Руският президент Владимир Путин говори за безгранично приятелство с Китай в "златна ера", но в централата на контраразузнаването ФСБ на "Лубянка" секретно разузнавателно звено нарича китайците "враг" и предупреждава, че Китай заплашва руската сигурност, все повече опитва да вербува руснаци и недоволни руски учени, включително за да получи достъп до технологии.

Това разказва "Ню Йорк таймс" на базата на получен от хакерска група и смятан за автентичен доклад на разузнаването. Според службите Китай шпионира операциите на руските военни в Украйна, за да научи повече за западните оръжия и война. Те се опасяват, че китайски учени полагат основите за предявяване на претенции върху руска територия и предупреждават, че Пекин извършва шпионаж в Артика под прикритието на добивни компании и университетски изследователски центрове.

Цитираният вътрешен планов документ (без дата, но по всяка вероятност написан в края на 2023 или началото на 2024 г.) определя приоритетите за отблъскване на китайския шпионаж. Шест западни разузнавателни агенции оценяват документа като автентичен, макар да не е известно как групата за кибепрестъпления Ares Leaks се е сдобила с текста.

Документът дава най-подробния поглед зад кулисите до момента върху мисленето на руското контраразузнаване за Китай, докато на повърхността се вижда непрекъснато разширяващо се партньорство - "сред най-значимите и непрозрачни взаимоотношения в съвременната геополитика", помогнали на Москва да премине през три години война.

От енергетика, продажби на петрол, чипове и филми до базата на Луната, сферите на сътрудничество са много, лидерите на двете страни говорят за "безгранично" приятелство. По този повод експертът по руските служби Андрей Солдатов, който живее в изгнание във Великобритания, казва след преглед на документа, че ако политическото ръководство е "за" сближаване с Китай, "имате разузнавателни и охранителни служби и те са много подозрителни".

Три дни преди Путин да нахлуе в Украйна през 2022 г., ФСБ одобри нова контраразузнавателна програма, наречена "Антанта-4", очевидно шеговита препратка към нарастващото приятелство на Москва с Пекин. Всъщност инициативата цели да се попречи на китайските шпиони да подкопават руските интереси. Това става в момент, когато Русия пренасочваше почти всичките си военни и шпионски ресурси към Украйна, на над 6000 км от границата си с Китай, и най-вероятно се притеснява, че Пекин може да се опита да се възползва.

Оттогава според документа ФСБ е наблюдавала как Китай прави точно това. Китайските разузнавателни агенти засилили усилията си за вербуване на руски служители, експерти, журналисти и бизнесмени, близки до властта в Москва, се казва в документа. ФСБ е инструктирала служителите си да пресекат заплахата, да провеждат лични срещи с руски граждани, които работят в тясно сътрудничество с Китай, и да ги предупредят, че Пекин се опитва да се възползва от Русия и да получи напреднали научни изследвания, според документа.

ФСБ е наредила "постоянно натрупване на информация за потребителите" в китайското приложение за съобщения WeChat, включително с хакерски атаки срещу телефони.

Докато американският президент Доналд Тръмп говори понякога за разделяне на Русия от Китай, документът на ФСБ на пръв поглед дава основание да се мисли в тази посока: той описва недоверието и подозрението от двете страни.

Китай проверява агентите си с полиграф веднага щом се завърнат у дома, затяга контрола върху 20 хил. руски студенти в Китай и опитва да вербува руснаци с партньори от Китай като потенциални шпиони, се казва в документа.

Но друг прочит на текста навежда на мисълта, че Путин очевидно е добре запознат с рисковете от по-тесни отношения с Китай и е решил да продължи напред въпреки това. С други думи, малко вероятно е Русия да промени курса си. За него според експерта и директор на "Каргени Русия" Александър Габуев Путин вярва, че рискът си заслужава, макар някои "хора в системата" да са скептични към този подход.

Това представлява деликатно предизвикателство за руските контраразузнавачи. Документът показва, че те се опитват да ограничат рисковете, породени от китайското разузнаване, без да причиняват "негативни последици за двустранните отношения". Служителите са предупредени да избягват всяко публично "споменаване на китайските разузнавателни служби като потенциален враг".

