акт".

Решението на върховните съдии

Решението на Върховния административен съд е свързано с решение на Комисията по академична етика за плагиатство на кандидата за главен асистент в Медицински университет - Пловдив Росен Цолов. Той представя преписани - според университетското научно жури и Комисията по академична етика - трудове. Представя и сертификат за владеене на английски език, чиято автентичност не може да бъде потвърдена. Когато това става известно, Цолов изтегля документите си и заплашва университета със съд.
Същата статия обаче е включена в списък с публикации, които той представя пред Медицински университет - Варна и на базата на които придобива образователната и научна степен "доктор" там. Следва сезиране на Комисията по академична етика при МОН и тя потвърждава наличието на плагиатството. Ръководството на Медицински университет - Варна отнема докторската степен съгласно нормативните правила и започва съдебна битка.
Административният съд (АС) в Пловдив се произнася в полза на Цолов с аргументи, несвързани със самите трудове. Първият е, че проверката е разпоредил зам.-министър на образованието, а не министърът, а вторият - че КАЕ не е спазила срока за произнасяне. Ректорът на МУ - Варна обжалва решението на АС - Пловдив. ВАС решава в полза на ректора.
"Решението на Административен съд - Пловдив трябва да бъде отменено и вместо него да се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на Р. Б. Ц. (Росен Цолов - бел. ред.) против Заповед №Р-100-281 от 19.04.2024 г. на Ректора на Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - гр. Варна, се отхвърли като неоснователна", пишат върховните съдии. Решението им е окончателно.
"Дневник" се обърна с въпроси за случая към проф. д-р Мариана Мурджева - ректор на Медицинския университет в Пловдив по времето, когато възникна казусът. Ето какво разказа тя:
"През 2021 г. д-р Росен Цолов подаде документи за кандидатстване в конкурс за академична длъжност "главен асистент" във Факултета по дентална медицина на МУ-Пловдив. Определеното посредством заповед на Ректора на МУ-Пловдив № Р-1090/05.07.2021 г. научно жури по горецитирания конкурс единодушно констатира наличието на заимствани текстове (плагиатство) по отношение на единия от участниците в процедурата - д-р Росен Цолов.
Същият в съавторство с Георги Йорданов беше публикувал статия STAGES AND PATHOPHYSIOLOGICAL MECHANISMS OF ACTION OF MRON в сп. Knowledge: International Journal, 2020, 43(4):677-679.
Оригиналните статии, обект на плагиатство, бяха три:
1. Aldhalaan N A, Baqais A, Al-Omar A (2020 г.). Medication-related Osteonecrosis of the Jaw: A Review, публикувана в Cureus 12(2): e6944. DOI 10.7759/cureus.6944
2. Lee C.Y. S., David T., Nishime M. (2007 г.) Use of Platelet-Rich Plasma in the Management of Oral Biphosphonate-Associated Osteonecrosis of the Jaw: A Report of 2 Cases. J Oral Implantol 33 (6): 371-382.
3. Nicolatou-Galitis et al. (2019 г.) Medication-related osteonecrosis of the jaw: definition and best practice for prevention, diagnosis, and treatment. Oral Surg Oral Med Oral Pathol Oral Radiol.;127(2):117-135, без горепосочените да бъдат включени в литературния обзор на кандидата.
Плагиатството се потвърждаваше и от представените три броя становища от експерти, членове на Комисията по допустимост на документи, изискани в допълнение по реда на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Вътрешните правила на МУ-Пловдив за установяване на плагиатство и недостоверност на представените научни данни в научната продукция на академичния състав. Направеното подробно сравнение и анализ на статиите от експертите доказа, че въпросната статия е заимствана (плагиатствана) в значителна част от публикувани преди статии на чуждестранни учени. Експертите заключиха, че е налице представяне на чужди данни и заключения като авторски предвид дословното им представяне без позоваване към труда на оригиналните автори.
Установеното плагиатство в голяма част от текста на оригиналната статия на чуждестранните учени в публикацията на д-р Цолов доказа и че оригиналната статия не беше цитирана в публикацията на д-р Цолов, а заимстваните текстове съвпадаха в значителен процент със съдържанието на чуждия автор. Въз основа на това д-р Цолов изтегли документите си за участие в конкурса за академичната длъжност "главен асистент" и заплаши, че ще съди МУ-Пловдив. Също така заяви писмено, че не е уведомил съавтора си Георги Йорданов за публикуването на общата им статия".
Проф. д-р Мариана Мурджева разказа още, че след като е разбрала, че плагиатстваната статия е приложена в документите за докторска степен в МУ-Варна, е уведомила министъра на образованието, а чрез него - и КАЕ. По-късно разбира, че комисията е потвърдила единодушно плагиатството.

Мълчанието на съавтора

Съавторът Георги Йорданов, когото проф. Мурджева споменава, досега не е коментирал публично казуса. Той е депутат от БСП в 44-ото Народно събрание (2017-2021). Избраният за народен представител от Пловдив лекар е бил и зам.-председател на Комисията по здравеопазване в същия парламент, където членува и в групите за приятелство с Русия, Грузия, Украйна, Турция, Саудитска Арабия, Италия и Нигерия.
Преди да влезе в парламента, от 2014 г. до 2017 г., е бил изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив. От 2011 г. до 2014 г. е бил управител на Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Мина" - Пловдив. Назначен е за зам.-министър на здравеопазването в кабинета на Кирил Петков със здравен министър Асена Сербезова. Отговарял е за дирекциите "Бюджет и финанси", "Защита на правата на пациентите" и "Опазване на общественото здраве и здравен контрол". В неговия ресор влизат и дейностите, свързани с изпълнението на националните здравни програми и специализираните донорски програми.
Доц. Йорданов - магистър по стоматология и здравен мениджмънт - е освободен от Петков преди края на управлението на кабинета, през март 2022 г. Мотиви в заповедта му не са посочени.

