Висше образование в Германия: опитът на български студенти в Берлин, Мюнхен и Манхайм
"Дневник" създаде специална поредица "Висше образование в чужбина", която събира всичко най-важно за кандидатстване, прием, финансиране. Фокусът е върху страните в Европа, към които и през тази година има най-голям интерес от учениците, които търсят университети извън България, но има и ценна информация за други континенти. Какво трябва да знаете, ако искате да се подготвите за Великобритания, Нидерландия, Франция, Италия, Германия, както и за Австрия, Испания, Белгия, скандинавските държави, САЩ, Япония, за университети в Азия. Може да прочетете кои класации дават информация за най-добрите университети.
Има допълнително съвети за Италия, за стипендии във Франция и за университетите в Германия, полезни препоръки за целия процес на кандидатстване и избор, за писането на мотивационно писмо. Може да прочетете и с кои професии, които ще се търсят в следващите години да съобразите избора на специалности. В работата по темите "Дневник" събра и информация от студенти, които вече учат в чужбина. В този текст разказват българи, които следват в Германия.
Германия остава една от страните, в които немалка част от българските младежи избират да завършат висшето си образование. Българските студенти не са концентрирани само в големите градове, те могат да бъдат срещнати и в по-малките студентски центрове в различните провинции. Опитът на всеки е колкото сходен, толкова и различен. Студентите, които разказват в този текст не се познават помежду си, те учат в различни университети в различни краища на страната, но ще опитат със своите истории да дадат отговор на въпроса защо точно Германия и какво трябва да очаква един български студент, решил да следва тук.
Елеонора Миндиликова е студентка в първи курс по корпоративно право в HWR Berlin, Румяна Ненчева е студентка по медицина, втори курс в Ludwig-Maximilian Universität в Мюнхен, а Симеон Скачков следва в Universität Mannheim в едноименния град, където е концентрирана голяма общност от български студенти. Специалноста му е "Култура и икономика: медийни и комуникационни науки и бизнес администрация", бакалавърска степен. Той е втори курс. Въпреки различните специалности и тримата са преминали през идентичен процес, за да следват в Германия.
Пътят от българското училище до германския университет
Общото между тримата български студенти е, че са учили немски като първи или втори език в училище. Сред причините да изберат Германия е нивото на висшето образование в страната, което се цени високо по света, добрата база на учебните заведения, достъпните семестриални такси, възможността да събират и практически опит, както и желанието да се докоснат до различни култури. Тримата разказват, че някои специалности се изучават само на немски език. При други има опция и за английски.
Висше образование в Австрия: за най-желаните университети има и приемни изпити
Всичко започва с взимането на сертификат за езика. Втората стъпка при процеса на кандидатстване е превод на нужните документи, както и детайлно да бъдат проверени изискванията за определената специалност. Елеонора Миндиликова и Румяна Ненчева решават да използват услугите на агенция, за да са сигурни, че всичко ще бъде предадено в срок. Симеон Скачков съветва бъдещите първокурсници в Германия да не подценяват и трудната логистика по пренасянето, която им предстои.
Какво е било водещо при избора на университет:
"Фирмите, които предлагат помощ с кандидатстването в чужбина, предлагат и проучване на университетите в Германия, като дават предложения на база направлението, към което кандидат-студентът е избрал да се насочи. Аз лично се възползвах от тази услуга и се насочих към така наречените Hochschule-та, защото те са по-практически насочени, групите са по-малки и по-лесно се изграждат връзки. Изискването за стаж преди дипломирането позволява на един студент да се докосне до същината на неговата специалност и вече излизайки от университета, да има натрупан опит, което дава предимство пред тези, които нямат", казва Елеонора Миндиликова, която учи в Берлин.
"Първо си избрах градове, които ми харесват и имат медицински университет. След това започнах да се информирам за университетите в тях, гледах различни класации, четох във форуми и групи различни мнения, накрая се спрях на университета в Мюнхен, защото исках да уча в по-голям и динамичен град и университетът се счита за доста престижен в Германия, a и в световен мащаб. Според мен нивото на медицинските университети в Германия е много изравнено и където и да учиш ще получиш образование на високо ниво. По-важно е да избереш града, в който ще се чувстваш по-добре, а не толкова класацията на университета", смята Румяна Ненчева.
