Симеон Василев, GLAS: Мечтая за момент, в който България да няма нужда от прайд

Симеон Василев, GLAS: Мечтая за момент, в който България да няма нужда от прайд

Симеон Василев, GLAS: Мечтая за момент, в който България да няма нужда от прайд
, 
"Мечтая си за момент, в който няма да има нужда от Прайд. Момент, в който ЛГБТИ правата са изравнени с тези на останалите хора." "Дойче веле" публикува разговор със Симеон Василев, който "Дневник" препубликува в деня на "София прайд" (повече за събитието прочетете тук). Той е основател на фондация GLAS и един от организаторите на прайда в България.
"Хора сме, а не пропаганда" е тазгодишното мото на София Прайд. Защо според Вас ЛГБТИ общността продължава да е толкова удобна мишена за политическа пропаганда - не само в България, но и в Унгария, Русия, дори САЩ?
- Защото продължава да е общност, която в тези държави не е подкрепена и представена политически. Освен това хибридната война, която се води от Русия, включва и дезинформация по отношение на ЛГБТИ хората. Видяхме го в България през 2018 година с Истанбулската конвенция. Има едно много добре организирано и финансирано световно антиджендър движение, което цели да отмени напредъка по отношение на човешките права в Европа. Според мен е комбинация от тези два фактора.
"Не е представена", но това не означава, че няма депутати с хомосексуална ориентация. Те обаче я крият. Продължава ли да е "срамно" за публичните личности да разкрият сексуалната си ориентация?
- Публичните личности се притесняват повече от разкриването на сексуалността си. За сметка на това виждаме много повече открити лекари, учители. Нещо, което не се случваше преди десет години, когато основахме фондация GLAS.
На индивидуално ниво хората са вече много по-открити, но на публично ниво все още има страх - стъклен таван, който още не е счупен. Особено при гей мъжете - политици, общественици, актьори, музиканти: там виждаме много сериозна стигма.
И то дори когато родителите, приятелите им и дори обществото като цяло знаят.
Тази спирала на мълчанието, която легитимира и другата страна, проповядваща агресия, хомофобия и трансфобия - как може да бъде прекъсната?
- Това е въпросът за милион евро. Този процес е променил много общества - давам пример с Ирландия и Великобритания. През 1980-те и 1990-те актьори, музиканти и телевизионни водещи се разкриват и това води до промяна.
Хомосексуалните публични личности в България не осъзнават огромната отговорност, която носят. Затова непрестанно се опитваме да създаваме една по-приемаща среда.
Но и хетеросексуални политици, които защитават по-прогресивни и либерални виждания, имат задръжки да заемат позиции в подкрепа на Прайда и правата на ЛГБТИ общността. Защо тази тема е сякаш табу за голяма част от либералния спектър, но пък е любима за консервативния?
- Обяснявам си го със страх от загуба на гласоподаватели. И то необоснован такъв. Едни смели и отворени политици, адресиращи проблема, биха спечелили гласове особено сред младите хора. "София Прайд" се посещава от много млади хора между 18 и 22 години, които не са с ясна политическа принадлежност.
Политическите партии не използват този потенциал. Не може да избягваш тема, по която обществото очевидно иска да се работи и която създава полемика. Не може да се правиш, че слонът в стаята не съществува.
От този дебат се нуждаят и възрастни хора, които изпитват страх от темата, защото не са запознати с нея. Те чуват само призиви към агресия и заплахи като тази, че щели да ни нападнат "ирански травестити".
- Много често давам този пример - всички тези националисти, които се биеха в гърдите, че ще спасяват България от "джендъри". Къде са те сега? Каракачанов, Волен Сидеров.
Омразата е краткосрочен политически билет. Обществото се връзва на такива разделителни линии, но бързо след това губи доверие в подобни лидери.
Видяхме какво се случи и с Корнелия Нинова. И да, има страхове сред възрастното население, но то е решило за кого да гласува. Много млади хора не са.
Колко души посетиха "София Прайд" миналата година?
- Между 10 и 12 хиляди.
А колко си мечтаете Вие да посетят Прайда?
- Мечтая си поне 10% от населението на града да дойде на "София Прайд". Но по-скоро си мечтая за момент, в който няма да има нужда от Прайд. Момент, в който ЛГБТИ правата са изравнени с тези на останалите хора - има брачно равенство, защита от дискриминация, децата от училище не се притесняват да изразяват себе си. За този момент мечтая.
Прогрес или регрес наблюдавате в тази посока?
- С новата администрация във Вашингтон виждаме тектонични промени. Притеснявам се къде ще ни отведат следващите четири години. Но и виждам възможности за събуждане и повече обединение. Нито една буря не продължава вечно.
Трябва да кажем, че тази година се организират няколко антипрайд шествия. Нещо, което не се случва с такава сила в други държави. В Букурещ имаше шествие, но много повече свързано с християнството. В Литва например нямаше нищо такова, само няколко демонстранти.
- A защо? Литва е бивша съветска република. Къде е разликата в обществата?
- В обществото там има много ясна осъзнатост, че Русия е враг и че трябва да се противостои на дезинформацията, идваща от там. Те напредват в посока на публичност - имат открит гей, който беше в парламента. Имат прогресивна партия, която участваше активно на Прайд. Това много променя обществото. Техният конституционен съд преди няколко месеца също се изказа, че гражданските партньорства трябва да бъдат разрешени за хора от един и същи пол.
Защо софиянци трябва да се включат в "София Прайд" 2025?
- С кампанията "Доброто ни свързва" казахме, че се борим за една по-справедлива и добра България за всички. Вместо реклама на Прайд на 14 юни, подарихме билбордове в София на седем каузи, които подкрепяме - Розовата къща за лечение на зависимости, Глухата общност, проекта "Светулки", който обновява детските отделения, П.У.Л.С. за жени и деца, станали жертви на домашно насилие. Призивът ни е хората да подкрепят тези кампании, в които вярваме. Защото Прайдът не е само за ЛГБТИ общността - той е за всички.