Фотоизложба, която е селекция от "Визуален архив на асимилацията", припомня драматичното заминаване за Турция в различни периоди от съвременната история.
В първите дни на юни 1989 г. хиляди български турци напускат страната, принудени от репресивната политика на тоталитарната власт, а драматичното събитие е цинично назовано "голямата екскурзия". Наред с другото позорно клише ("възродителен процес"), създадено няколко години по-рано, за да обозначи насилствената смяна на имената.
Изложбата "Прогонването" е малка част от "Визуален архив на асимилацията", представяща фотографиите на Сюлейман Акман (роден в България) и Бехич Гюналан (роден в Истанбул), които са запечатали драматични моменти от събитията, протичали в различно време - в годините 1951, 1969, 1985, 1989, но с едно и също трагично внушение: хора - българи и турци - които са живели в съседски сговор и взаимопомощ, се разделят принудително заради порочната насилствена същина на политическия режим. Още по темата тук.
На снимката: Юни, 1989 г. Капъкуле - Одрин. Децата и възрастните чакат уреждането на документите, с което се занимават младите, за да потеглят към неизвестността.Изложбата "Прогонването / Banishment" на "Фотофабрика" е открита в музейната зала на бул. "България" №1 - това е бившето Гарнизонно стрелбище, което вече носи името "Музейна експозиция за политическо и национално помирение". И може да бъде разгледана до 20 юли. Нейни куратори са Еми Барух и Диана Иванова.
Повече за изложбата и допълнителните събития прочетете тук.
На снимката: А сега накъде... С малки деца... Капъкуле, 8 юни 1989 г.Центърът на гр. Брестовене, Разград, януари 1983 г. Започна насилствената смяна на имената на сънародниците турци.
Авторът на снимката тогава е 16-годишен любител фотограф, току-що си е купил фотоапарат "Фед" и излиза да го пробва на тъмно късно вечерта. Забелязва тревожно оживление в центъра на селото. И снима. Без да подозира, че създава исторически документ за началото на позорния процес "смяна на имената".14 октомври 1969 г. Гара Топчии, Разградско. Женски очи, сълзи и мъка - това е написал под снимката авторът. 14 октомври, 1969 г., гара Топчии, Разградско. Поредна изселническа вълна под името "събиране на разделени семейства" в резултат на първата вълна през 1951 г. Мъжът с фотоапарата е Басри Кямил, плачещата жена е Фатме Аден от село Глоджене, Русенско - родното село на автора на снимките Сюлейман Акман. Започва да вали. Покриват само багажа. И чакат. Лятото на 1989 г. Пристигане в Одрин. Пред неизвестността няма усмивки. Авторът Бехич Гюналан е кореспондент на в. "Хюриет" и прави стотици снимки на пристигащите български изселници. Преди няколко години момиченцето, което през лятото на 1989 г. реши косичката на куклата си на Капъкуле, потърсило развълнувано автора. Живее и работи в Англия. Неин съселянин, който работел в общината в Одрин, я разпознал и й се обадил. Одрин, лятото на 1989 г. Майки, чиито синове - наборници или войници, са държани в България, подобно на заложници, показват снимките им. С надеждата, че ще се съберат отново. Лятото на 1989 г. В Одрин посрещат прогонените от България турци. Лятото на 1989 г. На спирка Капъкуле пристига поредният български влак с изселници. Време за сбогуване, 14 октомври 1969г. Гара Топчии, Разградско. Последно сбогом. Фатме Аден от с. Глоджене се разделя с родителите си, заминава при съпруга си, октомври 1969 г. Влакът потегля, дете подава снимка за спомен. Гара Топчии, Разградско, 14 октомври 1969 г. Безвремие и тъга. Това е най-честото определение на критиците за снимките на Бехич Гюналан, който има досега десетки изложби за драматичните събития в Турция и по света. У нас беше представена негова изложба в Кърджали през 2009 г. На всяка гара дежурят милиционери през юни, юли, август 1989 г. Лятото на 1989 г. Товарният вагон, в който депортират току-що пуснати от затвора противници на насилствената асимилация. На снимката са семействата на Осман Налбант и Орхам Неджип от Момчилград. 13 март 1991 г., с. Синделци, Кърджалийско. Хафъз Исмаил, баща на автора на снимката Мехмед Тюркер, заминава при децата си в Турция.