Инфлацията е в топ 3 на най-обсъжданите теми от пандемията насам и последвалата малко след това криза заради нападението на Русия върху Украйна. Първо, защото с месеци растеше двуцифрено през 2022 г., а след това продължи да пълзи нагоре с доста по-малки стъпки, но постоянно, което потребителите оценяваха при всяко посещение в магазина за храна и стоки от първа необходимост.

Предимно в сферата на иконимистите и политиците остана въпросът за равнището й спрямо другите в ЕС заради амбицията на България да влезе в еврозоната, което все още е под въпрос. Въпросът с цените вече е и в пълен оборот в политиката след като президентът Румен Радев го използва за атака срещу опонентите си, които спазват курс в посока към еврото.

Данните за инфлацията през април отразяват не само сезонните и в този смисъл очаквани движения при цените. Показват и как регулираните цени влияят на данните като особено фрапиращо число е поевтиняването на болничните услуги с 82.8%. Последното не е резултат от внезапен самарянски жест от страна на управителите на болници, а защото с популистко решение на кабинета, оповестено в извънреден брой на "Държавен вестник" преди Великден бе постановено, че таксата за ден престой спада от 5.80 лв. на 1 лев.

Сред другите стоки и услуги, чиито цени са регулирани, но влияят върху крайните данни, са поевтинелите превози с влак (след поскъпването им с 20% през май миналата година), такси и газоснабдяване. Все пак през месеца спадат цените и на нерегулирани стоки и услуги.

Последните данни на НСИ за разходите и доходите на домакинствата през първите три месеца на годината показват, че на храните се падат около една трета от всички разходи.

Според т. нар. хармонизиран индекс, по който се сравнява промяната в цените в рамките на ЕС, през април в България се отчита дефлация от 1.2%, но на годишна база поскъпването продължава - с 2.8%. По всяка вероятност това са и последните данни, които ще се вземат предвид при оценката на готовността на България да приеме еврото. При тази преценка се гледа средногодишната промяна за 12 месеца назад. Засега се очаква оценката да бъде оповестена на 4 юни. Средногодишният ръст на потребителските цени в България не трябва да надвишава този в трите страни с най-ниска инфлация плюс 1.5 процентни пункта.

На годишна база храните поскъпват с 5.8%, а при ресторантите повишението е с 10.5%. Последното се дължи и на факта, че преди година размерът на ДДС, начисляван от тях бе 9% докато от началото на 2025 г. той се върна на стандартното си ниво от 20%. При услугите поскъпването е 4.6%, при нехранителните стоки пък има дори спад от 0.4%.