Висше образование в чужбина: най-важното за кандидатстване, прием, финансиране
| "Изборът ми за университета, в който следвам, последва след разузнаване къде се предлагат програми с интересни за мен предмети. След като открих Университета Манхайм и установих, че е сред най-желаните университети в Германия и е на челните позиции за програмите с бизнес администрация и икономика, се уверих, че искам в този университет", допълва Симеон Скачков. |
Първите стъпки в новия живот
Елеонора Миндиликова разказва, че не бива да бъде подценявано и времето, нужно за климатизация към местните нрави, защото взетият сертификат не гарантира в никакъв случай свободно общуване. Според нея в началото е нормално и материалът в университета да се усвоява по-бавно.
| Общото между тримата е трудността за намиране на общежитие. |
Опитът на Миндиликова от Берлин е, че често се чака между половин и една година, за да бъде открито държавно общежитие: "Частните общежития, от друга страна, са по-лесно откриваеми, но са на по-висока цена. В така наречени WG-та банята се споделя с от трима до петима души, а кухнята - с около 5-10 човека. Стаите са единични".
Румяна Ненчева се е сблъскала с измама. "Понеже е голяма рядкост да получиш общежитие в началото на семестъра трябваше да намеря временно квартира. Тук има много измами и аз също се сблъсках с тях. Три дена преди да пристигна в Мюнхен разбрах, че съм била излъгана и трябваше бързо да намеря нещо. Бях на Airbnb през първия семестър, докато не ми дадоха общежитие. Така че много добре проверявайте информацията, особено когато нямате възможност за оглед на място. Наемите са високи и търсенето е прекалено голямо", разказва тя.
Според класации Мюнхен е и градът, в който студентските общежития са най-скъпите. Румяна Ненкова разказва, че записването за държавни общежития започва още преди студентът да бъде приет и трябва да бъдат избрани три общежития, за които да се кандидатства. След това идва листа за чакащи. След неприятното начало тя открива новия си дом.
"Аз получих в края на първи семестър общежитие тип Teil-apartment, тоест имам стая със собствена баня и тоалетна, но деля кухня с още 8 човека. Плащам 375 евро, локацията е хубава и в сравнение с високите наеми в Мюнхен си заслужава напълно. Да живееш близо до спирка на метро може би е най-голямото удобство", разказва българската студентка в Мюнхен.
Симеон Скачков определя своя опит като изключение и нарича себе си "карък". "Като за начало от университета бяха пропуснали да ми изпратят уверение, че съм студент, което забави процесите по откриване на немска банкова сметка и записването ми за общежитие и в общината, но успокояващото е, че не познавам друг човек, който да е имал подобна ситуация", разказва студентът.
Справката от опита на тримата показва, че месечните разходи до някаква степен са идентични. В Манхайм наемите на общежития варират между 300 -350 евро. Цената на държавните общежития в Берлин също е около 350 евро, а за частните е около 500-600 евро.
Румяна Ненкова обяснява, че в Мюнхен за храна и развлечения се нуждае от около 500 евро на месец, за тази цел в Берлин на Елеонора Миндиликова са нужни между 500 и 600 евро.
В Мюнхен за студентите има намаления за посещение на музеи и забележителности, в Берлин също за учащите има облекчения, като билети на половин цена за културни събития, а в семестриалната такса, която в случая на Миндиликова е около 300 евро, се включва карта за градския транспорт, която важи за цяла Германия.
Работа по време на следването и възможности за стипендии
"По мое мнение хубаво е работата да се започне най-рано от втория семестър, за да има време човек да се аклиматизира към обстановката. В повечето немски университети студентът сам си избира програмата - какви курсове и в колко часа да ги посещава. Студентът може да се възползва от това, за да съчетае ученето с работа. Също така тук се предлагат специалности, които са предназначени за следване на работещи студенти (Duales Studium)", разказва Елеонора Миндиликова.
Работещите студенти в Германия се трудят максимум 20 часа седмично. При опита си със специалността "Медицина" в Мюнхен Румяна Ненчева съветва работа да не бъде започвана по-рано от третата година, защото преди това графикът в университета е натоварен. Второкурсникът Симеон Скачков работи по специалността си в Манхайм.
"Аз лично работя като Werkstudent (работещ студент) и горещо препоръчвам на всички следващи в Германия да се ориентират към тази позиция, тъй като е много добра възможност за добър доход на добро работно време и едновременно с това студентът да получи първи практически опит в областта, в която иска да се развива. Започнах работата през втория семестър на втори курс и според мен преди това нямаше как да съчетая университета с работата, затова препоръчвам в началото да се наблегне на ангажиментите към университета, за да се придобие увереност с езика и знанията по специалността, а работата да дойде като допълнително развитие", съветва Симеон Скачков.
