Люшкащите се между отчаянието, отрицанието и загадъчния оптимизъм на Тръмп преговори за прекратяване на войната в Украйна, увеличиха надеждите за край на продължаващия над три години конфликт. И някои предприемчиви хора започнаха да лансират идеи за възобновяване на енергийни трасета, пресъхнали заради военните действия.

Русия беше принудена съществено да намали цените, на които продава природния си газ и петрол и едва ли скоро ще е в състояние да се върне към предвоенните нива. В тези условия възобновяването на доставките изглежда още по-изкушаващо за бизнеса. Обаче все по-неприемливо за политиците при задаващата се мирна сделка между Украйна и Русия, преговаряна от САЩ.

Европейската комисия тази седмица попари покълващите надежди за връщане на предвоенния модел, при който европейската икономика процъфтява, подхранвана от евтините руски горива, като публикува график за постепенно, но цялостно, прекъсване на вноса от Русия до края на 2027 г. След трикратно отлагане графикът, известен още като "пътна карта" най-после е факт, но за законодателните предложения, чрез които да бъде изпълнен, ще трябва да се изчака поне още месец, а след това да се водят преговори по приемането им със страните членки и Европейския парламент.

Макар от заявките да изглежда, че част от предложенията ще бъдат приемани в спешен порядък, за да се спазят заложени в тях срокове, съдбата им съвсем не е сигурна, докато съпротивата сред някои страни, както и в части от парламента, не подлежи на съмнение.

Затова поддръжниците на възобновяване на руския внос на енергия не се отчайват. Битката за тях още предстои.

В момента по силата на санкциите за войната в Украйна ЕС е преустановил изцяло вноса на въглища от Русия, както и на петрол и петролни продукти по море. Газът остава извън периметъра на ограниченията, с изключение на някои операции по прехвърляне на количества в европейски пристанища, а ядреното гориво за работещите с руски реактори АЕЦ не е част от санкциите.

Евроинституциите се опитват отчаяно да спрат или поне да намалят незаконното преточване на петролни продукти чрез руски танкери, плаващи под чужди флагове, като непрекъснато разширява списъците на корабите, на които е забранено да влизат в европейски пристанища, състезавайки се с възможностите на Москва да прибавя нови съдове към т. нар. "руски сенчест флот".

Според Европейската комисия за трите години на войната Европа е успяла да намали вноса на руски петрол десет пъти, като в момента 1 от 50 внесени в ЕС барела е с произход от Русия при 1 от 5 преди войната. Статистиката няма как да улови горивото, което се пребрандира на бордовете на кораби, сменяйки името на производителя си. Забраната за претоварване на руски втечнен природен газ през пристанища на ЕС за дестинации извън ЕС влезе в сила на 27 март и още ефектът от нея не може да се оцени.

При газа Брюксел с тревога признава увеличаване на вноса през 2024 г., главно за сметка на втечнения природен газ, чиито внос е слабо ограничен от санкциите. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи пред Европейския парламент, че европейските компании продължават да плащат на "Газпром" по 1.8 млрд. евро месечно за внесения газ. Това е значително по-малко от 12-те млрд. месечно преди войната, но руският газ продължава да задоволява 19% от нуждите на ЕС.

Статистиката показва, че през 2024 г. втечненият газ е бил най-широката врата за влизане на руското гориво в Европа с внесени 21 млрд. куб. м., следван от транзита през Украйна, който беше спрян по инициатива на Киев на 1 януари (17 млрд. куб. м) и газът, идващ през "Турски поток" - 16 млрд. куб. м. Данните показват, че спрямо предвоенните нива увеличения на внасяните количества се отчитат за втечнения газ и през "Турски поток".

Така през миналата година ЕС е внесъл 54 млрд. куб. м газ от Русия спрямо 157 млрд. през 2021 г.

На фона на съобщенията, че САЩ включват в преговорите с Украйна подновяването на газовия транзит към Европа и че обсъждат повторното отваряне на оцелялата тръба на "Северен поток", бизнесът се обнадежди, че руският газ може отново да потече по тях.

Тези копнежи са напълно в унисон с руските надежди да се върне на европейския пазар, които напоследък са уплътнени от съобщения за увеличаване на количествата по "Турски поток" - единственият руски газопровод в Европа.

В момента с изключение на повредената тръба на "Северен поток 2" и някои съоръжения по трасето за транзит през Украйна, руската газова инфраструктура в Европа е запазена.

Въпреки че повторното отваряне на газопровода "Ямал" (от Западен Сибир през Полша и Германия през Беларус) е малко вероятно, предвид позицията на Полша срещу руската енергия, а капацитетът на "Турски поток" е напълно използван, остават две възможности за възстановяване на руския газов експорт към Европа: възстановяване на транзита през Украйна или използване на неповредена тръба "Северен поток 2".

Договорът за транзит на руски газ през Украйна изтече през януари 2025 г. ЕС обсъди евентуалното подновяване на украинския транзит, след като Словакия заплаши да блокира подкрепата за Украйна, освен ако транзитът не бъде възобновен. През 2024 г. "Газпром" беше задължен да плати на Украйна за транзита на 40 милиарда куб. метра газ. Русия обаче транспортира само 16 млрд. куб. метра. Техническият капацитет на тръбопроводната система е около 100 милиарда кубически метра.