Решение, чакано година и половина

От сезирането на Комисията по академична етика до произнасянето ѝ по случая "Росен Цолов" изминава година и половина, пише още в отговор до "Дневник" проф. д-р Мурджева. Тя уверява, че не е срещала затруднения в работата си с КАЕ. Попитана за сроковете за произнасяне на комисията, проф. Мурджева пише:
"Не съм получавала информация от КАЕ, че предвидените от закона срокове за произнасяне на решение са преклузивни (задължителни) и след изтичането им няма право да проверява сигнали за плагиатство".
Комисията, работила по онова време, е в различен състав от сегашния. Петимата ѝ членове обявиха наличие на плагиатство в научни трудове на Венелин Терзиев - научният ръководител на бившия министър на икономиката Даниела Везиева, както и при самата нея. След това петимата ѝ членове бяха подложени на съдебни дела. Терзиев ги съди в лично качество и всеки от тях стана подсъдим по частно дело за клевета и набеждаване в престъпление. Министерството на образованието не им осигури защита. Всички тъжби бяха отхвърлени от съда като недопустими, а едната от тях - като неоснователна.
За първи път през 2018 г. ректор бе уличен в плагиатство вследствие работата на същата комисия под председателството на Венцислав Динчев - професор в Националния археологически институт с музей при БАН. Става въпрос за Росен Василев от Техническия университет във Варна.
Индикация, че няма проблем с характера на сроковете за проверка има още в съдебното решение по този първи казус, който Комисията по академична етика разгледа, и това би трябвало да е известно на юридическия екип на МОН.
А за натиска срещу членовете ѝ свидетелства близък до работата на комисията в първия ѝ състав пред "Дневник", пожелал името му да не бъде цитирано:
"През първите няколко години по повод три-четири сигнала те бяха непрекъснато разкарвани в полиция, ДАНС, прокуратура във връзка със сигнали срещу тях от страна на лицата, които разследват. Правят така, че всеки нормален човек, който евентуално заеме този пост, да бъде автоматично бомбардиран и разкарван по съдилища, прокуратури, следствия без ведомството, за което работи, да му оказва каквато и да е защита. При тези "разходки" МОН нито един път не е оказало правна помощ. А те ги "разхождат" не заради техни лични каузи, а заради това, че си вършат работата. Допълнително има теч на информация от страна на ведомството към проверявани".
Хора, които са убеждавани да станат арбитри, получават обаждания от лицата с любопитни намеци какво, как, защо.
Освен личните проблеми, всеки от членовете на комисията - преподаватели, които проверяват свои колеги от академичните среди, трябва да посвети и много време за всеки от случаите.
"Реално погледнато, обемът на работата, която трябва да свърши Комисията по академична етика, за да постанови краен и законосъобразен акт, е огромен и не може да се вмести в тези срокове - 30 плюс 30 дни. Но правната дирекция в МОН решава да бъде прекратен автоматично всеки сигнал, работата по който надхвърля този срок. Това е отказ от компетентност. Това е недопустимо в административното право", коментира юрист пред "Дневник" .
Срокът за произнасяне на Комисията по академична етика е постановен в закон и би могъл да бъде променен, но законодателна инициатива за това няма.
"МОН е констатирало проблем. Защо нищо не е предприело, за да смени закона? Ако приемем, че има толкова съществен проблем, който блокира работата на комисията и води до такива неприемливи резултати - прекратяване на жалби заради срокове. Къде е МОН, което трябва незабавно да изиска промяна, която не е много голяма - просто да махне или увеличи срока? МОН защо мълчи?", поставя въпроси той.

След натиска - мълчание

Образователното министерство настойчиво излъчва посланието, че ако комисията не може да се произнесе в 60-дневния срок, решението ѝ по даден сигнал ще падне в съда. Това уверява министърът, това уверява и главният секретар на министерството и бивш директор на правната му дирекция Любомир Йосифов пред депутатите от комисията по образование в парламента.
Резултатът е смълчаване на комисията. Налице са не един и два "потънали" сигнала за плагиатство, включително срещу декан в Софийския университет.
Последният известен такъв сигнал е за асистент по офталмология в Медицинския факултет на Софийския университет, чиято процедура е продължена въпреки неколкократно подадени сигнали за груби процедурни нарушения и съмнения за недостатъчна достоверност на представените резултати и съмнителен принос на дисертационния труд.
Процедурата продължава поради непроизнасянето на Комисията по академична етика в срок. Една от причините за това е забавено предаване на изисканата документация от страна на факултета. Следва повторен сигнал към КАЕ, останал без отговор към момента.
"По този начин остават несанкционирани нарушения, което е в разрив с академичната и общочовешка етика - коментира пред "Дневник" запознат със случая преподавател. - Това насърчава неспазването на законите и правилниците на университетите, а на тях се базира развитието на академичността в страната."