Най-вероятно написана за разпространение до полевите офиси на ФСБ, директивата предлага рядък поглед към вътрешния свят на една от най-мощните части на руското разузнавателно управление: Департамента за контраразузнавателни операции на ФСБ, известен като ДКРО. Документът е написан от 7-и отдел на ДКРО, която е отговорна за противодействието на шпионажа от Китай и други части на Азия.

В документа доминира тревогата за податливостта на Русия към все по-мощен Пекин. Но не е ясно колко силно разпространени са тези опасения в руския елит, извън контраразузнавателната служба. Дори съюзническите държави редовно се шпионират взаимно.

Скоро след като руските войски навлязоха през границата с Украйна, служители от китайски отбранителни фирми и институти, свързани с китайското разузнаване, започнали да нахлуват в Русия. Според документа на ФСБ целта им била да разберат по-добре войната.

Китай разполага с учени от световна класа, но армията му не е водила война от едномесечния конфликт с Виетнам през 1979 г. Резултатът е безпокойство в Китай за това как армията му би се справила със западните оръжия в конфликт за Тайван или Южнокитайско море. Китайските разузнавателни служители са нетърпеливи да разберат борбата на Русия срещу армия, подкрепяна от Запада.

Китай отдавна изостава от Русия в своята авиационна експертиза и в документа се казва, че Пекин е направил това приоритетна цел. Според документа се търсят и пилоти, и руски специалисти, работили по спрения от производство т.нар. екраноплан, използван за първи път от Съветския съюз. Пекин се прицелва "в бивши служители на самолетни заводи и изследователски институти и в настоящи служители, недоволни от закриването на програмата за разработване на екраноплан от руското Министерство на отбраната или изпитващи финансови затруднения", се казва в доклада.

От документа не се разбира дали тези усилия за набиране на персонал се ограничават до наемане на руски специалисти за китайски начинания, или се простират и до вербуването им като шпиони.

Документът показва също, че Русия е много загрижена за това как Китай гледа на войната в Украйна и се опитва да захранва шпионите на Пекин с положителна информация за руските операции. И нарежда на руските контраразузнавачи да подготвят доклад за Кремъл относно евентуални промени в политиката на Пекин.

Меморандумът на ФСБ също така намеква за китайски интерес към наемниците от "Вагнер", подкрепяна от Русия паравоенна групировка, подкрепяла правителствата в Африка в продължение на години и воювала заедно с руските войски в Украйна. Китай иска да използва опита ѝ в собствените си въоръжени сили и частни компании в региона, в Африка и в Латинска Америка. Не се разбира дали азиатският гигант е готов да стигне до набиране на бойци от "Вагнер".

Русия междувременно се опасява от посегателство от страна на Китай по общата им граница от 4200 км. А китайските националисти от години оспорват договорите от XIX век, в които Русия анексира големи части китайска земя, включително днешен Владивосток. Предвид че Русия е отслабена от войната и санкциите, въпросът придобива нова важност. "Докладът на ФСБ повдига опасения, че някои академици в Китай са пропагандирали териториални претенции срещу Русия."

В резултат ФСБ нарежда на служителите да разкриват подобни "реваншистки" дейности, както и опити да се използват руски учени и архивни фондове за изследвания, свързани с историческата принадлежност на граничните земи. "Провеждайте превантивна работа по отношение на руските граждани, участващи в посочените дейности", се казва в меморандума. "Ограничете влизането в страната ни за чужденци като мярка за влияние."

Според ФСБ Пекин е разработил "нова стратегия" за насърчаване на китайската мека сила в Централна Азия и вече я прилага в Узбекистан. Не се излагат подробности, но се казва, че стратегията включва хуманитарен обмен.

Докладът също така подчертава интереса на Китай към огромната територия на Русия в Арктика и Северния морски път, който обгръща северното крайбрежие на Русия. Някога твърде ледени за надеждно корабоплаване, днес се очаква те да се използват все повече предвид изменението на климата, а и маршрутът съкращава времето за доставка между Азия и Европа. Разработването на този маршрут би улеснило продажбата на стоките на Китай.

Русия исторически се е опитвала да поддържа строг контрол върху китайската дейност в Арктика. Но Пекин смята, че западните санкции ще принудят Русия да се обърне към Китай, за да поддържа "застаряващата си арктическа инфраструктура", според документа на ФСБ. Руският газов гигант "Новатек" вече разчита на Китай, за да спаси проекта си за втечнен природен газ в Арктика, след като преди това използва американската фирма за петролни услуги Baker Hughes.