Индия започна атаки в ранните часове на 7 май срещу това, което тя определи като "терористични лагери" в Пакистан, включително в оспорваната територия Кашмир. Ударът последва убийството на 26 мъже, предимно туристи, в индийски Кашмир миналия месец от ислямистки нападатели, за които Индия обвини Пакистан.

Хималайският регион Кашмир с мюсюлманско мнозинство е обект на претенции както от Индия, така и от Пакистан и е бил място на множество войни, бунтове и дипломатически конфликти.

Ето накратко какъв е този регион, неговата история и защо той продължава да бъде източник на напрежение между двете страни:

След разделянето на субконтинента през 1947 г., последвало обявяването на независимостта от британското управление, се очакваше Кашмир да стане част от Пакистан, както и други региони с мюсюлманско мнозинство. Неговият индуистки владетел искаше той да остане независим, но, изправен пред нашествие на мюсюлмански племена от Пакистан, се присъедини към Индия през октомври 1947 г. в замяна на помощ срещу нашествениците.

Боевете бушуваха месеци наред, докато Организацията на обединените нации не се намеси, за да установи линия на прекратяване на огъня през 1949 г., оставяйки и двете страни с контрол над част от територията. И двете все още претендират за целия регион.

Кашмир в крайна сметка беше разделен между Индия с индуистко мнозинство, която управлява долината Кашмир, Джаму и Ладакх; Ислямски Пакистан, който контролира Азад Кашмир ("Свободен Кашмир") и Северните райони; и Китай, който държи Аксай Чин.

Управляваният от Индия Кашмир има население от около 7 милиона души, от които близо 70% са мюсюлмани.

Текст в индийската конституция (член 370), предвижда частична автономия за Джаму и Кашмир. Тя е изготвена през 1947 г. от тогавашния министър-председател на щата шейх Абдула и е приета от първия министър-председател на Индия Джавахарлал Неру. Въпреки че е замислена като временна, тя е включена в Конституцията на Индия през 1949 г. от учредителното събрание.

Индия и Пакистан са водили три войни от обявяването на независимостта си, две от които за Кашмир (1947 г. и 1965 г.)

Втората война за Кашмир избухна, когато пакистанските сили нахлуха в индийската част от спорния регион, в отговор на което Индия предприе военно нахлуване през границата. Боевете се разпространиха извън Кашмир в много населени гранични райони, като се стигна до ожесточени битки с участието на сухопътни и военновъздушни сили. Двете страни се сблъскаха в някои от най-големите танкови битки в историята си.

Третата война през 1971 г. води до създаването на Бангладеш - източното крило на Пакистан, където регионални групи се стремяха към независимост от федералното правителство в Исламабад. Хиляди хора загинаха в конфликта, който завърши с помощта от Индия за отделяне на района от Пакистан като независима държава.

През 1999 г. те отново се сблъскват в района на Каргил в това, което е описвано като необявена война. Страните се изправиха една срещу друга във високопланинския регион Каргил, след като пакистанските войски проникнаха в администрирания от Индия Кашмир. Това беше първият сблъсък, откакто и двете страни официално придобиха ядрени оръжия, което увеличи риска от катастрофална война.

И двете страни понесоха стотици жертви, преди индийските сили да си върнат територията, а международната намеса да спре боевете. Линията на контрол - линията на прекратяване на огъня, договорена с посредничеството на ООН - сега разделя региона.

Индия заяви, че е извършила "хирургически удари" по предполагаеми ислямистки бойни площадки на пакистанска територия, след като въоръжени мъже щурмуваха индийска военна база в района Ури в Кашмир. Исламабад заяви, че не е имало индийско нахлуване на нейна територия и че не е имало ответни мерки от страна на пакистанските сили.

Индия нанесе въздушни удари по това, което според нея е бил тренировъчен лагер на бойци близо до пакистанския град Балакот, в отговор на самоубийствен атентат с кола в района на Пулвама в Кашмир. Пакистан, който заяви, че самолетите са бомбардирали пуст хълм, а не лагер, предприе ответно нахлуване в индийското въздушно пространство, което доведе до въздушен бой между двете военновъздушни сили и залавянето на индийски пилот. Ситуацията се успокои, след като той беше освободен дни по-късно.

Много мюсюлмани в индийския Кашмир отдавна негодуват срещу това, което те възприемат като грубо управление от страна на Индия. През 1989 г. това прерасна в бунт от страна на мюсюлмански сепаратисти. Индия изпрати войски в региона и десетки хиляди хора бяха убити.

Индия обвинява Пакистан във въоръжаване и обучение на бойци, което Исламабад отрича, заявявайки, че предлага само морална и дипломатическа подкрепа.

През август 2019 г. правителството на премиера Нарендра Моди отмени полуавтономния статут на Кашмир в ход, който според него ще интегрира по-добре региона с останалата част от страната. Щатът беше реорганизиран в две федерално администрирани съюзни територии - Джаму и Кашмир и Ладакх. Пакистан категорично възрази, понижавайки дипломатическите отношения с Индия.

Моди казва, че решението му от 2019 г. е довело до нормалност в Кашмир след десетилетия кръвопролития. Насилието е намаляло през последните години, според индийски официални лица, с по-малко мащабни атаки и нарастващ брой туристи. Въпреки това, все още се съобщава за целенасочени убийства на цивилни и униформени от силите за сигурност.

През 2024 г. Джаму и Кашмир проведоха първите си местни избори след отмяната на автономията през 2019 г. Няколко новоизбрани законодатели настояха за частично възстановяване на Член 370. Ключови регионални партии бойкотираха или критикуваха вота, заявявайки, че победителите няма да получат никаква реална политическа власт.