Проучване регистрира в България уникален "Парадокс на руската заплаха"
България е проатлантическа държава, но трайно се е разположила в компанията на страни като Унгария, Словакия и донякъде Румъния, в отношението към демокрацията, заплахите за сигурността и възприятието за световните сили.
Няма страна сред бившите съветски сателити, в която участниците в годишното социологическо проучване за центъра GLOBSEC до такава степен да посочват Русия като един от водещите си стратегически съюзници. Докато първите 100 дни от завръщането на власт на Доналд Тръмп са предизвикали спад в доверието към САЩ в 5 от анкетираните 9 държави, в България то е довело да рязък скок в подкрепата за Америка, макар тя пак да остава зад Русия.
Време е за действия: Какъв да е президентът на България
България е единствената страна в региона, посочена като олицетворение на явление, наречено "Парадокс на руската заплаха". То се изразява в това, че повече българи възприемат специфичните хибридни дейности на Русия като заплаха, отколкото самата Русия. Докато 30% възприемат Русия като заплаха за сигурността на България, средно 45% разглеждат като заплахи конкретни действия, като например плащане на местни журналисти, продажба на големи количества енергийни доставки или сътрудничество по проекти за енергийна инфраструктура.
Българите подкрепят членството в НАТО, обаче...
Подкрепата за НАТО продължава да нараства в България - от 47% през 2020 г. до 62% през 2025 г. (най-ниският в Централна и Източна Европа). Подкрепата за колективната отбрана на НАТО също се е увеличила, като се е покачила с 18 процентни пункта от 2023 г. насам. Въпреки тези възходящи тенденции, 29% от анкетираните все пак биха гласували за напускане на Алианса.
Средно 82% от анкетираните подкрепят членството на страната си в НАТО, а след България с най-много неодобряващи оставането в алианса са Словакия (21% против) и Естония (19%), в която една пета от населението са етнически руснаци.
Близо две трети (63%) от българите смятат, че щом са в Алианса, това намалява вероятността друга страна да ги нападне. И по този въпрос тази група се увеличава (от 50% през 2022 г.), но все пак България е на дъното и близо до Словакия (65%). Във всички останали страни вярващите в защитната сила на НАТО са над 74%.
Почти 20% от разходите за отбрана в България са за пенсии и това усложнява плановете
България е последна и в отговорите за подкрепата за колективаната отбрана съгласно член 5 от Вашингтонския договор. Делът на българите и унгарците, одобряващи помощ на нападната страна от алианса, се е увеличил с цели 18 процентни пункта спрямо 2023 г. Но обяснението на социолозите за този феномен е, че тази година към предложения отговор "Страната ми трябва да защити друга от НАТО, ако бъде нападната" и добавена конкретизацията "заедно с другите страни в алианса".
В никоя от анкетираните 9 държави няма по-малко от две трети, готови да се притекат на помощ на съседен съюзник, с изключение на България. Само 44% са изявили подобна подкрепа за Турция, Гърция, Северна Македония и Румъния.
"Колективен щит, лично колебание" - така социолозите описват феномена във всички анкетирани страни повече респонденти да са склонни да помогнат за защитата на своите съюзници от НАТО, отколкото да защитават собствената си страна в случай на нападение. Средната разлика между тези две мнения е 10 процентни пункта.
- Най-големите разлики между подкрепата за колективна отбрана и личната готовност за защита на собствената страна са наблюдавани в Литва, където е регистрирана разлика от 22 процентни пункта.
- В Словакия парадоксът е особено поразителен - докато само 49% от анкетираните са заявили, че биха защитили собствената си страна, мнозинството от 62% са изразили готовност да подкрепят съюзниците от НАТО.
"Данните показват, че за мнозина понятието за колективна отбрана предполага институционална отговорност, особено тази на държавата или военните, а не лична ангажираност в случай на конфликт", обясняват авторите на доклада.
НАТО е агресивна, Русия ни е стратегически съюзник?
Над четирима от 10 българи (46%) продължават да вярват, че НАТО е агресивна организация и средство, с което САЩ контролира други държави. Никъде в анкетата този дял не е толкова голям. Той не е намалял особено спрямо времето преди руската агресия срещу Украйна (49% през 2020 г.). Близо по този показател са Словакия и Румъния (впечатляващ скок от 10 пункта до 39%, приписван на активността на популиста националист Калин Джорджеску). Средно около 30% в района подкрепят тази теза, подхранвана с кампании за дезинформация.
