Книгите на Катерина Стойкова е важно да бъдат описани като цялостна архитектура на теми и начини на постигането им. Имам смътен спомен за грейналото лице на Катерина на конкурс в Стара Загора от края на 80-те, а преди това често срещах името ѝ в сп. "Родна реч", култово за онова време. Взех наслуки три броя на списанието от 1988 г., когато Катя е била на 17, втори курс в ТСА "Кольо Фичето" в Бургас. В бр. 1 е публикуван разказът "Утрото на бледите локви", в бр. 7 е стихотворението "Хиляда и една нощ", в което героинята решава да избяга с влака и сяда на мястото за инвалиди. В бр. 10 има дори два нейни текста в рубриката "Първи стъпки".

Поезията в седемте издадени на български книги на Катерина е силна, дълбоко себепознавателна до моментите на "излизане на светло". Не се сещам за друга подобна бг поезия на психологическата травма с подобен концентрат от талант и ум.

На пръв поглед се обсъждат думи, а не неща, всъщност се оказва обратното. Освен оформлението на Яна Левиева тази книга е снабдена и със задълбочен послеслов от самия Светлозар Игов. В "Как наказва Бог"(2014), първата от книгите, издадени от ISU, са разработени елипсите на очакването и болестта на перфекционизма, отново с ключ, този път от Кристин Димитрова. Странна книга е "Птичка на перваза" в издателство "Знаци" - джобен формат сентенции, които стоят като изтеглени самостойни нишки от поетичното. През "Втора кожа"(2018) проговаря домашното насилие.

Нещо формообразуващо в своята жестокост и обосноваващо всички по-нататъшни бягства, избори и степенувания на добра-по-добра-най-добра. Кой какво заслужава и защо не го изтърпи... "Американски деликатеси" (2022) продължава постоянната война, която взема жертви спрямо "заключената в престрелка" лирическа героиня и нейната винаги оспорвана идентичност.

Новата "Нокомис" има епиграф от Стоянка Грудова, любима поетеса. Книгата е за зависимостта от духовния гуру, в по-разширен вариант - болестната зависимост на човек от друг човек, бягството от отговорността за собствените решения. Поезия в проза за следващата в редицата травматична история. Чуждата дума означава "баба", неясно повече бяла или индианка.

Така Катерина Стойкова схематизира цялостен роман за процесите на самопознание, като попълва различните празни ниши с всяка нова книга. Фигурата на терапевтката съвпада с потърпевшата от терапията. История на злоупотребата с власт и опита за изцеление, който може да изведе към свободата да си ти без заплахата от отхвърляне, без чуждия порицаващ поглед, но най-вече без ужасния палач, който носиш в себе си.