Добро утро,

Във време, когато достъпът до информация е по-лесен от всякога, се оказа, че основен проблем е намирането на вярната. И тъй като това често е нелесна работа, съпътствана от множество подводни камъни и убедителни лъжи, масовият потребител на информация избира пътя на вярата. Харесва си публичен говорител по важните теми и му доверява живота си, като не подлага на съмнение нищо от казаното. А ако довереникът му е обект на критики, това само засилва доверието в него.

Затова не е странно, че и политиците започнаха така да ръководят делата и думите си. По тази линия върви и най-актуалното напрежение в обществото - по темата с еврото.

Заради цялата тази история с недоверието до неотдавна се вярваше повече на чуждестранни институции. Днес обаче и това е според случая.

Извън висотата на разговора за вярата и недоверието остават събития, които често убягват на общественото внимание и са по непопулярни теми, но всеки, който има минимална финансова грамотност, би трябвало да се вълнува. Точно по същата причина като с еврото - всичко опира и до неговия джоб, макар да не идва с месечната сметка за тока или водата. Такъв е случаят със заплахата, надвиснала за пореден път над България, за глоба, защото не прилага европейското законодателство. За нея четете по-надолу.

От друга страна, кой да знае ще я има ли глобата. На какво да се вярва - че ще има АЕЦ "Белене" или ще се продадат реакторите на Украйна, или пък нещо трето. В това време, поне засега, върви проектът за 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй", но всички в бранша се чудят откъде ще се вземат кадри - и за изграждането, и за работата после. Да се чудиш на кого да вярваш - на тези, които това работят, или на управляващите, че готвят кадри.

След като през пролетта България беше осъдена да плати 4.49 млн. евро глоби за неприети европейски стандарти в законодателството, годината се очертава да продължи по възможно най-лошия начин за държавния бюджет, тъй като още поне пет дела са в напреднала фаза в Съда на Европейския съюз и по три се иска налагане на сериозни глоби.

През март България беше глобена от висшия съд на ЕС с 1.59 млн. евро за липсата на изискване за чисти превозни средства в обществените поръчки за автомобили, а през май с още 2 млн. евро за закъсняло приемане на поправки за защитата на авторските права онлайн.

След това Съдът на ЕС наложи глоба от 900 хил. евро заради забавено приемане на закони и подзаконови актове, уреждащи повторното използване на информацията от обществения сектор за търговски и нетърговски цели.

След като Великобритания напусна ЕС, българите, които искат да учат в университет зад граница, започнаха да се оглеждат за други дестинации за висшето си образование.

В работата по темите "Дневник" събра информация от студенти, които са там първа или втора година, често срещани въпроси от родители, съвети и препоръки от консултантски агенции за висше образование в чужбина, както и актуална и полезна информация от посолствата или културните институти. Използвани са международните класации за оценка на университетите и други данни.

Този текст е за възможностите в Испания. Всичко по теметата четете тук.

Отдавна не се е случвало, но три жилищни блока предвижда да строи Столичната община. Те ще бъдат в "Христо Ботев", което е първи опит от три десетилетия за самостоятелна жилищна политика на Столичната община.

Всеки блок ще е с три етажа, общо ще има между 50 и 70 апартамента, като в тях ще бъдат настанени над 200 души. Те трябва да отговарят на редица изисквания уседналост (10 години), доходи, брой деца, хора с увреждания и др.

През последните две десетилетия темата за ядрената енергетика в България се луташе между затварянето на съществуващи блокове в АЕЦ "Козлодуй" и отказването, а после съживяването на проекта за АЕЦ "Белене".

Сега се върви към изграждането на два нови блока в съществуващата централа, но много хора гледат скептично и на този проект, макар по него реално да се работи - подписани са някои договори, има планове колко жилища ще трябват за 10-те хиляди, които ще работят на площадката, и над хиляда, които ще работят след пускането на блоковете. Ако успешно и в срок се стигне дотам, много специалисти все още чудят откъде ще се вземат кадрите.

В първите дни на юни 1989 г. хиляди български турци напускат страната, принудени от репресивната политика на тоталитарната власт, а драматичното събитие е цинично назовано "голямата екскурзия". Наред с другото позорно клише ("възродителен процес"), създадено няколко години по-рано, за да обозначи насилствената смяна на имената.

Изложбата "Прогонването" е малка част от "Визуален архив на асимилацията", представяща фотографиите на Сюлейман Акман (роден в България) и Бехич Гюналан (роден в Истанбул), които са запечатали драматични моменти от събитията, протичали в различно време, но с едно и също трагично внушение: хора - българи и турци, които са живели в съседски сговор и взаимопомощ, се разделят принудително заради порочната насилствена същина на политическия режим.

С тази непопулярна поговорка президентът Румен Радев, на път за Узбекистан, обясни защо България не се възползва от договора с "Боташ".

При температури, гравитиращи около 40 градуса, мюсюлманите се събраха в Мека за традиционното поклонение хадж в началото на юни. Кадърът е от прощалния ритуал Таваф, изпълнен отново около Голямата джамия в свещения град. Той включва седем пълни обиколки на джамията в посока обратна на часовниковата стрелка. Смисълът на ритуала е да доближи духовно изпълняващите го до Аллах.

1. С поговорка Радев защити договора с "Боташ" и обвини критиците в лъжа

2. Не хорър, а на живо: криптомилионери все повече стават жертви на шокиращо насилие

3. Ключова верига в световното автопроизводство е в ръцете на шепа бюрократи в Китай

4. "Който казва, че младите не четат, е луд": Фредрик Бакман обмислял да се откаже от книгите

5. Покрай Тръмп и Ван Гог към термите

6. Фотогалерия: Призрачни градове край Мадрид оживяват