Страшни, мръсни или привлекателни: Идеи за подземията на София
Подземията на София - тунели, бункери, подземни реки и други забравени пространства, да станат част от културната карта на столицата. По този начин обликът на града ще се обогати както чрез ползи за жителите, така и заради очаквания интерес на туристите.
Това бе един от акцентите в дискусията "Подземията на София", където експерти, граждани, юристи и политици обсъдиха бъдещето развитие и потенциала на тези пространства. Събитието, организирано от Клуб "Смисъл" и Фондация "Оптимистас", се проведе тези дни в "Топлоцентрала".
Подготвената за събаряне къща с духа на Стара София ще бъде спасена
Организаторите припомниха, че в София има над 50 бомбоубежища, но много от тях не са поддържани, имат статут на "отпаднала необходимост" или не се знае кой е собственикът.
"Това е ресурс, който всеки ден е много близо до нас. Той е в града ни, но той не участва в нашето ежедневие, не допринася за икономиката, за туризма, за нашето благоденствие", каза Веселин Алексиев от клуб "Смисъл", който е слизал няколко пъти в бункерите.
Ще спасим ли духа на мястото около "Синия лъв"
"Подобни помещения могат да ви изглеждат страшни и мръсни, но всъщност те могат да станат привлекателни места. В Тирана (Албания) и Будапеща (Унгария) подобни пространства се използват активно. Трябва да се замислим какво да направим с това, което има около нас и как да го използваме, така че да не бъде просто едно отблъскващо място, а място, което всъщност всички ще искат да видят. Така да стане част и от нашия живот", допълни той.
Адриана Диканчева от клуб "Смисъл" каза, че има различни предложения - от изби до арт пространства, кино и фотография, ЛАРП (ролеви игри на живо), ескейп стаи и архиви на музеи.
"Нашата идея е да се запазят и като пространство за защита. Получаваме като обратна връзка "сега като засвирят алармите, ние на изложба ли ще ходим?". Не това е идеята, просто трябва да се използват по редовно тези места, за да има и финансова изгода от тях. Имаме добър пример в Будапеща, където ядрено бомбоубежище се използва за място за култура, но в рамките на два часа, може отново да се използва за защита", допълни тя.
Съдът решава да бъде ли възстановена съборена ценна сграда в София
Активистите разказаха, че Столична община досега е запушвала входовете към тези пространства, но те се разравят, решетките, ако ги има, се чупят, и се влиза вътре.
Бункерите на София: пространство за култура или защита
"Аз имам лична история с убежищата, макар и косвено. На тях дължа това, че присъствам днес тук между вас, защото по време на бомбардировките над София моята баба с невръстния ми баща се е криела в бомбоубежище в нашата сграда на ул. "Неофит Рилски". Тя чува как бомбите падат около нея, една бомба поразява сграда, съседна на нашата. От нейните разкази разбрах, че всъщност това място е спасило живота й както и този на баща ми", разказа кметът на район "Триадица" Димитър Божилов.
На територията на района има 16 бомбоубежища, като 12 от тях се намират в частни имоти, предимно в централната градска част. По думите на кмета някои са в много лошо състояние, но други са запазени. Считаното за най-известно убежище в района е това в Южния парк, което носи официалното название "Обект 301". То е построено по време на Втората световна война, но след 1989 г. е било изоставено.
Според адв. Цвета Йоцова бункерът в Южния парк официално "не съществува", тъй като не фигурира в кадастъра - ситуация, характерна и за други подобни обекти.
Димитър Божилов е посещавал бункера както в детството си, така и по служба при проверка. Той припомни, че съоръжението има капацитет за около 2 хил. души.
"Било е доста добре поддържано преди време, но впоследствие, както виждате, е изпаднало в забвение и пренебрегнато. От чисто юридическа страна, то наистина е било изоставено. В момента сме в процес на "осиновяване". От района сме предприели стъпки то да бъде актувано и наистина вече да си има собственик. Предприели сме и архитектурно заснемане, за да знаем квадратурата и характеристиките на този обект, което после да залегне в официалния документ за собственост", добави той.
Част от предложенията на кмета включват и премахването на временни обекти в района и оформяне на изцяло нов вход към Южния парк, бункера и късноантичната семейна гробница, разположена в близост до него. Гробницата се управлява от Регионалния исторически музей в София и е с контролиран достъп.
Кметът на "Лозенец" Константин Павлов, в чийто район има 16 бомбоубежища, коментира, че проекти за превръщането на такива пространства в културни обекти могат да бъдат реализирани единствено чрез специализирани програми, насочени към опазване на културното наследство или адаптиране на нетрадиционни пространства за събития и изкуство. За целта обаче трябва да се осигури съответствие със съвременните строителни изисквания. "Вкарването на големи групи хора под земята в тесни помещения изисква добра система за вентилация, пожароизвестяване, евакуационни маршрути, достъпност за хора с увреждания, каквито се изискват по различни нормативни документи", подчерта Павлов.
По думите му подходящ за тази цел в "Лозенец" е бункер с площ от 2 декара, разположен в близост до бул. "Свети Наум" и училище, за който са в ход процедури по заснемането и издаването на акт за общинска собственост.
Втори живот за забравените места: примери от Варна и Габрово
Да превърнеш близо 200-годишен барутен склад в пространство за независимо изкуство - това е историята на Rebonkers във Варна.
Сградата е построена от османските власти като склад за барут, но през годините става известно като "бункера". През 90-те години там се е помещавал клуб "Bonkers" - едно от първите места за алтернативна музика в България. След 2000 г. "бункерът" запада и става убежище за бездомни. През 2017 г. с ремонтирането на сградата се заема сдружение "Таляна", което работи за развитието на творческия потенциал на Варна и запазване на архитектурното наследство. Преди 3-4 години Rebonkers отново отваря врати.
"Цялата идея, с която се хванахме да съживим мястото, беше старите банди да учат новите на занаята и да има обмяна. Както "Топлоцентрала" се опитва да развива общности и говори за културните процеси, това се опитваме да направим и във Варна", каза арх. Явор Панев от фондация "Оптимистас", който е един от инициаторите за възстановяването на Rebonkers.
Друг проект, който той и колегите му от фондацията развиват, е съживяването на тунел в Габрово.
"И този тунел, който виждате на снимката, не е бункер, може да се премине през него, но беше едно изоставено пространство, което се ползваше като строително сметище. Миналото лято се забавлявахме да изчистим това място с помощта както на хора от Варна, така и от Габрово. Бюджетът за тези неща е нула лева. Действаме с благословията на строителните фирми, които откликнат. Накрая успяхме да изкараме около 30 чувала с боклуци", разказа той.
На 16 и 17 май този изоставен тунел ще се превърне в джаз сцена по време на Карнавала на хумора и сатирата.