България е изключително уязвима към дезинформация и влияние върху изборите, сочи доклад
"Констатациите от този доклад би трябвало да накарат служителите на ЕС да бъдат нащрек: свободата и плурализмът на медиите са подложени на атака в целия ЕС, а в някои случаи те са в екзистенциална битка срещу откровено недемократични правителства."
В България например има предизвикателства пред независимостта или функционирането на обществените медии (БНТ, БНР, БТА), очевидни заплахи срещу медийния регулатор, който би трябвало да бъде политически независим от властта, а използването на държавни средства за реклама остава проблематично - често поради липса на прозрачност при разпределението им или поради явното използване на тези средства за подкрепа само на медии, приятелски настроени към правителството. Но отвъд тези предупреждения, превърнали се през години в традиционни констатации, има още по-тревожни заключения.
Доклад: България е пример за непрозрачно финансиране на медиите
Те са от публикувания тази седмица Доклад за свободата на медиите в Европейския съюз (ЕС), изготвен от Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties). Той се основава на информация от организации в мрежата Liberties и допълва годишния доклад на това сдружение за върховенството на закона. В Liberties членуват над 40 неправителствени организации и една от целите на доклада е да помогне на Европейската комисия при подготовката на нейния годишен Доклад за върховенството на закона.
Авторите на текста на Liberties, обхващащ събитията през 2024 г. в 21 от 27-те страни членки, допълват: "В най-тъмните кътчета [на Европа] законодателството на ЕС за укрепване на свободата на медиите е посрещнато с враждебност, което прави усилията за прилагане през 2025 г. и след това решаващи за защитата на свободните и плуралистични медии, от които зависи европейската демокрация."
Със SLAPP олигарси и слугите им искат да диктуват какво четете, гледате и говорите
Унгария е често посочвана като едно такова място: "Обществените медии са изцяло превзети от пропагандната система на правителството. Нивото на доверие към медиите остава ниско, но е интересно, че то намалява дори сред избирателите на управляващата партия "Фидес".
За България може би най-тревожното заключение засяга медиите, работещи в интернет пространството, което бързо увеличава значението си като основно място за научаване на новини:
- "Няма стабилна регулаторна рамка за българската онлайн медийна екосистема, което води до значителни пропуски в надзора, отчетността и устойчивостта. Настоящите медийни закони не разглеждат уникалните предизвикателства пред онлайн медиите, като регулирането на онлайн съдържанието е особено недостатъчно. Няма национални разпоредби, които да регулират онлайн медийното съдържание, отговорността на цифровите платформи или агрегаторите на съдържание.
- Механизмите за модериране и премахване на вредно съдържание са слаби, а усилията за саморегулиране се провалиха поради липсата на участие и отчетност в целия сектор, като страната остава изключително уязвима към злонамерени дезинформационни атаки, целящи да сеят разделение или да повлияят на резултатите от изборите. До края на 2024 г. България все още не беше назначила координатор на цифровите услуги, както се изисква от Европейския закон за цифровите услуги (DSA). Съществуващите надзорни органи нямат техническия опит, ресурсите и правомощията за прилагане, за да контролират ефективно цифровите услуги."
Социалните медии допускат подвеждаща политическа реклама
Ето още констатации за българската медийна среда:
- В България и Словакия е най-ниското за Източна Европа ниво на доверие към медиите
- Няма достатъчна защита на безопасността и независимостта на журналистите, което ги прави уязвими към заплахи, тормоз и ограничен достъп до информация.
- Няма централизирана система за докладване на насилие срещу тях и липсва институционален отговор на атаките.
- Остават проблем Стратегическите съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP), завеждани срещу медии и журналисти, макар че има и известно подобрение. Съществуват само ограничени процедурни гаранции за жертвите на SLAPP и малка прозрачност в действията на правоприлагащите органи. Няма законодателни мерки за защита на медийните специалисти от съдебен тормоз.
- Съпротива или отказ при отправяне на заявления за свобода на достъпа до информация към обществени служители. Законът е с твърде общо формулирани основания за отказ на заявки, липсва ефективна рамка за прилагане, дори в случаите, когато съд е задължил да се даде достъп до информация. Официалните регистри и декларациите за имущество не са лесно достъпни, което ограничава способността на журналистите да провеждат ефективни разследвания.
