Европейската комисия съществено понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през 2025 и 2026 г. и ревизира в посока повишение инфлацията в България за тази година. Това съдържа за страната пролетният доклад на институцията, базирана в Брюксел.

В него е заложен икономически растеж на България от 2% през 2025 г. спрямо 2.9%, прогнозиран в есенния икономически доклад на еврокомисията. За следващата 2026 г. вече се очаква 2.1% растеж при очакван 3% преди малко повече от половин година.

Като причини за това Европейската комисия посочва както външни, така и вътрешни фактори. Прогнозите ѝ са тази година частното потребление в България да забави растежа си заради временно по-висока инфлация и за сметка на ръст на спестяванията.

Перспективите за износа също са ревизирани надолу, отразявайки потиснато външно търсене и засилената конкуренция на външните пазари. Тази година износът ще бъде засегнат и от планирани ремонтни дейности в секторите на производството на стомана и рафинирането на петрол.

В специална част от доклада си Европейската комисия разглежда и това доколко икономиките от Европейския съюз са изложени на риск от американските мита и евентуално нарушение на веригите за доставка, но отчита, че България е слабо изложена на такъв риск.

Съществена ревизия има и при инфлацията - Европейската комисия предвижда тя да расте по-бързо и да достигне 3.6% тази година и 1.8% догодина. Наесен тя очакваше съответно 2.3 и 2.9%. Като причини за ускорението на инфлацията тази година тя посочва вдигането на ДДС ставките на 20% за секторите, при които в последните години тя бе понижена като ресторантьорския бранш, както и заради повишаването на акцизите, което бе прието с Бюджет 2025 и заради административно определяни цени като ток, винетки и други.

Европейската комисия очаква растежът на заплатите да се забави през 2025 г., съпроводено с ограничени загуби на работни места, свързани с влошена икономическа среда и необходимостта от запазване на конкурентоспособността. Прогнозите са заплатите в публичния сектор да нараснат силно през 2025 г. на фона на солидно наемане на персонал.

Очакванията са безработицата да продължи да се понижава - от 4.2% през 2024 г. до 4% 2025 г. и 3.8% за 2026 г.

Европейската комисия очаква частните инвестиции да се свият заради икономическа несигурност, а публичните да растат през 2025 г. и малко по-силно - през 2026 г. Като причини за това се посочват очакваните доставки на военно оборудване като изтребителите F-16 Block 70, както и очаквания от засилено усвояване на европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост предвид изискванията инвестициите със средства по него да бъдат завършени до средата на следващата година.

Дефицитът остава в рамките на допустимите за Европейската комисия 3%, а прогнозата на Брюксел е през 2025 г. той да се свие до 2.8% и да бъде в този размер и през 2026 г.

Европейската комисия отчита, че положително въздействие върху приходите ще окаже връщането на ДДС ставките на 20% за някои сектори, вдигането на акцизи върху тютюневи изделия, изземването на 100% от печалбата на държавните предприятия, както и мерки за борба със сивата икономика. Всичко това бе заложено с Бюджет 2025, въпреки че мерките срещу сивата икономика не бяха ясно разписани.

През 2026 г. се очаква растежът на разходите за заплати, пенсии и социални помощи в публичния сектор да се забави, а приходите, включително от осигурителни вноски, да растат благодарение на увеличението на заплатите.

Съотношението дълг/БВП се очаква да се увеличи съответно до 25.1% и 27.2% през тази и следващата година.

Рисковете за фискалната перспектива на България все още са наклонени към влошаване, тъй като постоянното увеличение на заплатите и пенсиите в публичния сектор не е напълно компенсирано, както и поради потенциалното въздействие на планираните рекапитализации на държавни предприятия чрез поемане на нов дълг.