Висше образование в скандинавските държави: обучението е безплатно, но приемът е труден
"Дневник" създаде специална поредица "Висше образование в чужбина", която събира всичко най-важно за кандидатстване, прием, финансиране. Фокусът е върху страните в Европа, към които и през тази година има най-голям интерес от учениците, които търсят университети извън България, но има и ценна информация за други континенти. Какво трябва да знаете, ако искате да се подготвите за Великобритания, Нидерландия, Франция, Италия, Германия, както и за Австрия, Испания, Белгия, САЩ, Япония, за университети в Азия. Може да прочетете кои класации дават информация за най-добрите университети.
Има допълнително съвети за Италия, за стипендии във Франция и за университетите в Германия и от студенти там, полезни препоръки за целия процес на кандидатстване и избор, за писането на мотивационно писмо. Може да прочетете и с кои професии, които ще се търсят в следващите години да съобразите избора на специалности. В този текст "Дневник" представя възможностите за висше образование в скандинавските държави.
В работата по темите "Дневник" събра информация от студенти, които са там първа или втора година, често срещани въпроси от родители, съвети и препоръки от консултантски агенции за висше образование в чужбина, както и актуална и полезна информация от посолствата или културните институти. Използвани са международните класации за оценка на университетите и други данни.
Дания, Швеция и Финландия предлагат богато разнообразие от бакалавърски и най-вече магистърски програми на английски език, насочени към бъдещето и иновациите. Така обобщават висшето образование в скандинавските страни консултантите от "Юнифай".
Висшето образование в трите страни е безплатно, а държавите предлагат и допълнителна финансова помощ за студентите. Българските младежи се насочват към скандинавските страни заради иновативния подход на университетите, като често избират програми, свързани с графичен дизайн, бизнес администрация и софтуерно инженерство.
| Често класически специалности, като "Психология", "Икономика" и "Бизнес", се комбинират с устойчиво развитие и екология. Практика в някои от тях е студентите да не бъдат оценявани с изпити, а със задания и проекти. |
Сред програмите на бъдещето консултантите посочват разнообразието от инженерни специалности, като "Компютърни науки и изкуствен интелект", "Енергийни технологии", "Индустриално инженерство", "Машиностроене" и др.
Подчертават, че конкуренцията е висока, а университетите имат квоти за броя на студентите, които могат да бъдат приети. Има програми, за които кандидатстват 800-900 младежи от цял свят, а приетите са 50-60. На сайтовете на университетите учениците могат да видят статистики за това колко са били кандидатите миналата година, колко са били приети, каква е била успеваемостта, казват консултантите.
Кога е препоръчително учениците да започнат подготовката си за кандидатстване?
Консултантите съветват учениците да започнат да обмислят бъдещото си образование още в 10-и клас, преди да изберат профила си, тъй като някои програми имат специфични изисквания. В 11-и клас те могат да се фокусират върху конкретни университети или специалности, да проверят нужните езикови сертификати и да започнат подготовката на документи.
Така в началото на 12-и клас ще имат готови основните документи и ще бъдат по-добре подготвени за кандидатстване.
Висше образование в Нидерландия: Започнете подготовката още от 10-и клас
Какви са изискванията за прием? Какви сертификати за владеене на език са нужни?
И в трите страни сред изискванията са сертификат за владеене на английски език. Консултантите препоръчват ниво C1 на Cambridge и поне резултат 6.5 на IELTS. Нужни са още академична справка за успеха на ученика от последните 3 години или среден успех от дипломата за завършено средно образование. Университетите гледат най-вече средния успех на ученика. Някои програми изискват кандидатите да подготвят CV, мотивационно писмо, портфолио.
Консултантите обръщат внимание, че университетите в Швеция разглеждат с приоритет кандидатурите на вече завършили ученици с издадена диплома за средно образование. Уточняват, че не е невъзможно да се кандидатства и по време на обучението им в 12-и клас, но шансовете за прием са минимални. Затова съветват учениците да си вземат свободна година и да кандидатстват, след като са завършили 12-и клас. За тях академичната година ще започне през есента на следващата календарна година. Има обаче и програми с ранен януарски прием.
Тази особеност я няма при обучението в Дания и Финландия - зрелостниците могат да кандидатстват още по време на учебната година с академична справка.
За някои специалности профилите също са важни. Ако ученикът кандидатства в компютърна или инженерна специалност, ще бъде важно да учи профил математика и физика. В датските университети също е важен хорариумът по даден учебен предмет.
Кога започва приемът на документи? Какви са крайните срокове за кандидатстване?
За да кандидатстват в университет в Швеция, учениците трябва да са готови с документите си през октомври. Крайният срок за кандидатстване е 15 януари. Кандидатите ще разберат дали са приети на 15 април. За програмите с януарски прием срокът за кандидатстване е през юли.
За Финландия срокът за подаване на документи е от 8 до 22 януари. Учениците ще получат писмо за условен прием до месец май. С него университетът поставя условия, които кандидатът трябва да изпълни, за да бъде окончателно приет - например представяне на диплома за средно образование или езиков сертификат. Окончателният прием ще стане известен през лятото.
Николай Христанов, "Интеграл": Профилите в 11-и и 12-и клас са ключови за кандидатстване в чужбина
От 1 февруари до 15 март учениците, които кандидатстват в университети в Дания, трябва да подадат документите си с академична справка. До 5 юли трябва да качат в системата окончателната си диплома, след което ще получат отговор за прием или отказ.
Какво е важно за написването на мотивационно писмо?
Мотивационното писмо се изисква в някои университети. В него кандидатът трябва да изрази своята мотивация защо е избрал конкретната страна и специалност.
Консултантите подчертават, че писмата не трябва да бъдат написани с помощта на изкуствен интелект, защото университетите разполагат със системи за плагиатство. Ако дадена програма има изискване за интервю, много често въпросите от интервюто са върху мотивационното писмо на кандидат-студента.
Приемът централизиран ли е?
В повечето случаи кандидатстването е централизирано чрез онлайн системи, в които се подават документите, но някои университети имат собствени. Освен в онлайн порталите, учениците ще получат писмата си прием и по имейл.
Какви са възможностите за стипендии или финансова помощ?
Обучението в скандинавските страни е напълно безплатно за европейски студенти, затова няма опции за стипендии. Държавата подпомага студентите с различни финансирания и субсидии - за наем на жилище, допълнителни помощи за студенти, които са родители.
| В Дания например има специална субсидия за работещи студенти, които могат да получат до 800 евро месечно. |
Какви са приблизителните разходи за общежитие, храна и транспорт?
Разходите варират в зависимост от големината на града, но месечно за наем и храна те са между 1200 и 1500 евро, обобщават консултантите.
Колко време е добре да предвидят кандидатите за намиране на квартира?
Кандидатите трябва да започнат да търсят квартири, когато получат писмата си за прием.
Има ли възможности за работа по време на обучението?
В повечето случаи студентите не говорят местния език и това намалява шансовете за повечето позиции. Международните студенти най-често работят в заведения, магазини, логистични центрове и складове, казват от "Юнифай".
