Със 121 гласа депутатите на ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и "ДПС - Ново начало" поставиха Росен Карадимов начело на ключовия за бизнеса регулатор в държавата - Комисията за защита на конкуренцията. Номинацията на Карадимов бе издигната от БСП през февруари и създаде трус в тогавашното управляващо мнозинство (все още с подкрепата на ДПС-ДПС - бел. ред.). Тогава именно фракцията на Доган и "Продължаваме промяната - Демократична България" го посочиха за човек на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и обявиха вкарването му през БСП като "формално".

В отговор лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов допусна спиране на избора му и посочи, че не е виждал Карадимов от "времето на Станишев". Три месеца по-късно изборът му все пак влезе в дневния ред на парламента и вече без гърба на ДПС на Доган Карадимов бе избран за 7-годишен мандат в антимонополния регулатор.

Регулаторът е един от ключовите за бизнеса в България - той отговаря за контрола на обществените поръчки, всички големи сделки за придобивания или сливания. Комисията води проверките по жалби за нелоялна конкуренция и има за задача да търси картели, монополи или други злоупотреби с пазарна позиция.

Настоящият състав на КЗК бе избран още по време на втория мандат на Борисов през 2016 г., а в края на третия му ГЕРБ промениха Закона за КЗК, с което удължиха мандата на ръководството от 5 на 7 години. През 2022 г. тогавашните управляващи от четворната коалиция с премиер Кирил Петков внесоха законодателни промени за намаляване на мандата обратно на 5 години, но поправките така и не бяха приети, а кабинетът подаде оставка.

Председател на комисията досега бе Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков и дългогодишен правен експерт в Столичната община по време на мандатите на Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова.

Дни преди избора на Карадимов като част от управленската програма на кабинета "Желязков" в синхрон Бойко Борисов и Делян Пеевски заговориха за разширяване на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията с аргумент за повече контрол на цените. Три месеца по-рано по време на изслушването му през февруари самият Карадимов се обяви за това.

По време на изслушването му Карадимов не изключи таван на цените на определени стоки - идея, подкрепяна и от "ДПС - Ново начало", която в залата днес Димитров описа като "голяма грешка".

Димитров даде оценка на досегашния състав на комисията "изключително слаба" и отправи критики, че за 2020 и 2021 г. са направили само една проверка на място за картел.

А най-голямата парламентарна група - ГЕРБ, не участва в дебатите.

Тогава тя говори за кабинета на Сергей Станишев, в който Карадимов е съветник към Министерския съвет. Именно заради това изказване според Карадимов сега той е свързван с Делян Пеевски.

Кандидатурата му бе представена от Драгомир Стойнев от БСП, който изтъкна стажа му като преподавател и посочи, че има "опит в управлението на икономически процеси в национален мащаб".

През по-голямата част от 90-те години на миналия век Росен Карадимов е в редиците на БСП като депутат в два парламента. След това се пренася в отцепилата се от партията "Българска Евролевица" начело с Александър Томов и Николай Камов.

Няколко години по-късно обаче отново се завръща в орбитата на БСП като съветник в кабинета на Сергей Станишев. Тогава името му изплува и покрай лобистката афера "Хохегер". През 2012 г. бившата съдружничка на Карадимов - адвокат Деяна Марчева, твърдеше пред парламентарната комисия, която разследва договорите на кабинета "Станишев" с Хохегер за 1.5 млн. евро, че Карадимов е взел 30 хил. евро по договор с австрийския лобист.

Той е сочен като кадър на Пеевски и заради делото за фалита на Корпоративна търговска банка. При разпити на свидетелката Юлия Илиева, която е била касиерка във фирмите около банката, тя се сеща за Росен Карадимов, който идвал "всеки месец за 10 хил. евро на ръка". Някогашният съветник на премиера Сергей Станишев неколкократно е споменаван от Цветан Василев редом с Делян Пеевски като архитект на цифровизацията на ефира.

През ноември 2022 г. е вкаран в надзора на държавната Българска банка за развитие (ББР) на мястото на хората от кабинета "Кирил Петков". Като министър лансира екзотичната идея банката, създадена за да насърчава проекти на малкия и средния бизнес, да отпуска преференциални кредити на чиновници. Тя така и не бе реализирана.

В служебния кабинет "Главчев" Карадимов беше министър на иновациите и растежа и отговаряше за организацията на изборите - обвини частните фирми в "своеволия" със съхранението на машините за гласуване, а в залата Кирил Петков обяви изборите за "най-манипулираните в модерната ни история".

Според Карадимов изборите са били "най-добре организираните".

Карадимов събра подкрепа и от бизнес организациите и синдикатите, а самият той предложи да направи допълнителни съвети към комисията с участието на техни представители.

От "Продължаваме промяната - Демократична България" предложиха за председател на регулатора доц. д-р Иван Стойнев, университетски преподавател в юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в няколко френски университета, но той бе подкрепен единствено от тях.

За зам.-председател на комисията бе избран дългогодишният депутат на ГЕРБ в пет парламента Радомир Чолаков. Той остана извън настоящия парламент. Той има опит като юрист в БНТ, а впоследствие и в други издателски групи. През 2014 г. става изпълнителен директор на "Каолин" и след това влиза в управителния съвет на Българската минно-геоложка камара.

За местата на останалите петима членове депутатите избраха тримата номинирани от ГЕРБ Мирослава Христова, Валерия Герова и Емилия Колева, кандидата на БСП Жельо Бойчев и този на "Има такъв народ" Димитър Данаилов.

Христова е юрист с опит в Министерството на енергетиката, Агенция "Държавна финансова инспекция" и закритата вече Комисия по хазарта.

Герова идва от Изпълнителна агенция по околната среда, където е главен секретар от 2022 г. В автобиографията си тя посочва, че в продължение на четири години е изпълнявала същата функция и в Министерството на околната среда и водите и Агенция "Пътна инфраструктура", където е работила и по изграждането на националното тол управление. В началото на кариерата си е работила в Столичния инспекторат и в общинското дружество "Софийски имоти".

Колева е юрист, а в биографията ѝ се посочва, че като такъв е консултирала и Столичната община, както и общински дружества. Тя също има опит и в администрацията на Министерския съвет.

Жельо Бойчев е бивш депутат на БСП и е магистър по аграрна икономика. Той е един от вносителите на искането от 2018 г. на левицата за референдум срещу Истанбулската конвенция.

Димитър Данаилов е юрист и общински съветник от "Има такъв народ". Той е брат на Пламен Данаилов, който доскоро също бе общински съветник, а миналия месец влезе в ръководството на Комисията за финансов надзор.

Обновяването на ключовата Комисия за защита на конкуренцията е един от последните регулатори, на който управляващото мнозинство с помощта на ДПС на Делян Пеевски назначава ново ръководството. Предстои също така изборът на нов омбудсман, както и председател на Комисията по досиетата.