- Столичната община години наред абдикираше дори от започване на процеса - създаване на стратегия за развитие на жилищна политика. Хората отстрани остават с впечатлението, че това е "услуга за едни близки хора на някого". Според мен това е проблемът и така се обяснява защо няма обществен интерес към тази основна функция на общината - да създава възможности на хората в неравностойно положение да бъдат социално и битово по-добре.

- Имам предвид корупционни сделки и "ремонт на ремонта" на улици, булеварди... А в строителството на общински жилища и детски градини не се насочваха ресурси, средства и усилия именно защото ГЕРБ възприе политиката да се реализират проекти с бърза възвръщаемост. Очевидно е, че целта на политиката на общината не беше за хората.

От миналия мандат настояваме да се изготви регистър на общинските имоти с отреждане за жилищно строителство, както и на имотите със смесена съсобственост, също отредени за жилищни сгради, за да имаме базата, от която да тръгнем.

През миналия мандат имаше остри спорове в общинския съвет, защото ГЕРБ искаше минимални обезщетения (за общината) в имоти съсобственост за жилищно строителство. Столичната община доброволно се отказваше от възможността да строи. Тези ниски обезщетения на мен ми говореха за други "уговорки".

- В момента са останали 7000. В миналия мандат (2019 - 2023 г.) Столичният общински съвет прие да се продадат 9000 жилища, като от тях бяха продадени половината. Някои районни кметове като на "Красно село" (Росина Станиславова) тогава отказаха да продават. В наредбата сме дали възможност, който добие права (за купуване), да ги реализира в рамките на две години. В момента наемът е изключително нисък - 1 лев/кв.м.

- С 60% от наемите от общинските жилища и от продажбите. Средствата ще отиват в този фонд именно за строителство на нови, защото и сега не виждам в бюджета на общината да са предвидени средства за жилищна политика.

Общината получава около 600-700 хиляди лева месечно от наеми, което прави годишно 7-8 милиона лева, като от тях 60% са 4.5-5 милиона лева, които да се внасят във фонда. При себестойност на строителството между 600-750 евро/кв.м с тези пари като начало може да се изгради една сграда с 12-13 апартамента за нуждаещи се. Разбира се, тези пари категорично не са достатъчни, но все трябва да се започне отнякъде.

При обсъждането на бюджет 2025 ще поискаме повече средства за строителство на жилища, които да се включат във фонда - колкото средства се внесат от наеми и поне още толкова да дойдат (от бюджета на общината). С кмета Васил Терзиев лично аз не съм водила разговори по този въпрос, а и предполагам, че заместник-кметът по финансите ще възрази.

- Такъв социален лукс като оборотен фонд общината може да си позволи едва когато е задоволила нуждите на нуждаещите се. Доколкото в София живее почти 1/3 от населението на страната, би трябвало и държавата да помогне.

Когато бях областен управител на София през 2017 г., възникна проблемът с виетнамските общежития. Тогава говорихме с кмета на район "Красна поляна" (Иван Чакъров от ГЕРБ), обследвахме всичко налично в областта и прехвърлихме 50 държавни жилища на Столичната община, за да бъдат настанени част от хората.

Ако сега се сформира работна група, която да провери какво е останало като жилища из държавните ведомства и дружества, бихме поработили, за да ги прехвърли държавата на общината. Има и държавни имоти, отредени за жилищно строителство, които ако се прехвърлят на общината, бихме реализирали в тях инвестиционни намерения.

- Да, на практика общината може да стане коректив, стига да развие правилно структурирана и социална жилищна политика с хоризонт, и с реализация. Така е например, във Виена, където над 50% от жилищата са общински.

Вижте, стратегията в жилищната политика трябва да е поне за 10 години напред, а програмата за строителство да е минимум за 3-5 години, за да има плановост. Когато има план, има и проследимост и може да се осъществява контрол.

- С обществена поръчка ще се избира изпълнител. Когато Столичната община има свое предприятие за строителство, тогава то ще строи. Във всички случаи ще излезе по-евтино и количествено по-добре да строим, отколкото да ползваме само обезщетението от съсобствения имот.

Или другата досегашна практика - да учредяваме право на строеж на някого (външен инвеститор), вместо ние, общината, да построим 1000 кв.м жилищна площ, да получим от него в най-добрия случай 300 кв.м. Знаем как растат цените и лично смятам, че във всички такива случаи печалбата е за частния инвеститор, а не за Столичната община, защото той ще разпродаде останалата част.

- Няма как да стане. Изискването за 10 години уседналост остава, както беше и в предходната наредба. За първи път в новата наредба се определят седем целеви групи (виж в края на текста), като основно внимание се отделя на хората в неравностойно положение. Целевите групи са седем, като първата е за лица и семейства с риск от бедност и социално изключване. Наблягаме и на хората със сериозни здравословни проблеми - над 71% степен на увреждане. На практика тези хора ще запазим като наематели в общинските жилища.

Предвидена е и целева група за млади учени, до 35-годишна възраст включително, които са придобили образователна и научна степен "доктор". Идеята е това да са преподаватели във висши училища или работещи в БАН.

- Да, затова се надявам да бъде приета и от есента районните кметове да поемат функциите по контрола кой наемател отговаря на условията и кой не. Ако отговарят, ще се сключват срочни договори за 5 години, ако не, жилищата ще бъдат освободени. Подчертавам, че след приемането на наредбата фондът за общински жилища веднага се задейства, което значи и постъпленията от наеми в него.

С тази наредба за първи път въвеждаме и настаняване в условията на пазарен наем. Това обаче ще може да се реализира чак когато имаме капацитет и нуждаещите се хора бъдат уредени.