Завършен през 2021 г., "Северен поток 2" не е сертифициран за експлоатация от Германия или Европейската комисия и е частично повреден по време на експлозия през 2022 г., оставяйки един непокътнат тръбопровод с годишен капацитет от 28 млрд. куб. метра.

Въпреки съобщенията, че отварянето на "Северен поток" се обсъжда между Путин и американски инвеститори, според "Брьогел" то е изправено пред финансови препятствия. Операторът на газопровода Nord Stream 2 AG, част от руския "Газпром", има срок до 9 май 2025 г. да преструктурира дълга си и да се споразумее с малките кредитори или ще бъде изправен пред фалит.

От днешна гледна точка проблемно би било и евентуално подновяване на договори на "Газпром" за Литва, Латвия, Естония и Полша, които въведоха национални забрани за внос на руски газ, след като се оказа, че ЕС не може да намери консенсус за включване на газа в санкционния режим за Русия.

Повечето договори на руския "Газпром" с енергийни компании от ЕС бяха прекратени едностранно от руска страна и някои от тях като чешката CEZ, германските RWE и Uniper и италианската ENI започнаха съдебни производства срещу "Газпром" за неизпълнение или нарушения на договора. Въпреки това няколко компании все още имат дългосрочни договори с "Газпром" с клаузи "вземай или плащай", които ги принуждават да купуват руски газ, за да избегнат неустойки. Някои от тези договори са до 2040 г.

Европейската комисия предлага политическо решение, за да изгради обща позиция на ЕС по отношение на руските горива и да изглади различията между отделните държави членки. Тъкмо тези различия обаче създават несигурност дали нейната пътна карта за цялостен отказ ще може да бъде осъществена.

Това ще е икономически сложно за много държави, които три години след, като Русия предизвика изкуствена криза с доставките на газ, изисквайки плащания в рубли, което в последствие даде основание за прекратяването на договорите с "Газпром".

Предвид продължаващите отношенията с "Газпром" на Словакия, Унгария, за които тези доставки са най-евтини заради разстояние и готова инфраструктура или съществуващи договори (Испания), ЕС се нуждае от политическо решение, за да запази своето единство.

Към това се е насочила и Европейската комисия, която предвижда забрана за подписване на нови договори за доставка на газ от Русия, купуване на руски газ от спотовите пазари и прекратяване на съществуващи дългосрочни договори.

Според "Брьогел" Комисията може да излезе от обичайните си административни методи на регулиране, като включи към тях и някои пазарни инструменти, за да помогне на бизнеса да се отърве от руските договори.

Като такава се посочва въвеждане на ембарго върху вноса на природен газ от Русия. За това отдавна настояват балтийските държави, които дори пледират за цялостно търговско ембарго, като инструмент за натиск за спиране на войната в Украйна.

Забраната би принудила компаниите да прекратят дългосрочните договори с "Газпром", без това да ги принуждава да плащат неустойки, но въвеждането му ще изисква вземането на единодушно решение от всички членове. Енергийният еврокомисар Дан Йоргенсен тази седмица дори лансира идея за обявяване на форсмажорни обстоятелства като причина за прекратяване на вноса, макар юристите да не са сигурни, че те биха спасили европейските вносители от искания за неустойки от руска страна.

Дори от Унгария и Словакия, които вече заявиха, че не биха приели енергийни санкции срещу Русия, които биха ги засегнали. Двете държави биха били подложени на ценови шок, ако договорите им с "Газпром" бъдат прекратени, тъй като нямат равностойна алтернатива, която може да бъде въведена бързо и да задоволи дългосрочно нуждите им, макар да работят по това.

По-умерен вариант би бил ограничаване на обемите газ, които могат да бъдат внесен в ЕС, или въвеждане на вносни мита.

Митата биха създали приходи, които биха могли да бъдат използвани за минимизиране на въздействието от тях върху бизнеса, засегнат от нарастващите цени на енергията.

Според "Брьогел" митата биха принудили Русия да намали допълнително цените на газа си, за да запази или увеличи обема на износа си за ЕС, което би подобрило условията за търговия в ЕС.

Съществено предимство на митата пред ембаргото е и фактът, че те могат да се въведат с квалифицирано мнозинство, избягвайки заплахата от вето, от която могат да се възползват държави, които не желаят въвеждане на допълнителни ограничения.

За да бъдат митата за газ ефективни, ЕС трябва да предотврати заобикалянето на мерките, които маскират произхода на руския газ, като например преименуването на руския петрол от Турция като "турска смес" от газ от различни източници, потенциално и руски газ.

Под въпрос е възможността за увеличаване на доставките от Азербайджан, тъй като заради ограничения добив от Каспийско море, съществува риск те да бъдат заместени със суапове с руски газ за европейските клиенти на Баку.

Еврокомисията вече обяви, че е готова да преговаря за по-големи количества втечнен природен газ от САЩ - едно от условията на президента Доналд Тръмп за намаляване на вносните мита, които той наложи върху експорта на европейски стоки.