Министерство прехвърля на университетите отговорността за проверките за плагиатство

Министерство прехвърля на университетите отговорността за проверките за плагиатство

Министерство прехвърля на университетите отговорността за проверките за плагиатство
Министерството на образованието и науката (МОН) прехвърля на университетите отговорността за осигуряването на софтуер за проверки за плагиатство. Досегашният централизиран договор няма да бъде подновен, а вместо това всяко висше училище ще има ангажимента само да реши въпроса за себе си.
Това се разбира от отговор на МОН на въпроси от "Дневник", провокирани от блиц контрол на ресорния министър Красимир Вълчев в парламентарната комисия по образование на 11 юни. Тогава председателят ѝ проф. Андрей Чорбанов ("Има такъв народ") попита защо договорът не е бил подновен и обърна внимание, че липсата му блокира проверките на всички курсови и дипломни работи на студентите, както и на всички трудове, представени за защита от кандидати за докторска степен, за доценти, професори.
"Договорът е изтекъл на 9 юни и МОН е взело решение за сключването на нов" - отговори министър Вълчев пред депутатите и призна, че има забавяне. Проверява се кой е по-добрият ценови вариант - централизиран договор или отделен с всяко висше училище, каза още той. За да няма прекъсване, от МОН отправили запитване за ползване на база брой влизания в системата.
В отговора си до "Дневник" от МОН посочват следното:
"Използването на антиплагиатски софтуер е изключително важно за осъществяване на политиките за развитие на всяко висше училище, за академичното израстване на преподавателския състав, както и при акредитационните процедури.
Тригодишният договор, сключен от Министерството на образованието и науката за осигуряване на софтуер като услуга за антиплагиатство Plagiat-Sistem Antiplagiat, изтече този месец.
Сключването на нов централизиран договор би ограничило и избора на висшите училища и научните организации с кои системи и платформи да работят съобразно техните нужди и специфични задачи. Същевременно сключването на индивидуални договори от тяхна страна не е свързано с тежки административни процедури и биха могли да го организират в оперативен порядък."
Пресцентърът на министерството допълва, че от МОН е било изпратено писмо до висшите училища и научните организации за актуалната ситуация "с цел взимане на бързи и навременни действия за обезпечаване на тяхната дейност със сключване на индивидуални договори".
"Заедно с това продължава и анализът, като проведените до момента проучвания за актуалните цени на най-популярните системи за антиплагиатство, включващи и улавянето на съдържание, създадено от изкуствен интелект, сравнени с цената, която предлага настоящата система, показват, че към момента не е финансово рентабилно централизирано осигуряване на софтуера от МОН", пишат още от министерството до "Дневник", без да уточняват какви са цените.

Какво означава това за университетите

За университетите и БАН това означава допълнителни разходи за заплащането на софтуер. То изисква и тепърва да бъдат проведени обществени поръчки за осигуряването на софтуер, коментира преподавател пред "Дневник". С други думи, процедурите може да бъдат забавени с месеци.
Антиплагиатският софтуер не отменя човешкия фактор, тоест след проверката с него за преписване на чужд научен труд комисии трябва да проверят резултата, защото "софтуерът може да даде фалшиво положителен, както и фалшиво отрицателен резултат", разяснява той. "Но дава насока - без него е все едно да търсиш игла в купа сено."
Изискването за централизирано въвеждане на антиплагиатски софтуер залегна в стратегията за развитие на висшето образование в периода 2021-2030 г., приета по времето на първия мандат на Красимир Вълчев като министър на образованието. В университети тълкуват сегашното решение като отстъпление от тази политика.
Зях то е проблемно и защото от проверките за плагиатство и високото качество на научната продукция зависият и акредитациите им, давани или отказвани от Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет. А без акредитации (институционални и програмни) нямат право да осъществяват обучение.