Арменската провинция Сюник е в основата на спора. Тя разделя Азербайджан от неговия ексклав Нахичеван и е жизненоважен търговски път за Армения към Иран.
Напрежението по границата между Армения и Азербайджан рязко нарасна, като жителите на арменски села като Хнацак съобщават за ежедневна стрелба от азербайджански позиции. Въпреки че куршуми уцелват къщи, досега няма пострадали. Азербайджан отрича да стреля и обвинява Армения в нарушения на примирието, което и двете страни отричат.
Тази ескалация идва в критичен момент от мирния процес, въпреки че през март беше договорено рамково споразумение за мирен договор, което може да бъде подписано през 2026 г.
Конфликтът решително се промени в полза на Азербайджан от 2020 г., когато той си върна територии, загубени през 90-те години, и възстанови контрола над Нагорни Карабах през 2023 г., което доведе до масовото изселване на 100 000 етнически арменци. 
Експерти, включително Лорънс Броерс от Chatham House, смятат, че локализирани сблъсъци са по-вероятни от пълномащабна война.
Азербайджан, с население три пъти по-голямо от Армения, може да използва ескалация, за да изтръгне допълнителни отстъпки. Азербайджанският президент Илхам Алиев е заявил, че Армения представлява "фашистка заплаха", докато арменският премиер Никол Пашинян твърди, че война няма да има.
Арменската провинция Сюник е в основата на спора. Тя разделя Азербайджан от неговия ексклав Нахичеван и е жизненоважен търговски път за Армения към Иран.
От 2020 г. Азербайджан настоява за коридор през Сюник до Нахичеван.
Експерти като Тигран Григорян предупреждават, че загубата на границата с Иран би била катастрофа за Армения, която вече има затворена граница с Турция.
Нарастващото напрежение може да е опит да се принуди Армения към отстъпки по въпроса с коридора.
Въпреки страховете някои жители като бившия жп служител Армен Давтян, са оптимисти за мир и се надяват на възобновяване на транспортните връзки, които са били прекъснати след войната в Карабах през 1988-1994 г. 
