Длъжен ли е парламентът да обсъди искането за референдум, пита Радев Конституционния съд
Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон? Има ли право председателят на Народното събрание да отклони такова предложение като недопустимо? С тези въпроси президентът Румен Радев се обърна днес към Конституционния съд.
Дотук се стигна след като по-рано този месец президентът внезапно реши да инициира референдум за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г., за което в близките дни страната очаква официална покана. Председателят на Народното събрание Наталия Киселова обаче не го допусна до разглеждане с аргумента, че противоречи на Конституцията.
Всичко, което трябва да знаете за приемането на еврото в България
Сега държавният глава очаква Конституционният съд да даде задължително тълкуване на членове на Конституцията, които да отговорят на поставените от него въпроси и да обяви разпореждането на Киселова за нищожно.
Юридическият екип на президента смята, че парламентът е следвало да се произнесе по предложението на президента с решение, а основният закон "не търпи мълчалив отказ".
Крум Зарков: От искането на Радев за референдума ще останат само политическите последици
Според него с разпореждането си председателят на Народното събрание де факто се е произнесъл по съществото на поставения въпрос, изземвайки конституционно установени правомощия на Народното събрание. "То прегражда развитието на нормативно уредено производство, създава несигурност и ограничава упражняването на правото на прякото участие на гражданите в държавната власт, което го прави несъвместимо с правния ред и процесуална логика", аргументира се президентът.
Радев обяви желанието си за провеждане на референдум по темата внезапно в Деня на Европа, като преди това беше застъпвал тезата, че не може да го направи. Въпросът, на който той предлага да отговорят гражданите, е "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 г.?". Според президента в българското общество няма консенсус за готовността за въвеждане на единната европейска валута.
Ефектите от еврото върху пазара на труда: нови работни места в дългосрочен план
Предложението на Радев не срещна голяма политическа подкрепа, а основните критики към него са, че действията му са твърде закъснели и такъв референдум ще е противоконституционен, след като с присъединяването си към ЕС още през 2007 г. България е приела да влезе и във валутния съюз, когато отговаря на условията. Това условие се очаква да бъде обявено за изпълнено на 4 юни, когато Европейската комисия и Европейската централна банка ще представят оценката си.
От заявките на партиите следва, че има мнозинство срещу провеждането на подобен референдум в последния момент. ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", "ДПС - Ново начало", БСП (въпреки броженията в партията) и ИТН потвърдиха, че няма да подкрепят референдума.
Киселова очаква частично дело
Конституционният съд е длъжен да образува дело по подадения от Румен Радев сигнал, но вероятно то ще е частично, прогнозира днес пред БНТ председателят на парламента Наталия Киселова. Тя смята, че ще има дело за тълкуване на конституционен текст, но по въпроса дали решението ѝ от 13 май е нищожно, съдът не може да се произнесе.
"Според мен КС ще допусне частично искането и мисля, че няма да има този резултат, който се очаква, тъй като в мотивите е посочено, че председателят на НС има правомощия, които са изчерпателно изброени на конституционно ниво. Както Конституцията е предвидила, че има правилник, който НС приема, в правилника председателят има 17 правомощия и освен тях има и възможност в други закони да се предвиждат правомощия на председателя. Така че не мисля, че това е коректно формулирано и коректен прочит на конституционния текст. Правилникът за организацията и дейността на парламента дава и други възможности, които от десетилетия са предвидени в правилниците на всички събрания от 36-ото насам", коментира Киселова.
