Докато продължава - и то в неизвестна посока - най-голямата от 30 години ескалация между Индия и Пакистан, конфликтът, отприщен от терористичната атака в Кашмир с 26 жертви вече оставя следи в историята по поне два начина.

Докато Индия обвинява Пакистан в атака с вълни от дронове и ракети по три военни бази в управляваната от Индия част от оспорвания Кашмир в четвъртък и нова атака в петък вечерта, а Исламабад говори за 25 свалени индийски дрона за часове, Би Би Си нарича ставащото първата дронова война между държави с ядрено оръжие. Нито в Русия и Украйна, нито в Северна Африка, Близкия изток или Карабах и двете воюващи страни са отговаряли на това описание.

Едновременно с това, неочаквано, си дава по-голяма видимост най-могъщият човек в Пакистан, укрепил още повече влиянието на силната, месеща се в политиката армия, която, изглежда, става и все по-религиозна.

Самолети, артилерия и дронове бележат ескалацията, откакто Индия нанесе удари по Пакистан, а световни сили призовават за сдържаност. Най-голямото в света крикет първенство - индийското - спря за седмица заради ескалацията, отнела живота на 36 пакистанци според Исламабад (и на още 40-50 индийски военни, според министъра на отбраната) и на 16 цивилни индийци според Ню Делхи.

Снощи Индия обвини Пакистан, че е нападнал три от военните му бази с ракети и дронове, но ислямсата репуллика отрича. "Ройтерс" разказа за въздушна битка на китайски изтребител с индийски. Ню Делхи обвинява Исламабад, че стои зад групировката, извършила атентата (по нейни цели твърди, че е изстреляла ракети индийската армия), нещо, което другата страна отрича. Пакистанската армия предупреди в петък вечерта, че няма да деескалира, докато брани суверенитета си.

Насред размяната на обвинения от двете страни, често склонни да раздуват информацията за щети и жертви за вътрешни цели, изглежда сигурно отварянето на нова фаза в конфликта. Дроновете, пише по темата Би Би Си, са безшумни, могат да се използват отдалеч, а другата страна да отрече, че има нещо общо с изстрелването им.

Пакистанските военни обявиха в четвъртък, че са свалили 25 индийски дрона в различни градове, включително Карачи, Лахор и Равалпинди. Дроновете - за които се твърди, че са произведени в Израел, Harop - са били прехванати с помощта на технически и оръжейни контрамерки. Индия твърди, че е неутрализирала няколко пакистански радара и системи за противовъздушна отбрана, включително един в Лахор, което Исламабад отрече, продължава медията.

Развивайки свои способвности, южноазиатските страни същевременно разчитат на чужди сили за гръбнака на дроновия си арсенал.

Ролята но дроновете може да е по-ограничена в този конфликт, в сравнение с начина, по който промениха бойното поле в Украйна, макар да е възможно и да е началото на по-голям конфликт, и да е път към опит за деескалация. Очевидно Индия интегрира дронове в своята доктрина за прецизни удари, по начин, който спестява нарушаване на границата от конвенционалната авиация. Тази еволюция обаче повдига и критични въпроси.

Дроновете понижават политическия и оперативен праг за действие, но създават и нова динамика на ескалация, но създават и нова динамика, защото всеки свален дрон и заглушен радар може да е потенциална точка на напрежение между две ядрени сили, цитира медията експертен събеседник, се казва още в анализа.

Друга новост, отекваща в публичното пространство и медиите и на двете страни: ролята на човека, който въвлече и без това силната армия още по-дълбоко в пакистанската политика.

Началникът на армията ген. Асим Мунир дълго предпочиташе да не е в светлината на прожекторите и да гради внимателно образа си, но сега е на преден план - дотолкова, че се обърна към военните, застанал върху танк по време на военно учение, а армията разпространи кадри от думите му, в опит да сплоти пакистанците е в момент на политически и икономически хаос: "Нека не остане двусмислено: всяко военно злополучно начинание от страна на Индия ще бъде посрещнато с бърз, решителен и категоричен отговор."

Проблемът, според анализатори, с които разговаря "Ню Йорк таймс": твърдият тон към Индия е свързан с формираните му в хода на работата начело на две водещи разузнавателни агенции възгледи, че конфликтът в Индия е религиозен по същество.

Мунир, син на училищен директор и представител на религиозния елит, близо 4 десетилетия редува важни задачи, командва силите по границата с Кашмир, служи в Саудитска Арабия, за да заздрави връзките, и ръководи службите.

За кратко през 2019 г. (при предишния атентат в Кашмир, повишил напрежението) отговаря за т. нар. Междуведомствена разузнавателна агенция (ISI), страховита служба, някога помогнала на табиланите при първото им овладяване на Афганистан. Според някои свидетелства той е силно религиозен, не обича да му се противоречи и през годините е радикализирал възгледите си за непримиримостта между Индия и Пакистан. "Потопен е в религия", казва за него Хусейн Хакани, бивш посланик на Пакистан в САЩ. "В най-добрия случай ще гледа да направлява напрежението и да отбележи възможно най-много точки, докато го прави."

А сега срещу себе си Мунир има и индуистки националист в лицето на премиера Нарендра Моди. За Моди, а и изобщо за Индия, нямаше как да остане незабелязан негов коментар пред военни през април, обрисувал Кашмир като жизненоважен за пакистанската идентичност (Исламабад отрича да има такава връзка).

Медии в региона и на запад свързаха Мунир с отстраняването като премиер на изключително популярния тогава Имран Хан, който го свали от поста месеци след назначаването му, а по-късно отказа да одобри повишаването му като началник на отбраната. С него свързаха и твърденията за изборна намеса, помогнала на противниците на Хан да създадат коалиция, въпреки добрия резултат на верни на Хан (междувременно озовал се в затвора) кандидати. Индия пък настоява, че терористичната атака в Кашмир отговаря на неговите интереси.

Докато в Пакистан обществеността, незапозната с наличието на военни лагери и все още виждаща Пакистан като жертва, настоява за отговор, всичко зависи от Мунир, който контролира вземането на стратегически решения много повече от премиера Шехбаз Шериф, продължава авторът (впрочем . Напомня, че тъкмо реч на Мунир от април е сред причините Ню Делхи да смята, че базирани в Пакистан бойци са зад атаката. Началникът на армията нарече Кашмир вътрешната вена на Пакистан и се зарече да не изостави кашмирците в битката им за независимост от Индия.