- Механизмите за борба с дезинформацията са неефективни, а инструментите за проверка на фактите и съдържанието са ограничени. Анонимни канали и нерегулирани агрегатори на съдържание усилват разпространението на дезинформация и невярна информация. Прилагането на Закона за цифровите услуги засега все още е в начален етап, без съществено въздействие върху националната регулаторна рамка.
- За медийните и телекомуникационните регулатори все така е трудно да защитят медийния плурализъм.
Като напредък за България е отбелязано, че миналата година е създадена работна група по SLAPP делата, ръководена от заместник-министъра на правосъдието, за да приведе българското законодателство в съответствие с директивата на ЕС по този проблем. Групата включва представители на съдебната система, академичните среди, гражданското общество, както и Министерството на правосъдието. Основният им фокус е върху разработването на изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), но първоначалните дискусии показват, че промените могат да обхванат и Закона за съдебната власт и други съответни закони.
"Възраждане" неуспешно опита да прокара закона за чуждите агенти в единствената комисия, която контролира
Но като цяло "са блокирани са реформите, необходими за привеждане на страната в съответствие с Европейския закон за свобода на медиите (EMFA)". а тяхната цел е да се укрепи независимостта на медийния регулатор, да се модернизира регулаторната рамка и възможностите за прилагането ѝ от надзорните органи, да се реформират механизмите за финансиране, да се ограничи политическото влияние и да се гарантира независимостта на обществените медии".
В Народното събрание има Комисия по културата и медиите, формирана в новия си състав в края на януари с председател Тошко Йорданов Хаджитодоров от "Има такъв народ". Сред общо 15-те членове има още четирима зам.-председатели. Един от тях, Костадин Хаджийски от "Величие", стана такъв току що - на 30 април, като справка за него показва, че има опит в банковата система в търговията и индустриалното опаковане на стоки.
"Възраждане", които тази седмица подписаха споразумение за съвместно сътрудничество и равностойно партньорство с управляващата партия "Единна Русия", участват с председателя си Костадин Костадинов и Ангел Янчев (зам.-председател, а в предишния парламент - председател на комисията). Двамата прокарваха през септември 2024 г. за пореден път проекта за Закон за чуждестранните агенти, създаден по руски модел и включващ в репресивната си част такива изключения, че на практика е насочен изключително срещу медиите и неправителствения сектор.
Ето какво пише още в доклада на Liberties за проблеми в България, по които се очаква тази комисия да е водеща в законодателната дейност:
- "Съветът за електронни медии (СЕМ) е пример за тази институционална нестабилност. Членовете на СЕМ поддържат политическа свързаност, която влияе негативно върху безпристрастността на органа и в крайна сметка върху редакционната независимост на обществените медии. Членовете на СЕМ се назначават директно от Парламента и президента, което компрометира независимостта на съвета. Към края на 2024 г. продължаващата политическа нестабилност спря законодателните реформи, необходими за привеждане на българското законодателство в съответствие с Европейския закон за свобода на медиите. Спешно са необходими законодателни актуализации, за да се укрепи независимостта на СЕМ, да се модернизира регулаторната рамка и да се подобрят възможностите за прилагане на закона от страна на надзорните органи."
По повод сектора на трите обществени медии (които се възприемат в България като държавни, т.е. трябва да са под контрола на този, който е на власт), за които бюджетът отделя десетки милиони лева всяка година, в доклада се казва:
- "Системата на обществените медии в България е с припокриващи се функции, което води до неефективно използване на ресурсите и дублирани административни разходи. Тази фрагментирана система трудно се конкурира в екосистемата на цифровите медии. Качеството на съдържанието продължава да бъде проблем, включително липсата на задълбочена разследваща журналистика, силни редакционни позиции и качествени програми, свързани с обществените дела. Тези проблеми се усложняват от зависимостта от краткосрочен държавен режим на финансиране, който е отворен за политическо влияние. Това финансиране остава недостатъчно за обществените медии да произвеждат качествено съдържание, да привличат и задържат таланти или да инвестират в нови технологии, а липсата на дългосрочно финансово планиране допълнително ограничава способността им да се адаптират и да внедряват иновации."
Едно от заключенията в доклада е, че свободата на изразяване и достъпът до информация не са напълно гарантирани за журналистите във всички държави членки. "Това важи особено за независимите журналисти и тези от медии, които са критични към правителството. Пороят от реч на омразата, насочена срещу журналисти през последните години, продължава, особено в социалните медии."