Шестимата българи, които бяха признати за виновни в шпионаж в полза на Русия през март, научиха днес размера на наложените им наказания. По най-тежките обвинения ги заплашваха максимално 14 години затвор. Никой не получи толкова много.

Но общият брой години, които според съдия Хилард трябва да излежат в затвора, надхвърля 55 години.

Част от тях ще са лишени от свобода по-малко - от няколко седмици до няколко години бяха приспаднати от наказанието заради времето, прекарано в ареста или в имигрантски център за задържане. Но никой няма да си излезе от затвора преди края на това десетилетие.

Още преди да определи наказанията съдията ги раздели на две групи от по трима души според преценката му за отговорността, която носят за дейността на групата:

Всички те са работили по инструкции, изпращани от издирваният по обвинения за голяма финансова измама австриец Ян Марсалек, за кого се предполага, че е в Москва и представлява посредник между групата и руските спецслужби. Би Би Си показа за пръв път негова снимка във военно облекло със знака Z:

Това беше дело като никое досега, защото видяхме в изключителни подробности действията на оперативна клетка руски шпиони чрез хиляди техни съобщения за организиране на проследяване, снимки, виде озаписи на мишените им и дори разговори за похищения и убийства, допълва Би Би Си. Прави се паралел с отравянето с полоний на Александър Литвиненко в Лондон и се коментира, че вероятно и действията на българите е можело да доведат до такова трагично събитие, но са били спрени навреме.

Случаят не е приключил, защото журналистите продължават да разследват и защото това е била само една клетка от мрежа от подобни звена на Ян Марсалек.

В съдебния процес участваха трима - Ваня Габерова, Катрин Иванова и Тихомир Иванчев - защото останалите трима се бяха признали за виновни и поради това не бяха изправени пред съда. Съдът изслуша, а и днес съдията отново изброи операциите им, в които те са пътувала из Европа, за да извършват наблюдение на журналисти, бивш политик и американска военна база в Германия между 2020 и 2023 г. Обвинението настояваше, че операцията представлява заплаха за националната сигурност, свързана с Ян Марсалек.

По време на процеса Иванова и Габерова признаха за дейности по наблюдение, но твърдяха, че не са знаели, че това е в полза на Русия. Иванчев не даде показания, но изложи подобна позиция по време на полицейските разпити след ареста си.

Съдията изброи различни аргументи на защитниците, но преценката му в крайна сметка бе, че осъдените не заслужават облекчаване на наказанието заради самопризнания, лични молби или психиатрична експертиза.

Орлин Русев и Бисер Джамбазов бяха определени като лидерите на цялата дейност, макар на разбитите Русев да се оправдаваше ,че не е имал предвид никаква игра на Джаймс Бонд или шпионска дейност.

Преди седмица Би Би Си публикува свое разследване, в което показа, че те, заедно с Катрин Иванова, са били на заседание в британския парламент през 2016 г. по повод Брекзит, седейки точно зад тогавашния евродепутат Георги Пирински.

На съда беше показана справка какво е открито при обиска в дома на Русев, продължил близо седмица:

Шестте операции на групата са:

1. Насочена към българския журналист Христо Грозев. Той е бил следен в цяла Европа, а шпионската група е обсъждала и потенциална кражба на лаптопа и телефона му, отвличането му в Москва или убийството му.
2. Роман Доброхтов, руски гражданин (основател и главен редактор на разследващото издание The Insider, тясно сътрудничещо си с групата "Белингкат), е бил следен в различни страни. В един момент Иванова се е приближила толкова близо до него, че е могла да види пин кода на телефона му.
3. Насочена към Бергей Рискалиев, бивш казахстански политик, който е избягал във Великобритания с надеждата да развие отношенията между Русия и страната си.
4. Планове за разрушителна дейност в казахстанското посолство в Лондон през септември 2022 г. Групата е възнамерявала да организира фалшиви протести - за да събере разузнавателна информация, която да предаде на Казахстан, за да се опита да спечели благоразположението на страната от името на Русия.
5. Наблюдение на американска военна база в Щутгарт, за която обвиняемите са смятали, че е използвана за обучение на украинските сили.
6. Планирана да бъде насочена към мъж на име Кирил Качур, руски гражданин, който е бил определен като "чуждестранен агент" от Русия през ноември 2023 г., след като е напуснал страната.

Началникът на отдела за борба с тероризма на Столичната полиция командир Доминик Мърфи коментира след присъдата, че значителните наказания показват "сериозната заплаха, която те представляват за безопасността и интересите на Обединеното кралство, както и за цели в цяла Европа", което той определи като "шпионаж в индустриален мащаб".

Мърфи добавя, че случаят "подчертава сравнително ново явление, при което шпионажът се "възлага на външни изпълнители" от определени държави".

В речта си при произнасяне на присъдата съдия Хилиард заяви, че използването на Обединеното кралство като база за планиране на шпионски операции е "много сериозно престъпление", което "подкопава позицията на тази страна пред съюзниците". "Нападането на журналисти... подкопава свободата на печата, една от основните ни демократични ценности", добави той.