С 9 на 3 гласа Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) да бъдат обявени за противоконституционни последните промени в Закона за съдебната власт, заради които през януари Висшият съдебен съвет прекрати процедурата за избор на главен прокурор.

Върховните съдии бяха сезирани от временно изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, който беше и единственият участник в прекратената процедура за избор на титуляр. Той оспори решението на Висшия съдебен съвет, с което процедурата беше спряна, като заведе дело пред Върховния административен съд. Преди да се произнесе, от своя страна ВАС сезира Конституционния съд.

На особено мнение в Конституционния съд са били назначените от президента Атанас Семов и Янаки Стоилов, както и Соня Янкулова, която е избрана от съдиите.

Какви са били мотивите на мнозинството в Конституционния съд и защо трима от съдиите са били на особено мнение ще се разбере, след като бъдат публикувани мотивите към решението. За докладчик по делото беше разпределен новоназначеният конституционен съдия Орлин Колев, който бе избран от народните представители в разгара на дебатите по приемането на поправките в Закона за съдебната власт. Веднага след като това стана публично известно, юристи настояха той да си направи отвод и да не участва в произнасянето. От съобщението на Конституционния съд днес се вижда, че всички съдии са присъствали на заседанието.

На 16 януари пленумът на ВСС временно спря процедурата за избор на нов главен прокурор в деня, в който трябваше да изслуша концепцията на Сарафов. Междувременно парламентът усилено гласуваше поправки в Закона за съдебната власт, които бяха приети в последния момент и според които се въвежда ограничение съдебен съвет, чиито изборни членове са с изтекъл мандат, да може да избира един от "тримата големи" в съдебната власт.

Освен това в преходни и заключителни разпоредби бе записано изрично, че всички висящи процедури (към онзи момент единствената такава беше за избор на нов главен прокурор), които не са завършили с указ на президента за назначаване към 21 януари, трябва да бъдат прекратени. Текстовете на променения Закон за съдебната власт бяха обнародвани в Държавен вестник на 21 януари, а процедурата бе окончателно прекратена малко след това.

Междувременно ВАС спря производството по делото по жалба на Сарафов и ще се произнесе, след като Конституционният съд излезе с решение. Върховните магистрати приемат, че е налице несъответствие на разпоредбите на §16 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ и Конституцията.

С оспорената разпоредба на чл. 33, ал. 4 ЗСВ, която предвижда: "Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на ВКС, председателя на ВАС и на главния прокурор, както и да приема решения по ал. 3, като в гласуването могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземане на решението", на практика законодателят препятства осъществяването на правомощията и вземането на решения от конституционно предвидения и постоянно действащ орган - Висш съдебен съвет, в цялост.

От съда посочват и: "Независимостта е съществена характеристика на съдебната власт, изрично прогласена в чл. 117, ал. 2 от Основния закон, и има ключово значение за осъществяване на правораздавателната дейност като основна нейна конституционна функция за гарантиране на върховенството на правото."

Още през януари, след като беше прекратена процедурата за избор на нов главен прокурор, представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев коментира, че текстовете в Закона за съдебната власт могат да бъдат атакувани като противоконституционни. Дори и Конституционният съд действително да се произнесе, като обяви текстовете за противоконституционни, то решението му ще действа занапред и няма да има значение за спряната вече процедура. Произнасянето й обаче може да бъде основание за възобновяването й.