В частично напомнящата за операциите срещу "Хизбула" атака - удар по бази, но и конкретни, знакови ръководни кадри и неутрализиране на част от възпиращия потенциал - неизменно се откроява и избраният момент за нападение.

Защо точно сега? Докъде би стигнал Израел и доколко са осъществени или се осъществяват със сегашната атака? А колко ще продължи, може да зависи от следващия въпрос: какво мислят САЩ. Няколко въпроса след първия ден на атаката, които може да очертаят посоката на конфликта.

Ето какво е известно.

Израелските сили за отбрана говорят за над 100 поразени цели през нощта. Броят със сигурност ще се увеличи след публикуване на тази статия: към момента на писането ѝ Израел бе започнал нова вълна атаки.

Техеран потвърждава, че са нанесени щети на основния обект от ядрената програма, намиращ се в Натанз - град в Централен Иран. Свързани с Революционната гвардия медии говорят тази вечер за експлозии във "Фордоу" - вторият обект за обогатяване на уран в ислямската република, близо до едноименното село на трийсетина километра от Ком, в Западен Иран.

Но са нанесени и множество удари в Техеран - голяма част от тях, изглежда, по конкретни военни кадри и учени. Поразени са военни бази на юг, но - най-вече - на запад и северозапад, в някои от точките, където е най-малко разстоянието до израелската територия.

Колко точно големи са щетите по иранската ядрена програма, е неизвестно до момента. Израелският президент Ицхак Херцог чул от директора на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси, че централата пострадала сериозно. Сателитни снимки, получени от Би Би Си, показат щети по най-малко четири сгради в обекта, който е жизненоважен, за да може Иран да обогатява уран в мащаб.

Ако щетите правят невъзможно развитието на ядрената програма, това ще очертае пътя на операцията: Нетаняху каза, че тя може да продължи дни, колкото е необходимо. В. "Аарец" отбелязва, че на базата на военни брифинги в Израел е по-малко вероятно операцията да свърши днес: предстои много работа за унищожаване на ядрения капацитет на Иран.

Неясно е дали Иран още има ядрена програма, каза междувременно в интервю за "Ройтерс" американският президент Доналд Тръмп. И добави: "Опитах да спася Иран от унижение и смърт."

Последната дума - часове след като той допусна, че от страната нищо няма да остане, ако не седне на масата - може още да е спорна. Но иранската армия и Революционната гвардия със сигурност бяха обезглавени от ударите. Независимо че бързо бяха обявени заместници.

Потвърдена - от Израел, от Иран или и двете - бе смъртта на:

Агенция "Тасним", свързана с гвардията, говори за поне шестима убити учени:

Освен символична тежест, заедно с ударите по противовъздушна отбрана, ракетни бази и ядрени обекти ликвидирането на конкретни фигури затруднява както реакцията на ислямската република след атаката, така и възстановяването на ядрения ѝ капацитет.

Преди атаката сред някои експерти битуваше тезата, че Израел може би отправя заплахи като част от инструментите да накара Иран да склони глава в преговорите, докато опитва да постигне максималното си искане: тоталното демонтиране на иранската ядрена програма. Нещо, което Техеран още не е склонен да приеме в разговорите с Вашингтон.

Пратеникът на САЩ Стивън Уиткоф, който преговаря с Иран, се стреми към споразумение, което би позволило на Иран и други страни достъп до уран, обогатен до нива, недопустими за производство на оръжие, в офшорно съоръжение. Иран настоява такова съоръжение да бъде на територията му.

Но в Израел, който не преговаря с Иран за ядрената му програма, разговорът за удари по ядрената програма (първо като контролиран теч, след това като тема на обсъждане в медиите) набираше сили от октомври миналата година. Около войната с "Хизбула" някои си спомниха за идеята да се порази "октоподът" (Иран) вместо само "пипалата" (агентите) му от "Оста на съпротивата".

Преговорите между САЩ и Иран за ядрената програма на ислямската република трябваше да преминат в шести кръг в неделя. Американският президент Доналд Тръмп, в началото оптимист, заяви в средата на седмицата, че е все по-малко уверен във възможността Иран да направи ядрена бомба.

Израел твърди от сутринта и че представата за разногласия със САЩ по темата била тактика за отклоняване на вниманието, досущ като твърденията например, че Нетаняху отива на почивка - че "течовете" на информация за това как Тръмп опитвал да разубеди Израел целели да приспят бдителността на врага и да го накарат да подцени ситуацията.

Няма доказателства, че това е вярно, нито че не е, но Тръмп още не се е отказал да преговаря. Той настоява, че Иран трябва да седне на масата. Израелски представители в последните седмици твърдят, че за тях атаката е алтернатива, ако дипломацията не проработи. След множество коментари от американски медии и длъжностни лица за това как той иска Израел бързо да приключи войната в Газа (а това едва ли води в неговите представи до друга война с Иран, докато той иска да постигне мир и икономическо разведряване с ислямската република), Тръмп ясно заяви, че още предпочита дипломацията.

На Иран посланието, че още е възможен компромис с преговори, сега изглежда като капан, съвместно устроен от израелците и американците, отбелязва в цитираната публикация в "Аарец" Амир Тибон. Такка е много малко вероятно те да се върнат на масата, а и вече има сведения, че са се отказали от срещата в неделя.

Но дали САЩ нямат нищо общо с ударите, или са се съгласили на тази примамка, както твърдят израелки представители? Въпросът остава отворен и от него може да зависи как ще отговори Иран.

Първоначалният коментар на държавния секретар Марко Рубио навеждаше на мисълта, че САЩ се дистанцира от атаката. Но ако Техеран повярва на това, ще отвърне само на Израел. Ако не, американци цели също могат да са мишена. Техеран може да интерпретира дори само бездействието на САЩ пред ударите като повод, защото Тръмп, по тази логика, можел да спре Израел.

Но това, продължава Тибон, би било рисковано за ислямската република, защото самите преговори целяха да всеят раздор между САЩ и Израел. Едва ли ще нападнат американски цели след нападението на Израел: поне краткосрочно биха постигнали обратното.

Какъв ще е следващият ход на САЩ, ще зависи и от развръзката, и от мотивацията, с която Вашингтон всъщност започна преговорите.

Това са само част от въпросите, преди топката да се прехвърли в Иран.