Централна и Източна Европа ще бъдат изправени пред висока инфлация през тази и следващата година, прогнозира Европейската комисия в понеделник, публикувайки пролетната си икономическа прогноза.

Според икономическия еврокомисар Валдис Домбровскис това ще се дължи на силното поскъпване на разходите на труд в региона.

Като цяло инфлацията в ЕС се очаква да продължи да се понижава от 2.4% през 2024 г. до 2.1% още през 2025 г. в еврозоната и 2.3% в ЕС като цяло. През 2026 г. се очаква тенденцията за намаление да продължи, като достигне съответно 1.7 и 1.9 процента. ЕЦБ смята, че здравословната за икономиката инфлация не бива да надхвърля 2%.

Като причини за намаляване на ръста на цените и възстановяване на покупателната способност еврокомисията посочва ниските енергийни цени, засилването на еврото. Цените на енергийните суровини намаляха значително от есента на 2024 г. насам и се очаква да продължат низходящата си траектория. По същия начин засиленото евро и повишената конкуренция заради пренасочване на търговските потоци, предизвикано от новите американски и китайски мита.

Европейската комисия очаква несигурността, предизвикана от отслабването на перспективите за световната търговия и на по-голямата несигурност по отношение на търговската политика.

Заедно с прогнозата се публикува и анализ за очакванията от ефекта от американските мита върху европейската икономика, който ще отнеме 0.2 процента от растежа й, но той е направен при изчисление на митата на средно 10% (25% за стоманата и алуминия), а не на 20%, обявени от президента Доналд Тръмп и замразени от него за 90 дни. Запитан защо не е направена симулация и при тази възможност, Домбровскис каза, че ЕС преценява този вариант за по-вероятен.

Предполага се, че двустранните мита между САЩ и Китай са по-ниски от прилаганите на 9 април, но достатъчно високи, за да доведат до значително намаляване на двустранната търговия със стоки между САЩ и Китай.

При тези съотношения се очаква европейската икономика да нарасне с 1.1% през 2025 г. в ЕС и с 0.9% в еврозоната, а през 2026 г. се разчита на известно ускорение - 1.5 % в ЕС и 1.4% в еврозоната. Това е ревизия надолу за растежа в еврозоната спрямо очакванията от миналата година с 0.7%, която се обяснява с търговската несигурност, която ще намали нетния износ и ще отнеме от конкурентоспособността на някои индустрии, развивани в Европа.

Вследствие на това се очаква износът на ЕС да нарасне само с 0.7% през тази година, като подновеното свиване на износа на стоки отчасти се компенсира от устойчивостта на износа на услуги. През 2026 г. се очаква растежът на износа да се ускори до 2.1%

Очаква се забавяне на темпа на увеличение на заплатите, като от 5.3% през миналата година той ще се забави до 3.9% през тази и до 3% догодина. Намаление ще има и при покупателната способност, която ще спадне от 1.7% до 1.3%, но се предвижда, че реалните заплати ще възстановят покупателната способност до предпандемичните нива в почти всички държави.

Частното потребление ще нарасне слабо, достигайки 1.5% през 2025 г. и 1.6% през 2026 г. главно от инерцията от растежа през 2024 г. и все още устойчивия пазар на труда. Повишените икономии обаче продължават да ограничават динамиката на потреблението, отбелязва анализът.

В същото време се залага на увеличаване, макар и незначително, на публичната задлъжнялост, която ще се увеличи от средно 83% през 2024 г. до 84.2% през 2006 г., както и на бюджетните дефицити от 3.1% до 3.3 процента в края на следващата година.

Единадесет европейски държави имат по-големи от допустимите дефицити и те ще ги запазят и през тази година: Белгия, Испания, Франция, Италия, Малта, Словакия, Австрия, Финландия, Полша, Унгария и Румъния.

Валдис Домбровскис посочи, че увеличените разходи на националните бюджети в резултат на очаквания ръст на харчовете за отбрана не са включени в прогнозните разчети, тъй като тези планове все още не са достатъчно конкретни.

От 27-те членове на ЕС едва четиринадесет са решили да се възползват от възможността, която Европейската комисия им даде, да поискат изключване на военните разходи от бюджетните баланси, за да не нарушават фискалните правила.

Това са България, Белгия, Германия, Гърция, Литва, Латвия, Естония, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Португалия, Дания и Финландия.

Еврокомисията се надяваше всички да се включат, за да се наберат 650 млрд. евро до 2028 г. за превъоръжаването на Европа.

В началото на юни се предвижда 14-те държави, поискали изключение от фискалните правила, да го получат, като те ще могат да увеличат разходите си с 1.5% годишно, за да модернизират армиите и отбранителната си промишленост.

По този начин ЕС ще може средно да вдигне отбранителните си разходи до 1.6%.