Сингапур - образование за 21 век

"Дневник" публикува специална поредица, създадена от Института за пазарна икономика (ИПИ) в партньорство с Фондация за свободата "Фридрих Науман", която представя опита на 10 страни в публичните реформи и резултатите от тях. Това е деветият текст в "Успехи и провали от близо и далеч", осмият е за Норвегия, седмият е за Китай, шестият е за Италия. Прочетете и за Полша, за Унгария, за Аржентина, за Швеция, за Испания.

Сингапур - страна с територия от едва 750 кв. км и население от 5.9 милиона - ясно илюстрира решаващото значение на човешкия капитал за просперитета. А изграждането на квалифицирана и адаптирана към модерната икономика работна сила започва от качественото училищно образование. Образователната система на Сингапур се фокусира върху пълноценното и всестранно развитие на ученика - едновременно чрез изграждане на необходимите за 21. век умения и чрез развиване на собствените му интереси, така че младият човек да има стабилна основа, но и вътрешна мотивация да продължава да учи и да се развива през целия си живот.

Фокусът не е само върху традиционните академични дисциплини, но и върху изкуството, спорта, чуждите езици и житейските умения, така че учениците да се чувстват подготвени и уверени в бързо променящия се свят.

Шампионите на PISA

Резултатите от PISA са ясна индикация за високото ниво на училищно образование в Сингапур. През 2022 г. Сингапур се класира на първо място сред изследваните страни и по трите критерия - четене, математика и наука. Освен това в отделните класации за момчета и момичета отново заема първо място във всички компоненти.

Процентът на ученици, попадащи в категорията на отличниците (нива 5 и 6 по класификацията на PISA) и по трите критерия е най-високият сред участващите страни (14.6%), процентът на отличниците по поне един от трите критерия е 44.5, което отново ги класира на първо място.

Процентът на ученици класирани се сред най-слабо представилите се (ниво 2 и надолу според класификацията на PISA) е едва 4.2 - вторият най-добър резултат сред участващите страни.

В същото време представянето на възрастните по сходни критерии не е толкова блестящо. Графика 3 показва резултатите от сходно с PISA проучване на ОИСР за нивото на основните компетенции сред възрастните. Както можем да видим първата възрастова група (16 до 24-годишни) постига значително по-високи средни резултати от спрямо последната (от 55 до 65 години).

Разбира се, тенденцията във всички изследвани държави е на по-високи резултати сред по-младите спрямо по-възрастните, но Сингапур бележи най-голяма разлика между първата и последната възрастова група сред изследваните държави и по трите основни критерия - езикова и математическа грамотност и решаване на казуси.

Това е индикация за сериозно подобрение в качеството на образованието по отношение на изграждането на основни компетенции през последните десетилетия. Ще разгледаме общата насока на реформите, както и конкретни примери от някои от тях.

Образованието в Сингапур - цели, програма и реформи

Проучване от 2023 г. на Центърa за универсално образование към Институт Брукингс (Brookings Institution) разделя реформите в сингапурското образование на няколко фази, най-важните сред които са:

От централизиран правителствен контрол към повече инициативи отдолу нагоре и увеличаване на училищната автономия по отношение на учебните програми, педагогическите методи и формите на оценяване;
От форми на обучение, центрирани около учителите, към такива, ориентирани към учениците и техните потребности;

Проучването подчертава, че реформите се случват последователно и с наслагване, като следват посоката, зададена от публикувания през 1997 г. план за целевите резултати от училищното образование (Desired outcomes of education, 1997). Тези резултати се разделят в четири категории:

Уверени личности - учениците имат изграден морален компас, могат да се адаптират към различни условия, познават себе си, мислят критично и комуникират ефективно с околните.
Самоинициативно обучение - учениците носят лична отговорност за обучението си, развиват собствените си интереси и си поставят цели, способни са на адекватна самооценка и биват стимулирани да продължават да учат през целия живот.
Активно участие - учениците са амбициозни, поемат инициатива и отговорности, умеят да работят в екип и да си сътрудничат с другите.
Гражданско самосъзнание - учениците да развият лично отношение и отговорност към семейството, общността и държавата, да бъдат загрижени и активни в решаването на общите проблеми.

