Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
СБХ
Изповед, изтръгната от дълбините на душата. Паралелен свят, състояния, неизречени думи, забравени съдби, стремеж към нещо висше, постигане на единение, тишина, нематериална вещественост, безвъзвратност, живот с прокрадващо се усещане за собствена мимолетност носят живописните платна на Росен Дончев като послание.
Тези лирични и умиротворени в посланията си над 20 платна от серията "Топло сиво", създадени през последните три години, свидетелстват за пътя на художника, водещ до освобождаване от натурата и простор на въображението. Понякога, струва ни се, можем да различим отделни символи и елементи, но те сякаш загубват очертанията си, съхранявайки усещането за духовни архетипи, за нещо вечно, трайно.
Росен Дончев съчетава визуални знаци, създавайки поетични пространства на границата с абстракцията. Съчетанията от линии, обекти, форми, редуващи се и пресичащи се загатнати силуети, куполи, портали, ангели, лишени от детайли, носят естетическо и философско въздействие. В пластовете наслоявания, създаващи визуални структури, безкрайно пораждащи се една от друга, можем да видим енигматични образи на древни градове, храмове, сумрачни терени и небеса, пейзажи, изпълнени с напрежение, но и с усещане за хармония и спокойствие.
Тонално и текстурно разнообразните динамични композиции изобразяват иреални светове, а пластичните им стойности се характеризират с изчистеност и редуцираност във фигурата. Оставил се подвластен на автономната живописна логика, чрез стилизация на образността и категорични светлосенъчни контрасти художникът постига насищане на драматичното и експресивното въздействие.
Символиката, метафорите, алюзиите или директните пластически внушения имат своя независим живот в композиционните полета, те не призовават към съпричастност в конвенционалния смисъл на думата. Росен Дончев оставя всеки сам да разчете как функционират, а ако пожелаем, да останем в света на абстракцията, в играта на фактури, тонове, полутонове, полета на въображението.
Наташа Ноева
Росен Дончев е роден през 1963 в Габрово. Завършва Националната гимназия по приложни изкуства в Трявна, специалност "Вътрешна архитектура" (1982). Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1990) и живопис при проф. Димитър Чолаков в ШУ "Епископ Константин Преславски" (2013).
Има над 20 самостоятелни изложби, участва в международни пленери по живопис, в национални и регионални изложби и в утвърдени форуми за живопис като "Приятели на морето" - Бургас, Национална изложба "Лудогорие" - Разград, "Биенале на малките форми" - Плевен и др. Награждаван е в квадриенале "Митовете и легендите на моя народ" - Стара Загора, два пъти е носител на наградата "Христо Цокев" за цялостно представяне на годишната изложба на габровските художници. Живописни творби и икони на Росен Дончев притежават частни и държавни колекции в Европа, Русия, САЩ, Южна Африка и Австралия, сред които и японското императорско семейство, Музеят за съвременно изкуство в Измит, Турция. През 2010 заедно с художничката Ваня Запрянова в гр. Казанлък създават галерия "Ателието".Член на Съюза на българските художници. Председател на Представителството на СБХ - Казанлък. Майстор-иконописец в Национална занаятчийска камара в България.
Живее и работи в Казанлък.
