В БФС продължават колебанията за задължително правило за българи сред титулярите в Първа лига

Изминаха три месеца, откакто стана известно, че на среща в Българския футболен съюз изпълнителните, финансовите и административните директори на клубовете от Първа професионална лига са поискали изцяло да отпадне ограничението за използване на чужденци - включително и такива извън Европейския съюз. Оказа се, че за това са настоявали представителите на 12 от 14-те клуба, присъствали на събранието в "Бояна". И само "Септември" е бил категоричен в позицията си, че трябва да се мисли в посока за поощряване на присъствието на българи в стартовия състав. Което съвпада и с визията на президента на БФС Георги Иванов, а и, въпреки че не се дискутира особено, това беше и една от точките в концепцията за управление на бившия нападател на изборния конгрес през 2024 година.
Самият Иванов не скри разочарованието си от искането на мнозинството от клубове в елита, като каза следното: "Това, което предлагат клубовете, ние ще го обсъдим. Искат да се играе с чужденци, без да има българи. Разочарован съм от несъстоятелността на българските клубове да изграждат свои играчи."
Реално от онзи момент в централата в "Бояна" са започнали сериозни обсъждания на работни групи, които да достигнат до най-удачния вариант за вкарване на правилото на терена задължително да има поне един български футболист в титулярния състав. Окончателното предложение ще бъде изложено на следващия изпълком на футболния съюз, който ще бъде или в края на месец май, или в началото на юни.
По информация на "Дневник", до този момент са дискутирани следните варианти:
- Четирима българи да започват титуляри, без да има възрастово ограничение, като двама задължително да играят цял мач, а клубовете да имат правото да сменят другите двама още на полувремето.
- Четирима българи да са постоянно на терена за целия мач - тоест, ако някой бъде сменен, на негово място пак да влиза български футболист. И отново без ограничение във възрастта на играчите.
- Четирима българи да започват като титуляри, като двама от тях са до 21 или до 23 години. Без да е имало дискусия по колко време да играят.
- Вариантът, предложен от "Септември" - титулярно място за един българин до 21 години, който да е на терена минимум 45 минути. Обсъждана е била и идеята за двама титлуяри до 21 години, един от които да не бъде сменян изобщо.
- Двама българи да започват като титуляри, без възрастово ограничение, като поне единият да е на терена в рамките на целия мач.

Не е изключено до свикването на изпълкома да влязат и допълнителни предложения. На фона на желанието най-вече на Георги Иванов и колегите му от футболния съюз да се засили българското присъствие в Първа професионална лига, най-сериозното колебание е свързано с начина, по който да се изисква от клубовете да спазват правилото за българин или българи в титулярния състав.
Финансови глоби при избягване на правилото
Сред идеите, които са дадени в тази насока, се откроява тази за финансова санкция, която да бъде записана и в Дисциплинарния правилник. И тя да е глоба от 5000 лева, ако правилото не се спазва.
Според някои източници глобата от 5000 лева може дори да се налага за играч, тоест, ако се приеме вариантът за четирима българи като титуляри, но даден клуб заложи на 11 чужденци от първата минута, ще дължи глоба от 20 000 лева. |
Изглежда малко вероятно БФС да прибегне до подобна мярка поради простата причина, че заради финансовите си проблеми няма как да премира клубовете, които спазват правилото. Често за пример се сочи ситуацията в Румъния, където например "ФКСБ" често играе с 9 или 10 местни играчи сред титулярите, а за сезон получава по около милион евро премия от федерацията, защото поощрява използването на румънски играчи.

365 дни брак по сметка: БФС и Георги Иванов са на ръба на пропастта, ще направят ли решителна крачка напред
Но тя категорично не е приложима за България. Клубовете, или поне тези, които имат амбиции да участват в европейските турнири, със сигурност ще се противопоставят на задължителното използване на български играчи. Защото целта при тях е да са конкурентоспособни на съперниците си в турнирите под егидата на УЕФА.
А както ясно се видя при последното участие на "Лудогорец" в Лига Европа, съставът на шампионите, дори и преливащ от чужденци, не бе на нужното ниво и събра само четири точки от осем мача. |
Не е тайна, че покрай участието на българските отбори в Европа в касите на професионалните клубове влизат нелоши суми от фонд "Солидарност" на УЕФА - по около един милион лева за тези, които са в елита. Ясно е, че като бройка всеки отбор разполага с достатъчно българи, за да се впише в евентуално правило поне един от тях да бъде титуляр. Но с каква мотивация ще играят те, ако знаят, че са на терена по задължение, а не защото го заслужават? И има ли достатъчно качествени български играчи, които да дават допълнителна класа в Европа? Отговорът е ясен и си личи най-много по резултатите на националния отбор в последните години.

Във футболния съюз също така са наясно, че на този етап не може да се гарантира постоянното вливане на талантливи играчи в първите отбори. Връзката се къса сериозно след 14-годишна възраст, когато на регионално и областно ниво децата трябва да се насочат или към елитен детско-юношески футбол, или към аматьорския. В това направление от БФС все още не са предприели коригиращи мерки. Един от вариантите е да се създаде елитна футболна група до 18 години. Но тогава изниква въпросът какво ще се случи с дублиращите, че и с третите отбори, които бяха създадени именно с идеята юношите да играят мъжки футбол. Казус, по който в БФС още нямат отговор. Но тук може да дойде улеснение под формата на решения от самите клубове, които да закрият дублиращите и третите си отбори - както от новия сезон ще направи "ЦСКА 1948".

Как се издържат футболните федерации
По-малко отбори в елита и две втори лиги
Все още няма окончателно решение и как ще изглежда Първа професионална лига от следващия сезон. До момента не е обсъждан вариант броят на отборите да се намалява, но предвид това, че е твърде вероятно "Крумовград" и "Спартак" (Варна) да не получат лиценз, може още от сезон 2025/26 да се премине към намаляване на отборите на 14. Което ще е с 12 месеца по-рано от първоначалния план, който предвижда реформата на елитната дивизия да свие участващите отбори до 12 за началото на сезон 2027/28.
Защо обаче в БФС биха приели вариант още от есента в Първа професионална лига да има 14 тима? Причината е една - ако бъдат вкарани повече отбори от Втора лига, то това ще създаде проблем при попълването на състава за второто ниво. Желаещи да влязат във Втора лига не липсват, но един от отборите, които са си осигурили промоция - "Септември" (Тервел), има проблеми с документи за лиценз за професионалния футбол. Не бива да се пренебрегва и фактът, че нивото на конкуренция в Севроизточната и Северозпадната трета лига са под тези на Югозападната и Югоизточната, където и отборите, и кръговете са повече.
Резервен вариант все пак има - ако се наложи попълване на Първа професионална лига, ще се мисли за създаване на две втори лиги - Източна и Западна, само че ще се решава дали да са по 10 или по 12 отбора. И в какъв вариант ще се провеждат първенствата, като не е изключено и във вторите дивизии да се премине на плейофна система. Плейофната система пък засега изглежда най-сигурното нещо за елита. Тя няма да бъде премахната, без значение колко ще бъдат отборите - както за идния сезон, така и за следващите. В БФС са доволни от конкуренцията и интригата до последно, особено в битката за оцеляване, и в никакъв случай не са склонни да обсъждат промяна на модела.