В последните години италианският футбол се превърна не просто в милиарден бизнес, а и в арена, на която организираната престъпност демонстрира своето ново лице на влияние.

На 30 септември миналата година полицията обискира над 40 адреса в Милано и арестува 19 човека. Това сложи началото на най-големия съдебен процес срещу футболни фенове в историята на калчото. Разкритията за топлата връзка на водещите ултрас групи на "Интер" и "Милан" с мафията разтърсиха обществеността на Апенините и подчертаха колко дълбоко могат да проникнат престъпните структури в сърцето на националната футболна култура. Областният прокурор на Милано Паоло Сторари вероятно се чувства както приживе се е чувствал покойният Джовани Фалконе, тъй като без охрана не може да отиде да си изхвърли боклука, а започналият през март тази година процес срещу 16 от лидерите на агитките на "нерадзури" и "росонери" се провежда в съдебната зала на "Сан Виторе", укрепена като бункер, при невиждани мерки за сигурност.

Още преди 15-тина години 'Ндрангета прониква сред най-крайните ултраси на "Ювентус" и прави опити да използва фенските организации, за да развие бизнес в Торино. Разплитането на кълбото от връзки между футболните ултраси на другия богат град в Северна Италия - Милано, и организираните престъпни групи започва с едно на пръв поглед обикновено поръчково убийство.

60-годишният ултрас, популярен с прякора Чичото, ръководи агитката на "Интер" от 2019 г. Чичото е излежал 26-годишна присъда за трафик на наркотици, отвличания и въоръжени грабежи. И се захваща да изплете още по-гъста мрежа от зависимости между крайните фракции сред ултрасите на "нерадзурите" и мафията. Година по-късно само от икономическите активности на "Джузепе Меаца" - спекула с билети, продажба на фен артикули и т.н. Бойоки вече прави по над 1 млн. евро годишно, според разследването. Неговият подгласник - Андреа Берета, обаче има друг план. Да заеме мястото му и да се съюзи с 'Ндрангета, за да издигне бизнеса на качествено различно ниво.

Говорителят на агитката на "Интер" Марко Фердико осъществява контакта между Берета и Антонио Белоко - член на известната калабрийска фамилия с огромно влияние в 'Ндрангета. От този момент съдбата на Виторио Бойоки-Чичото е решена. А следователите и прокуратурата на Милано, които вече подслушват всички замесени, знаят, че нещата стават сериозни, защото 'Ндрангета пристига в Милано.

Властта над "Курва Норд" преминава към Берета и Белоко, които, според данните от специалните разузнавателни средства, не се интересуват от футбол, а единствено от печалба.

С помощта на Антонио Белоко-Тото Джуджето, Андреа Берета изгражда мащабна мрежа, чрез която монетизира почти всяка част от фен културата на стадион "Сан Сиро". От препродажба на билети с надценка от 300-500%, през контрол върху ВИП паркинги и продажба на стоки, до влияние върху треньори - мафията използва ултрасите като инструмент за контрол.

През 2023 г. на финала на Шампионската лига между "Интер" и "Манчестър сити", Белоко и Берета реализират печалба от приблизително 270 000 евро само от препродажба на билети. Те закупуват пропуски на едро за около 100 евро и ги препродават за 900-1000 евро.

Част от приходите се връщат към 'Ндрангета и се използват за пране на пари, финансиране на международен трафик и закупуване на оръжия.

Съюзът между Белоко и Берета обаче е краткотраен. В края на 2024 г. напрежението между тях ескалира. Според разследващите, Белоко иска да измести Берета от управлението на магазина за фенски артикули We Are Milano, чийто оборот се изчислява на около 200 000 евро годишно. През септември 2024 г., след тренировка във фитнес зала, двамата се качват в бял седан, където

Това събитие слага край на съюза и ускорява мащабното разследване. В момента на престъплението и Белоко, и Берета са подслушвани от службите. Преписи от телефонните им разговори са сред хилядите страници полицейски и съдебни документи, част от които вече бяха публикувани от La Repubblica и The Washington Post. Тези документи, заедно с часове разпити, показват как организираната престъпност е проникнала в най-високите нива на италианската футболна култура.