В същото време в България рязко (с 12 пункта, или почти с 50%) е скочила от 25% на 32% групата, заявяваща, че САЩ са един от двата водещи стратегически партньори на страната (на първо място е Германия с увеличение от 49% на 53%). Делът е достигнал почти толкова, колкото в Унгария (34%), където управлението на Виктор Орбан от години активно афишира близостта си с Републиканската партия и е домакин на международното издание на консервативния форум за политическо действие (CPAC).
| Парадоксално, почти същият брой българи посочват Русия като стратегически партньор. |
Другите две държави в групата на растяща увереност в САЩ като стратегически партньор са Словакия (27%) и Румъния (56%). Във всички останали намалява подкрепата на този отговор, като тази тенденция е най-изявена в трите балтийски държави - спад от около и над 20 процентни пункта.
Обратно, българите, смятащи САЩ за заплаха, е намаляла от 33% през 2022 г. на 25% сега. Само в Словакия и Естония има такъв обрат, но не толкова изразен. И тук при останалите държави тенденцията е противоположна или без промяна (Унгария).
Обяснението в доклада е съвпадението между "включването на проруската БСП в коалиционното правителство и увеличаването на прокремълското говорене в България. Този подход очевидно не действа в Ункгария - там въпреки откритата проруска позиция на премиера Виктор Орбан, разпознаването на Русия като стратегически партньор е паднало до 20% (от 35% през 2022 г.).
"Руският парадокс"
Феноменът Русия да е разпознавана като заплаха по-малко, отколкото конкретните руски действия срещу страната е най-силно изразен в България и е регистриран още единствено в Словакия. Разминаването в отговорите на анкетираните българи е 15 процентни пункта, а сред словаците е само 4. Но по-близо до българските отговори са тези в Унгария (за 46% заплахата е Русия, за 44% - действията ѝ). Най-далеч са поляците, за 86% от които (почти три пъти повече от българите) Русия е заплаха.
От предложените за избор 6 отговора на конкретни руски заплахи, подредбата в България изглежда така:
- 62% - увеличаване броя на руските шпиони в страните от ЕС и НАТО (среден показател от отговорите в района - 73%)
- 53% - плащане на местни журналисти, политици и неправителствени организации, включително църквата (63%)
- 48% - нахлуване в съседни страни (Грузия и Украйна) за завоюване на собствена сфера на влияние (68%)
- 38% - сътрудничество в проекти от енергийната инфраструктура (като АЕЦ в Европа (54%)
- 38% - създаване на собствени медийни канали на български език (56%)
- 32% - продажба на големи енергийни доставки (петрол или ядрено гориво) в Европа (50%).
"Българското изключение" от останалите 9 държави е това, че несъответствието между отношението към руската държава и нейните действия "вероятно отразява историческите и културни връзки на страната с Русия" - 74% от българските участници са съгласни, че Русия е тяхната традиционна славянска братска нация - чувство, което може да смекчи широко разпространените възприятия за заплаха, коментират авторите на доклада. "По-внимателното разглеждане на конкретните дейности на Русия обаче изглежда предизвиква по-голяма загриженост относно ролята ѝ в подкопаването на националната сигурност."
| Годишният форум на основаната преди 20 години в Братислава организация тази година бе в Прага, а Докладът "Тенденции" излезе за десети път. GLOBSEC е продължение на Словашката атлантическа комисия, създадена през 1993 г. от група словашки дипломати за трансатлантическа интеграция на страната. Проучването тази година в България е проведено от "Алфа рисърч". |
"В условията на продължаващата агресия на Русия и нарастващата глобална нестабилност, общественото мнение в Централна и Източна Европа е белязано от безпрецедентна стратегическа яснота. Гражданите не само са наясно със заплахите, оформящи пейзаж на сигурността в региона, но и поемат отговорностите, които тези заплахи носят.", казват авторите на доклада за общите заключения. "От увеличени разходи за отбрана до доброволна военна служба и готовност за хибридни заплахи, обществената подкрепа за действия е силна и последователна във всички страни."
Резултатите показват, че общественото доверие в НАТО остава високо, "тъй като Алиансът продължава да се разглежда като основата на европейската сигурност" и "78% от анкетираните (...) биха подкрепили колективен отбранителен отговор в случай, че член 5 бъде задействан" от член на НАТО. Това е средно увеличение от 5 процентни пункта през последните две години.