Смъртта на 36-годишния Явор Георгиев след задържане от полицаи във Варна, колкото и да е видимо различен казус от поредицата случаи на фатален край за арестанти в резултат на полицейско насилие (за разликите по-надолу), е свидетелство не просто за трайни пороци в системата на МВР, но и води към краен и печален извод.

На 7 юни 36-годишният Явор Георгиев, след като е задържан и натоварен в линейка, умира в психиатрията на университетската болница във Варна "Света Марина". Близките му показаха видеозаписи от задържането му, на които се вижда как полицаите го затискат към земята, за да му поставят белезници. Вижда се и още нещо - бият го и след като са му сложили белезниците и са го проснали на земята.

Според съдебно-медицинската експертиза, непосредствената причина за смъртта е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, развили се вследствие на оток на мозъка. "Всички установени следи от наранявания по тялото са повърхностни и ограничени по размер, и не биха довели до развитие на оток на мозъка, респективно до настъпване на смърт. Кръвният тест е позитивен за наличие на значителни количества кокаин и алкохол. За да се потвърди по категоричен начин дали установения оток на мозъка се дължи на интоксикация е назначен химичен анализ, пробите за назначената химико-токсикологична експертиза са изпратени във ВМА - София. До дни се очакват заключенията на специалистите." Това огласи варненската прокуратура на 11 юни.

И.ф. главният прокурор Борислав Сарафов и вътрешният министър Даниел Митов поискаха втора съдебно-медицинска експертиза. А политици от управлящите начело с премиера заговориха за отговорността на вътрешния министър.

Подозрителна е заканата на министър Митов да действа решително, а на премиера - да му търси отговорност, "ако се докаже" връзка със смъртта на действията на полицаите при ареста.

А ако не се докаже, което не е изключено и в това е разликата на казуса Явор Георгиев с други случаи на насилие при арест с фатален край? Ако не се докаже, министърът е спасен и всичко е наред ли?

Такъв човек може да бъде неутрализиран само с медицински средства, не с палки и ритници, той ще се съпротивлява докато бъде убит, е мнението на психиатър, според който отговорността за варненския случай трябва да се подели между МВР и здравните власти. Най-малкото защото Явор умира в болнично заведение и е резонен въпросът можело ли е да бъде спасен.

Поредица случаи обаче са с доказана връзка на прекомерната употреба на сила със смъртта:

Защо 7 или 9 полицаи наведнъж не могат да сложат белезници на сам невъоръжен, без да го пребият?

Конкретните причини, според анализатори на МВР през годините, а и са близки до ума на всеки, са в професионалната неподготвеност на полицаите. В липса на практическо обучение след първоначалната подготовка при назначаването - извън инструкциите и протоколите за действие, издавани от ръководството.

Не е ли садизъм да биеш вързан, питам психолог. Не, това е неспособност за преодоляване на гнева от оказаната съпротива, липсва специализирано обучение за целта, отговаря. Липса и на програми за перманентна физическа подготовка. От шкембелията, подпрян на бара в кафенето, докато носи дежурството си, не можеш да очакваш професионално залавяне на престъпник.

Закостенелият инстинкт първо да се скрие истината и зловредната солидарност сред полицията са други от причините, които пречат за обективно и ефективно разследване. Как да си обясним изявлението на окръжния прокурор на Варна, и то още на 9 юни, преди да е готова съдебномедицинската експертиза, че повърхностните наранявания при задържането нямат връзка със смъртта на Георгиев. Какво да кажат разследващите, след като вече го е казал не кой да е, а шефът на окръжната прокуратура...

И - над всичко - липса на мотивация да се служи честно и в съответствие със закона, но това е вторично следствие от цялостния морален разпад.

Запечатал ми се е един различен репортерски спомен от април 1995 г. Ден след смъртта от побой в Седмо РПУ на 22-годишния Христо Христов при разпит от полицаи, веднага след официалното потвърждение, директорът на Националната полиция подаде оставка. Запомнила съм името му - полковник Иван Димов. Пресрещнат на излизане от Дирекция на полицията с въпроса дали премиерът или вътрешният министър му е поискал оставката, той ни отмина: "Не съм ги чувал, оставете ме". И изглеждаше сякаш той да е бил пребитият.

Днес нисши, средни и висши полицейски началници стоят, ослушват се, чакат къде и за колко време ще бъдат поразместени и какво ще реши министърът. А дали как и мнистърът решава или му диктува отвън решаващият, е тема за отделен коментар.

При днешното доверие на българите към институциите, клонящо към нулата, остават съмненията, че нещо в МВР ще се промени в обществен интерес - вече няма активна критична маса от хора, които да са заинтересувани от обективно разкриване на истината. Така следващият полицейски произвол изглежда неминуем и дори да има наказания, ще се произвеждат предимно имплозии - на повърхността всичко ще е "наред" за сметка на все по-дълбокото разрушаване на самата тъкан на държавата и обществото.