За трите степени на училищно образование са посочени и по-детайлни целеви умения, като фокусът е върху засилена самоинициатива, критично и иновативно мислене, ефективна комуникация и лична отговорност. Последващите реформи в голяма степен целят именно интегрирането на посочените приоритети в училищното образование.

Thinking Schools, Learning Nation

През 1977 г. година по предложение на министър-председателя стартира и инициативата "Thinking Schools, Learning Nation", целяща да създаде образователна система, способна да подготвя младите хора за условията на 21-ви век. Инициативата се основава на два ключови стълба: изграждане на училища, които развиват мислещи и иновативни ученици, и създаване на общество, в което ученето е непрекъснат процес за всички граждани. За постигане на тази визия са въведени редица реформи: модернизиране на учебните програми, развитие на нови методи за оценяване, инвестиции в професионалното развитие на учителите и интегриране на съвременни технологии в обучението.

Основните стратегии включват:

интегрирането на методи за развитие на критично и творческо мислене в обучението
намаляване на съдържанието на учебните програми по отделните предмети
преразглеждане на начините на оценяване
по-голям акцент върху процеса на обучение вместо върху резултатите при оценяването на училищата.

Цялостното преструктуриране на учебна програма цели гарантиране на повече свобода за промени в учебното съдържание на училищно и преподавателско ниво и по-голям избор на учениците какво да изучават.

"Thinking schools, learning nation" е тясно свързана и с две други инициативи от същата година - "IT Master Plan" и "National Education". Първата цели засилване на употребата на информационни технологии в обучението - до 30% от времето по всеки предмет, а втората - запознаване с историята и икономиката на Сингапур и изграждане на национално и гражданско самосъзнание и отговорност. "Thinking Schools, Learning Nation" поставя началото на култура на гъвкавост и иновации в сингапурското образование.

В резултат на тези усилия, Сингапур днес е признат като един от световните лидери не само в академичните постижения, но и в развитието на умения, необходими за успех в 21. век.

Teach Less, Learn More

През 2005 г. Сингапур стартира инициативата "Teach Less, Learn More", която цели да подобри качеството на обучението чрез намаляване на механичното заучаване и позволяване на по-голяма гъвкавост и избор в обучението и по-активно участие на учениците. Пакетът от реформи има за цел да измести фокуса на преподаването в класната стая от "количеството" (обусловено от предаването на учебното съдържание и подготовката за изпити ) към "качеството" (съсредоточено върху подготовката на учениците за живот и работа в променящия се свят).

Основната визия е:

учителите да преосмислят своите методи и да преподават по-малко за покриване на съдържанието и повече с насоченост към цялостно развитие на учениците.
учениците да участват по-активно в процеса на обучение, и то повече с цел знания и подготовка за живота, отколкото заради изпитите.

Инициативата включва няколко оперативни рамки и пакети, даващи конкретни инструкции на училищата как да интегрират идеите на инициативата в обучението. Пакетът "TLLM Ignite!" представлява рамка за "подкрепа отгоре надолу", предоставена в продължение на една учебна година, целяща включването на учителите в планиране на проекти за ангажирано учене.

Рамката PETALS дава ясни насоки на учителите как да преминат към заложеното в инициативата "обучение центрирано около ученика". Тя включва общо ръководство, което да бъде използвано от всички учители. Основните насоки са към

насърчаване на самостоятелната подготовка
адаптиране на методиката към разнообразните техники на учене
предоставянето на навременна обратна връзка към учениците за тяхното представяне
персонализиране на съдържанието в учебните програми, чрез примери и казуси от реалния свят.

