Комисията за защита на потребителите върви към налагането на санкции на търговци на хранителни стоки в размер на 50 хил. лв. за това, че те са повишили някои свои цени, а Комисията за защита на конкуренцията е изпратила към десетки търговци въпросници за чувствителни подробности около функционирането на бизнеса им, включително за техни договори.

Това съобщиха председателите на двете комисии Мария Филипова и Росен Карадимов в присъствието на директора на Националната агенция за приходите Румен Спецов.

Комисията за защита на потребителите вече е издала 43 "заповеди за недобросъвестност" към търговци за това, че те са повишили цените си в рамките на две седмици от месец юни. Филипова описва причините за заповедите като "покачване на цените по неясни и необективни икономически критерии".

В рамките на пет дни въпросните търговци трябва да отговорят какви са били причините за този ръст и ако те не бъдат "основателни", регулаторът ще издаде административни актове и ще им наложи санкции в максималния размер от 50 хил. лв. под предлог за "нелоялни търговски практики".

Като основателни причини Филипова няколко пъти посочи ръст на доставните цени. На журналистически въпрос като други конкретни такива тя изтъкна наем и логистични разходи, но "да не им помагаме". По какви критерии тези причини ще се преценяват като основателни или неоснователни остава неясно, тъй като в българското законодателство, което функционира в рамките на пазарната икономика на страната, не е описано кои биха били основателни и кои неоснователни причини за вдигане на цени.

Филипова даде пример за хранителни стоки от първа необходимост, чиито цени са увеличени, с добилата популярност от последните изказвания на Румен Спецов минерална вода, млечни продукти, кайма, брашно, ориз и други.

Двуцифреното увеличение на минералната вода, за което няколко пъти спомена Спецов в последните две седмици, като пример на необосновано икономическо повишаване на цените, се разбра от неговите думи, че е от малко магазинче във Велико Търново.

Именно в старата столица на България се наблюдавало най-висок ръст на цените, а най-нисък - в Пловдив, са показали съвместните проверки между трите институции.

Новият председател на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов е изисквал подробна информация от 50 търговци на хранителни стоки, както вериги, така и на дребно. Той я описа като по-различна от тази, която събират НАП и КЗП, такава, която "ще позволи да се идентифицират всички участници на този пазар". В рамките на въпросните търговци влизат големите търговски вериги и тези, за които КЗП е издала заповеди.

Карадимов обясни, че например една голяма верига ще трябва да даде подробности за всеки свой обект, а не за себе си като цяло. Сред информацията влизат имена на доставчици, продажни цени, обороти, разходи, генерирани печалби и загуби, търговски точки, договори, включително

Карадимов обясни, че на база на цялата тази информация ще реши дали да се самосезира по някои от казусите, за да търси злоупотреби с господстващо положение и забранени споразумения.

Максималната санкция при установяване на такива за подобен тип обекти е 300 хил. лв. и Карадимов заяви, че ще поиска размерът ѝ да се вдигне законодателно. Това е поредната заявка от негова страна за увеличаване на мощта на комисията със законодателни промени, които по всяка вероятност ще бъдат поискани от него по-късно днес в парламента, когато тримата ръководители на въпросните институции ще бъдат изслушвани в парламента.

Филипова коментира и работата си по създаването на сайт, който да следи цените на веригите на определени хранителни продукти. Тя уточни, че ще позволява да се филтрира по област и период. Сайтът бил готов, но веригите не съдействали да предоставят ежедневно исканата за цените на продуктите им информация.

Сайтът напомня на държавния foodprice.bg, който бе създаден при едно от служебните правителства на президента Румен Радев през 2022 г. Преди това пък цените можеха да се наблюдават на специално табло пред икономическото министерство по идея на Корнелия Нинова, тогава все още министър на икономиката и индустрията.