Затова и разкритията не спират дотук. Властите установяват, че Белоко и неговите хора са поддържали връзки с Лука Лучи-Джокера - лидер на ултрасите на "Милан" и също така обвиняем за международен трафик на 2 тона кокаин. Двете групи - враждуващи на трибуните - си сътрудничат зад кулисите, за да разделят поравно приходите от продажбата на билети, включително за финала на Шампионската лига през 2023 г., за който се очаквало общо над 500 000 евро печалба.

По това време предстои Дерби дела Мадонина на полуфиналите в Шампионската лига и двете групи се договарят да разделят печалбата от билетите в Истанбул, който и от двата отбора да се класира за него.

Според "Летящия отряд" на специалните служби на Милано, водещи разследването, безспорен поръчител на убийството на Бойоки през 2022 г. е Андреа Берета. Самият Берета в момента е защитен свидетел с надеждата да избегне кървавото възмездие на 'Ндрангета за смъртта на Антонио Белоко. Берета признава, че е платил 50 000 евро за отстраняването на Бойоки преди 3 г., като пряко замесени в убийството са Марко Фердико, баща му Джанфранко, Кристиан Ферарио, Пиетро Андреа Симончини - връзката с 'Ндрангета, и Даниел Д'Алесандро, за когото следователите разполагат с доказателства, че е физическият убиец на Бойоки.

Килърът е бил следен от момента, в който влиза на територията на България от Румъния, а преди това се е укривал известно време и в Словения. За Д'Алесандро има издадена европейска заповед за арест от съда в Милано и той ще бъде съден заедно със съучастниците си за убийството на Бойоки. Защо е решил да се укрие в България и ползвал ли е нечие покровителство са въпроси, на които се надяваме да получим отговори.

Въпросът, който логично следва: как световноизвестни италиански футболни клубове позволяват подобен натиск от ултраси? Как така нито едно от клубните ръководства не е сигнализирало за мафиотски натиск?

Индзаги се съгласява да препрати искането към администрацията и билетите са осигурени.

Наказанието е безпрецедентно и идва като резултат от споразумение на двамата с прокуратурата на Милано, която освен това наложи 70 000 евро глоба на "Интер" и 30 000 евро глоба на "Милан". Санкционирани са и офицерите за връзки с привържениците на двата клуба (SLO - Supporters Liaison Officers).

Футболът е огромна индустрия. Приходите от мърчандайзинг, телевизионни права, билети и спонсориране надхвърлят 25 милиарда евро годишно в рамките на Европа. Това го прави логична мишена за мафията. Но в Италия - страна, където футболът е не само игра, а културна идентичност - мафиотската намеса има особено деструктивен характер.

Контролът над паркингите и VIP зоните не е просто за печалба, а за достъп до влиятелни фигури. Входът към определени зони на стадиона се контролирал с "такса сигурност", достигаща до 1000 евро на мач за някои клиенти.

Освен това, част от приходите от продажбата на бира и храна около стадиона (около 20 000 евро на мач) също отивали към структури на мафията. Системата била толкова добре изградена, че дори доставчиците били задължени да работят с "утвърдени" посредници.

Случаят с "Интер" и "Милан" е само върхът на айсберга. Разследването на прокуратурата и полицията в Милано показва как организираната престъпност може да овладее ключово публично пространство - като футболния стадион - и да го превърне в източник на власт и пари.

Футболът трябва да остане поле на страст и спортна култура. Но ако държавата, клубовете и истинските футболни фенове не реагират решително, стадионите могат да се превърнат в сцена за следващия акт на мафиотски театър - този път не в сенките, а в центъра на общественото внимание. Ако не бъдат прекъснати тези икономически вериги, футболните клубове ще станат неволни съучастници в пране на пари, укриване на данъци и финансиране на транснационална престъпност. И ако приликите в тази картина с истински лица и събития от българската футболна действителност ви се струват реални, грешката не е във вас. Приликите са много, а разликата само една, но съществена - в България подобно мащабно разследване изглежда невъзможно. Поне засега.