Учебната програма е оптимизирана, за да се създаде пространство за повече извънкласни дейности и личностно развитие. Един от инструментите в това отношение е намаляването на задължителния учебен материал, като това осигурява:

повече свобода на учителите да избират какво да преподават и какво да преговорят
повече свободно време да разработват своите учебни материали и методи
повече време за самообучение на учениците и повече възможности да насочват учебния процес.

Пример в това отношение е т. нар "бяло петно", въведеното в учебната програма по природни науки в основното училище през 2008 г. То се състои в орязване на материала и съкращаване на списъка от очаквани резултати, така че част от предвидените учебни часове да бъдат запълнени по преценка на учителя.

"Teach less, learn more" е следващата стъпка в преструктурирането на образованието към повече свобода за учителите и учениците и по-голям фокус върху разсъждаването и прилагането на знанията, отколкото върху преминаването към наложено отгоре учебно съдържание.

Новите тенденции - умения на 21. век и продължаващо обучение

През 2010 г. целите през образователната система са ревизирани и разширени в рамката "21st Century Competencies and Student Outcomes". За да подготви учениците за променящите се предизвикателствата на новото време, Сингапур разработва рамка от основни ценности и компетентности на 21-ви век.

В основата на тази концепция стоят шест ключови ценности: уважение, отговорност, устойчивост, почтеност, грижа и хармония - качества, които оформят характера и социалната отговорност на учениците.

Наред с тях се развиват социално-емоционални умения като самосъзнание, самоуправление, отговорно вземане на решения, социална осъзнатост и изграждане на взаимоотношения. В допълнение, образованието акцентира върху критичното, адаптивно и иновативно мислене, комуникационни умения и сътрудничество, както и гражданска, глобална и междукултурна компетентност. Чрез тази цялостна подготовка учениците се изграждат като отговорни, гъвкави и успешни граждани на бъдещето.

Тя също така полага основите за последващи инициативи като "SkillsFuture", които целят изграждане на умения и учене през целия живот на национално ниво. Чрез ваучери за обучение, кариерно консултиране и достъп до сертифицирани курсове в партньорство с университети и индустрии, програмата подпомага гражданите да надграждат знанията си и да се адаптират към бързо променящия се трудов пазар. Всеки сингапурски гражданин получава стартов кредит, който може да използва за широк спектър от квалификационни и професионални обучения.

Друга образователна инициатива от последните години е "Learn for life" (2020). Тя включва обновяване на учебните програми, особено в посока увеличаване на компютърната грамотност - чрез обучение по изчислителна логика, програмиране и изкуствен интелект. Последващите итерации на инициативата включват редуциране на училищните изпити, възможност за изучаване на трети чужд език в училище и засилване на връзките между образователните институции и индустрията.

Най- интересният проект обаче е пълното преминаване към групиране на учениците по учебни предмети (Subject-Based Banding) в средното образование. Това означава, че учениците ще могат да избират част от изучаваните предмети, както и нивото на изучаване според своите умения и предпочитания. Това ще позволи и формирането на групи от ученици със сходни способности по отделните предмети.

Заключение

Образователната система на Сингапур претърпява множество промени през годините, а ефектът видим от резултатите. Разбира се, в търсене на корена на успеха, не можем да пренебрегнем сериозните публични инвестиции в образование и високите изисквания към учителите. Видимо е обаче и че реформите към:

по-голяма свобода за учителите, по-малко задължително учебно съдържание и повече време за преговор и дискусии;
по-голям избор пред учениците какви дисциплини и на какво ниво да изучават и повече време за личностно развитие и творчество;
постоянно модернизиране на учебните програми и все по-голяма насоченост към развитие на критичното мислене, прилагането на наученото на практика и личната отговорност и мотивация

работят и допринасят както за високите резултати, така и за цялостното развитие на учениците и изграждането на правилна нагласа към знанието и обучението. Сингапур е пример как един по-свободен и холистичен подход към образованието не е непременно за сметка на академичните резултати, а напротив - води до тяхното подобрение.

Дневник лого

Дневник лого