Актрисата Ина Добрева представя изложба за ароматите като носители на паметта

Актрисата Ина Добрева, която през последните години работи предимно в сферата на визуалното изкуство, открива новата си изложба на 18 юни в галерия "Аросита". След "За кого бие камбаната" (2019), "Алиби" (2021) и документалната инсталация "Намерих тези писма" (2023), тя представя "Сияж".
В нея Ина Добрева показва своя колекция от парфюми, подарявани от баща ѝ, моряк, при всяко негово завръщане от път в продължение на три десетилетия. |
С годините ароматите са се трансформирали в капсули на паметта, но и в маркер на отсъствието, пише в описанието на изложбата. Тя може да бъде възприета и като личен документален разказ за ароматите, които са съпътствали актрисата от детството до съзряването.
Какво обаче ознавача сияж? Думата идва от френски - sillage, и е термин от парфюмерията, която описва ароматния шлейф, който човек носи след себе си, както и от мореплаването - за следата, която корабът оставя във водата.

Тази двойственост е основна нишка във визуалния разказ на Ина Добрева, с който тя прави опит да анализира ароматът като мост през времето и отсъствието, препраща към въпросите за личната и колективната памет, за травмата, превърната в колекционерство, за връзката обоняние - спомен и колко много неща могат да се случат, докато от един парфюм остане "просто" празна опаковка.
"Неведнъж се опитвах да се разделя с колекцията си от парфюмни флакони, но с времето осъзнах, че не мога да ги пусна така лесно. Настоящата изложба е опит за отговор на въпроса "Защо?", казва тя в прессъобщението за изложбата. |

Френската актриса Одри Тоту показва свои лични фотографии в Париж
През 2024 г. Ина Добрева е преболедувала два пъти COVID-19, в резултат на което вкусът и обонянието ѝ са почти напълно поразени. Това затруднява работата ѝ по проекта и отваря място за въпроса дали хората могат да създават дълготрайни спомени, когато не са свързани с конкретен аромат. Въпреки това тя успява да завърши "Сияж", за да представи своите невидими разкази чрез ароматите, включително с помощта на разговори и интервюта, допълващи документалната изложба.