Над 7700 кандидати за над 2600 свободни позиции. Шест бюлетини, в които избирателят търси фаворита си в първи по рода си в света шанс за промяна на съдебната система не (само) с реформи, а и с възможност да се сметят абсолютно всички съдии.

Как, решават избирателите в Мексико. Година след като Клаудия Шейнбаум спечели президентските избори, хиляди други мексиканци се борят на съдийските - на всички нива в тази власт, включително във Върховния съд и в окръжните из страната, на щатско и на местно ниво.

Посочените числа съответстват на половината от кадрите в съдебната власт, които ще се избират в неделя, другата половина - през 2027 г. Дори в този половинчат формат трансформацията в края на изборния ден, макар и лишена от типа бурни емоции и напрежение например на президентския вот (дори няма да има резултати в изборната нощ), ще е безпрецедентна за демокрация с подобен размер.

С вота трябва да се запълнят постовете на две групи съдии, магистрати и министри (различни нива в зависимост от инстанциятаи мястото в йерархията на съдилищата): 880 федерални съдии (от окръжни до върховни) и съдиите в 19 от 32 щата - 1800 души.

Предвид тези различни нива на постовете, които трябва да се запълнят, ще се гласува с шест различни бюлетини.

Мнозина са притеснени. В бюлетините има и поне един арестуван за трафик на метамфетамин и друг, разследван като замесен в убийство. Повече от едно име се свързва с нападки в сексуално посегателство - въпреки забраната хора с досие и подозрения за криминално минало да кандидатстват. Съдия (в щата Чиуауа) иска да стане и Силвия Делгадо, защитавала някога Ел Чапо, съосновател на водещ наркокартел (макар, разбира се, тя да не може да бъде изключена само защото опитвала да си свърши работата).

Националният изборен институт, критикуван, че, изглежда, не е подготвил докрай процедурата, увери тази седмица, за да укроти недоволните, че ще анулира изборната победа на съдии, магистрати и други служители, за които се докаже, че са извършили престъпления.

Други в Мексико виждат шанс за обновяване на демокрацията. Как се става сега съдия в Мексико, какви зависимости развиваш, за да се добереш до системата в страната с население 130 млн. души и как това създава несправедливости, питат те. Освен това теоретично може да се кандидатира всеки с опит и качества: така например Уго Агилар, адвокат, се надява да е първият член на Върховния съд от от коренното население на териториите на днешно Мексико.

А по света много политици - управляващи или не, набелязали "неизбраните съдии" като виновни за проблемите на обществата си и в някои случаи ограничаващи правомощията им, вероятно ще гледат с интерес развръзката, за да мислят има ли проектът почва у тях.

В Мексико подобен вот, според критици, предлага практически рискове:

Може ли да се гарантира например защита на вота от манипулации на политици или престъпни групировки? Може ли "избираемостта", дори без такива манипулации, да отнеме от съдебната власт балансиращата ѝ роля пред институции като президентството и парламента? Какво гарантира, че няма да се изберат нискоквалифицирани кандидати?

Или как може човек да проследи всички кандидати, да намери време за това и да прецени юридическата им подготвеност и опит? И най-вече - може ли изборният процес да отстрани пороците на съдебната власт, ако за десетилетия не премахна тези на изпълнителната и законодателната.

Но в Мексико промяната бе естествен завършек на петгодишната борба на ярък - и съумял да остане популярен? - президент с институциите.

Системата замества избора на съдии във Върховния съд по номинации на президента с гласуване в Сената. Досега съдебна комисия избираше останалите федерални съдии, оценявайки кандидатите чрез изпити, курсова работа и на базата на опита им.

Докато това не се промени с конституционна поправка в края на мандата (мексиканските президенти имат един, въпреки че от десет години няма забрана за депутати и кметове) на предшественика и ментор на Шейнбаум, Андрес Мануел Лопес Обрадор. Промяната последва дългогодишни спорове на Лопес Обрадор, обвиняван от противниците си в ляв популизъм, с Върховния съд, блокирал някои от оспорваните му решения.

В отговор Лопес Обрадор съзираше политически и икономически интереси зад постановленията на магистратите, отправяше остри нападки към тях, питаше каква легитимност имали съдиите, ако не били избрани, в сравнение с онези фигури, които гражданите одобрили пред урните. Съдебната власт нарече безнадеждна и прогнила.

Лопес Обрадор си навлече критики през шестте години на мандата си и като изземаше контрола над граждански дейности - от управление на летищата и жп трафика до митниците - и го прехвърляше на военните и нападаше регулатори, определяйки ги като корумпирани. В някои медии обвиняват президента в отваряне на пътя към "диктатура", която ще дойде с края на автономията на властите. Поддръжниците му, обратно, виждат опит за справяне с тежки, десетилетни зависимости в Мексико.

За последните му промени - тези в съдебната власт - се наложи конституционна поправка. Хиляди съдии стачкуваха, имаше щурм на сградите на Сената и обвинения, че целта е само окопаване във властта на партия "Морена" (абревиатура от "Движение за национално обновяване"), държаща и президентството, и двете камари на парламента. "Морена" нямаше нужното мнозинство за ромените, но успя да реши проблема.

Последва сегашният избор. За подготовката му държавата имаше едва десет месеца. Шейнбаум твърдо стои зад реформата и я възприема като средство за борба с корупцията; поддръжката ѝ бе тласъкът, убедил Лопес Обрадор да доведе промяната докрай. Самата идея се ползва с обществена подкрепа вероятно защото мексиканците смятат съдиите за едни от най-корумпираните служители в страната. "Изпреварват" ги само пътните полицаи.

Препъникамък пред усещането за легитимност, което властта опитва да придаде на гласуването, може да е очакваната ниска активност. Борбата за внимание в теоретично неограничения ресурс на социалните мрежи, която поведоха хилядите кандидати, може да бъде помрачена от призивите за бойкот, които отправи част от опозицията, включително с плакати из мексиканските улици (други в нея избраха различна стратегия - например да се акредитират като наблюдатели).

Паралелна кампания водят скрити играчи, които раздават т. нар. акордеони - дълги листчета с подробни инструкции как да се гласува (вероятно популярни и предвид сложността на сегашните бюлетини). Изборният институт на страната опитва да спре разпространението им със забрана. Създатели и раздавачи на "акордеони" са заплашени от затвор от 6 месеца до 3 години. Да се гласува, ще е възможно само с лично съставени упътвания как да се попълни бюлетината, вместо с отпечатани за масово разпространение.

Предстои новите избори да покажат може ли, унищожавайки лошите практики в системата, да се запази приемствеността в опита и знанията.