Студентите разказват, че има възможност и за стипендии, но изискванията за тях са особени.
"В Германия има възможности за стипендии. Най-често стипендии дават големи фондации като DAAD, Studienstiftung des deutschen Volkes и чрез програмата Deutschlandstipendium. Университетите също предлагат свои стипендии за отлични студенти или за нуждаещи се. Освен това политически и религиозни фондации като Konrad-Adenauer-Stiftung или Cusanuswerk подпомагат студенти с определени убеждения. За чуждестранни студенти има специални програми с пълно или частично финансиране. Аз лично не познавам студенти, които вземат стипендия по диплома за успех. По-често се среща за финансово подпомагане, но и те имат особени изисквания, които неголяма част от студентите могат да покрият", разказва Елеонора Миндиликова.
Възможности за стаж
Тя разказва още, че тъй като следва в учебно заведение с практическа насоченост, така нареченото в Германия Hochshule, стажът е задължителен още преди дипломирането. Според нея в Германия не е трудно да се намери стаж по специалността, особено ако е неплатен.
Симеон Скачков обаче има друг опит: "Намирането на стаж е трудно с оглед на това, че стажовете се провеждат най-често по време на летните ваканции, когато заедно с нас кандидатстват и всички германци. За стажовете важното е успехът в университета и предишен опит. Въпреки това имам приятели, които дори с много добър успех и предишен релевантен опит не успяват да намерят стаж в Германия".
При медицинските специалности стажът е задължителен.
"В медицината имаме през първите две години задължителен доброволчески тримесечен стаж в болница, който е позволено да направиш и в България. Ако искаш да го правиш в Германия, трябва да кандидатстваш по-рано, понеже има ограничени места и се провежда интервю, но обикновено винаги се намира, защото има много клиники", казва Румяна Ненчева.
И тримата студенти учат в германски градове с големи български общности, където са създадени български студентски сдружения, а посещенията на събитията им могат да помогнат в изграждането на контакти и да олекотят първоначалния шок от новото начало.
Румяна Ненчева дава и практически съвети за бъдещите студенти в Мюнхен:
"За студентите бих казала че библиотеките са доста приятни и повечето са на централни места, около които има много студентски кафенета, където се усеща животът и човек може да си отдъхне и разнообрази между дългите сесии на учене. Бих ги посъветвала и да посещават студентския стол, защото е с разнообразна кухня и на разумни цени. Музеите са безплатни в неделя. Като студенти имаме и намаления, така че спокойно можеш да опознаеш града и забележителностите, за които се плаща. Има много паркове и градини, като най-голямата е Английската градина, през която минава и реката Изар, където всички си правят пикници, когато се затопли времето. На реката тук се кара и сърф, което лично за мен беше голяма изненада".
Елеонора Миндилкова смята, че за студентите е важно да не се обграждат само с българска среда, а да използват възможностите за интернационални контакти, които им дава следването в чужбина.
"В по-големите студентски градове са организират Erasmus+ събития, които са предназначени за чужденци и тяхното приобщаване към града и завързване на контакти с други хора. Тези събития са много полезни, защото създават една лесна среда за запознаване с хора от цял свят. В Берлин STW правят често събития, в които се развиват уменията на студентите като академично писане, упражняване на немски, справяне със стрес и други интересни теми, които биха били полезни на нов студент", казва тя.
Равносметката
Студентите смятат, че сред трудностите, с които се сблъскват в Германия са по-високите разходи, езиковата бариера, която в началото е предизвикателство, както и немската бюрокрация. Но вярват също, че това начинание им носи самостоятелност, възможности за професионално развитие, богат избор за международен обмен, културно и социално разнообразие, както и контакти със студенти от различни страни.
Румяна Ненчева казва, че би посъветвала всеки, които се колебае дали да направи тази крачка, да не се страхува и да се доверява на разкази, а сам да се убеди дали Германия е неговото място. Съветът на Симеон Скачков за бъдещите студенти е самоподготовка и детайлно проучване преди заминаване. А Елеонора Миндилкова вярва, че важна е реалистичната нагласа, че ще бъде трудно, но и съветва бъдещите студенти да не забравят, че това е едно преживяване, което дава безброй позитиви.
