Ново партньорство на Северна Македония стана повод за политическо напрежение в страната, но зад споровете дали с него Скопие тайно се е задължило да приеме мигранти остана скрит друг успех, който правителството на Християн Мицкоски се надяваше да отбележи за почти година на власт.

С партньорството, обявено в кулоарите на срещата на Европейската политическа общност в Тирана и предвидено за подписване в Лондон тази седмица, Скопие може да получи около 5 млрд. паунда (6 млрд. евро) като инвестиции в инфраструктурата, железниците, транспорта, здравеопазването и други. Но сред петте проекта, които за начало ще бъдат финансирани - редом с изграждане на болници в Щип и Кичево и ремонт на клиника в Тетово - е и обновяването на жп проект, за който Северна Македония търсеше финансиране, когато обяви забавянето на важния за България Коридор №8.

Става дума за жп линията по Коридор №10, свързващ Гърция и Централна Европа през Северна Македония и Сърбия. Трасето, изградено преди години, поддържа ниска скорост, забавяща товарните превози. Когато Европейската комисия не обяви финансиране за реконструкцията, а се спря на елементи от Коридор №8 между Албания, Северна Македония и България) на проекти в Сърбия, а Скопие временно спря изграждането на част от Коридор №8 по границата с България, правителството търсеше (освен предоговаряне на финансирането за проекта) и още средства за осъвременяване на връзката със Сърбия.

Сега Табановце и Гевгелия ще бъдат свързани от високоскоростна жп линия. Ще се използва съществуващият маршрут (Табановце - Куманово - Скопие - Велес - Неготино - Демир Капия - Гевгелия), но ще има изцяло ново трасе с два коловоза (т.е. другото ще продължи да работи до края на проекта) със скорост до 160 км/ч на пътническите влакове и 110-120 км на товарните.

Според транспортния министър Александър Николоски тези проекти възлизат на 1.7 до 1.9 млрд. евро.

Това става, докато Северна Македония, сближавайки се отново със Сърбия и Унгария при ВМРО-ДПМНЕ, спори с България какви точно са проблемите между София и Скопие, свързани с Коридор №8, и докато отделно отказва да промени конституцията си, добавяйки българите към нея, за да започне същинските присъединителни преговори с ЕС. Мицкоски настоя и миналата седмица пред председателя на Европейския съвет Антонио Коща в Скопие, че позицията е непроменена и че в сегашния вид договореността, известна като Френското предложение, остава неприемлива.

В средата на януари България изпрати на Северна Македония проектоспоразумение за жп тунела между двете страни, който трябва да свърже българската жп мрежа с най-сложната част от проекта от македонска страна. С Николоски, който нападна София няколко пъти (включително преди парламентарните избори) през есента с послания против конкретни политици, транспортният министър Гроздан Караджов спори, като настоява, че македонската страна може просто да подпише изпратения документ. Обратно, Николоски казва, че България не отговаряла на македонските предложения за поправки в текст: били изпратени над 15, тъй като властите имали някои възражения.

Мицкоски и Николоски миналото лято обвиняваха България, че бездейства по отношение на тунела и че не можело проектът да свърши в скалите от македонска страна. Между двете държави същевременно има съгласие - и е свършена техническа работа - за осъществяването на тази връзка.

Опозицията използва случая за атаки срещу правителството, месеци преди местните избори, които ще бъдат белязани от пожара с десетки жертви в Кочани, но и от смаляването на управляващата коалиция: Арбен Таравари напусна партниращия си с властта албански блок ВЛЕН, като част от който бе министър на здравеопазването, и изрази недоволство от ролята на обединението (свалило някогашния албански монополист ДУИ) в управленския съюз.

Предстои да се види ефектът от тези промени. Мицкоски заяви в неделя, че в правителството, а и в самата ВМРО-ДПМНЕ, предстоят големи промени към края на годината (т.е. по всяка вероятност след местния вот), а във властта ще остане само "който се отличи в работата".

Междувременно социалдемократите обвиниха ВМРО-ДПМНЕ, че не е достатъчно прозрачна за споразумението с Великобритания и че трябва да бъдат предоставени още подробности, тъй като с него Великобритания се задължавала да приема мигранти. Мицкоски отхвърли твърденията и обясни, че всъщност става дума за сътрудничество на полицейски сили и подобряване на ефикасността срещу престъпни групировки.

Стармър потвърди в Тирана на пресконференция с премиера Еди Рама, че Великобритания разговаря с други държави за връщане на мигранти. След срещата на Стармър и Мицкоски в съобщенията на двете страни не се споменаваха такива центрове.