Парламентарна комисия одобри над двойно намаляване на лихвите по студентските кредити

Повече от двойно намаляване на максималната лихва по студентските кредити одобри комисията по въпросите на младежта и спорта към Народното събрание. Тя прие проектозакон за изменение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти с 14 депутатски гласа "за", нито един "против" и един "въздържал се" въпреки отрицателно становище на Асоциацията на банките в България и сдържана позиция на министъра на образованието Красимир Вълчев. Проектът беше приветстван от представители на студентите и - частично или напълно - от университетски ръководства.
Със законопроекта основният вносител и председател на комисията Габриел Вълков от "БСП - обединена левица" и 16 негови съпартийци свалят "тавана" за лихвата по студентските кредити от 7% на 3% с аргумента, че сега малцина теглят такива, защото не са им изгодни.
Шест търговски банки отпускат студентски кредити и за целта са подписали типов договор с министъра на образованието, който им вменява административни задължения и по който могат да търпят санкции. Според вносителите три от тях ги предлагат срещу 7% лихва, а останалите - "със стойности близки до максималната".
Сваляне на процента би направило продукта финансово непривлекателен за банките и би довело до оттеглянето им от програмата за студентско кредитиране, възразява срещу предложението Асоциацията на банките в България (АББ).
Възраженията на банките
"Намаляването от 7% на 3% според нас е необосновано, предвид цената на ресурса за банките и сложния процес по администриране и обслужване на този вид кредити (вкл. ежемесечна отчетност пред МОН, подписан документооборот при погасяване на гаранцията и т.н.). Може да се каже, че предвижданата промяна на лихвения процент ще постави под въпрос икономическата обоснованост за бъдещо участие на банките в програмата за кредитиране на студенти и докторанти", се казва в писмената ѝ позиция, потвърдена на заседанието от директора на правната дирекция в асоциацията Елеонора Христофорова.
В подкрепа на тезата си от АББ изтъкват дългия срок за връщане на кредита - освен гратисния период са допустими и отсрочвания, с които погасяването му може да продължи 15 до 20 години.

Държавата ще гарантира до 40 млн. лв. кредити за студенти и докторанти
Гратисният период е периодът от сключването на договора за кредит до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Той може да бъде удължен с до две години при прекъсване на обучението или за срока на обучение при записана докторантура. На практика той може да продължи до 10 години, след което следва 10-годишен срок на погасяване на заема на равни месечни вноски.
Среднопретеглената цена на ресурса за студентски кредит с 10-годишна фиксирана лихва възлиза на 6.39%, посочват от АББ.
Резерви изразява и министърът на образованието и финансист Красимир Вълчев в писменото си становище. Те се отнасят не само до предложеното изменение на максимално допустимата лихва с аргументи, свързани с дългите срокове за връщане на заема, но и на другите две в проекта.
Едното от тях е въвеждането на санкция за банките при неспазване на рамковия договор. Другото предвижда държавата да връща на банката заема на висшист, на когото след дипломирането се роди второ или следващо дете.

Приходната агенция е събрала по-малко от една трета от непогасените студентски кредити
Целта на мярката е стимулиране на раждаемостта, каза вносителят Габриел Вълков, според когото основната идея на законопроекта е "да има достъп до образование за всеки млад човек. Таргетираме хората с най-ниски възможности в България, които нямат възможност за образование, но искат да се образоват и да се развиват в България, както и да градят семейство в България".
Преповтаряте съществуващи санкции
Към аргумента за дългия срок на връщане на заема Вълчев добавя още един - при отпускането на кредити по реда на закона не се събират допълнителни такси и цялата цена по администрирането се включва в лихвения процент.
По повод предложената санкция той пише:
"В типовия договор е създаден санкционен механизъм, идентичен с предложения на законопроекта. Добавянето на същите текстове единствено би ги преповторило, без да промени начина им на прилагане при настъпване на описаните обстоятелства. Поради тази причина не намирам основание за промяна на закона с цел добавяне на санкционен механизъм".
"Логично е по-ниските лихвени проценти да са по-благоприятни за кредитополучателите, но следва да се прецени и доколко те биха били приемливи за банките, без които не би могла да функционира системата за кредитиране", предупреждава той.
На липсата на финансова обосновка към законопроекта обърна внимание по време на заседанието днес директорът на дирекция "Финансов дълг" в Министерството на финансите Милена Бойкова и поиска такава да бъде представена.
"Тези промени водят до допълнителни финансови ангажименти за държавния бюджет. Подобно увеличаване понастоящем не предвидено в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 година", посочи тя.
В същото време, в документацията към проекта не са посочени индикативни разчети за необходимия финансов ресурс. Според предварителната оценка "не се очаква възникване на нови разходи", с което Бойкова не се съгласи, визирайки предложението на държавата да бъде вменен ангажиментът да плаща на банките заемите за следване на висшистите, на които се роди второ или следващо дете.
Ангел Стойков - председател на Националното представителство на студентските съвети - приветства предложението за намаляване на лихвите и поиска законопроектът да бъде допълнен с още една промяна, която да позволи и на задочните студенти да теглят заеми за следване. Сегашните разпоредби дават такова право само на учещите в редовна форма.
Същото искане - за отваряне на кредитирането и към задочните студенти - отправиха Съветът на ректорите и, в частност, Варненският свободен университет. Оттам предлагат и максималният лихвен процент по студентските кредити да не бъде фиксиран в закона, а вместо "седем процентни пункта" в него да бъде записано следното: "сумата от определения от Европейската централна банка към момента на сключване на договора за заема процент пределно кредитно улеснение и един процентен пункт".
Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) - в лицето на представителя му на комисията доц. Щерьо Ножаров - даде принципна подкрепа за законопроекта, но предложи друг подход към определянето на лихвения процент по кредитите за студентите, а именно той да бъде обвързан с успеха на студента по време на следването. При добър успех да има възможност за намаляването му, предлагат от столичното икономическо висше училище.
Депутатите от комисията гласуваха законопроекта в предложения първоначално вид. Предстои първо гласуване в пленарна зала, след което второ и окончателно в комисии - при което той ще бъде разглеждан, с възможност за промяна, текст по текст - и в пленарна зала.