Изложба представя влиянието на Япония и Китай върху българското изкуство
"Как изкуството на Япония и Китай навлиза в българските земи до края на XX век" е изложбата, която се открива този четвъртък, 29 май, в Софийска градска художествена галерия. Тя може да бъде разгледана до 21 август, а куратор е Красимир Илиев. Експозицията проследява влиянието на двете далекоизточни страни, започнало от печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя.
След това тяхното изобразително изкуство навлиза с параваните и въздействието на импресионизма върху творбите на българските художници, сред които е Никола Петров. Ярка илюстрация на този процес е творчеството на Иван Милев, художникът, който носи далекоизточната естетика в дълбините на сърцето си, отбелязват от галерията.
| Според екипа познанието за поетиката на двете страни се увеличава с преводаческите усилия на Никола Джеров, а изкуството се приближава с интерпретациите на Николай Райнов. |
В началото на века се появява и фраза "българите са японците на Балканите", която след това е отстранена след деветосептемврийския преврат. През 50-те години художници като Стоян Венев и Дечко Узунов посещават Китай, а Марин Върбанов, Мирчо Якобов и Владимир Овчаров се обучават в пекинските академии да размиват туша и да овладяват движението на четката.
През 1963 г. японски графици правят втора изложба в София, но същата година настъпва разрив в българо-китайските отношения. Междувременно японската литература и изкуство продължават да навлизат. Процес, който продължава до 1985 г., когато контактите с Китай са възстановени и в Националния исторически музей е организирана изложба с китайска класическа живопис.
За книгите и илюстрациите: след Болоня изложбата "Подир думите" идва в София
След това държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се попълват със закупени укийо-е, а дните на японската култура, които започват в началото на 90-те години на миналия век, се превръщат в ежегоден форум за представяне на различни изкуства.
В Националната галерия и в Галерията за чуждестранно изкуство са организирани поредица от изложби и за пръв път се показва китайско изкуство с участието на частни колекции. Краят на века е белязан с все по-чести гостувания на български художници в Япония, сред които Стоян Цанев, следван от Захари Каменов.
