По-бързо учители и директори ще бъдат освобождавани, ако не си вършат работата. За целта те ще бъдат оценявани всяка година, а не на всеки четири. Министерството на образованието и науката (МОН) видя липсата на резултати от учителските квалификации и предлага законодателни промени. С тях ведомството планира нови форми на обучения, но и затяга контрола чрез наблюдение в реално време за провеждането на курсовете и чрез рейтинг на обучителните програми.

Това са част от предложенията за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Според експерти, с които "Дневник" разговаря, държавата трябва да проследява дали наученото от курсовете за педагозите на практика се прилага в класните стаи, но подчертават, че при избора на обучения следва да се анализират техните слабости и специфични нужди. Годишното оценяване на специалистите дава по-бърз инструмент, чрез който ръководствата да отстранят неефективните учители, но възможността за подобрение на тези учители се намалява.

През май МОН предложи редица промени в основния училищен закон - забрана на мобилните телефони в клас, езикова подкрепа за деца, които не владеят български език, възможност за повтаряне на първи клас и др. Част от тях предвиждат промени в учителските квалификации и атестирането на педагозите. Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че законопроектът ще бъде внесен в Народното събрание до средата на юли.

Атестирането на учителите, което по план трябва да се прави на всеки 4 години, се заменя с годишна оценка на труда. В мотивите МОН посочва, че сегашният модел е остарял, създава административна тежест и др.

Сега оценките от атестирането служат както за кариерно развитие, така и за поощряване на учителите с високи оценки, насочване за повишаване на квалификацията, осигуряване на методическа подкрепа и осигуряване на наставници.

Атестирането на педагозите в детските градини и училищата беше въведено с училищния закон през 2016 г. Процесът трябваше да започне през учебната 2020/2021 г., за да може учителите да преминат през 48 часа обучения за 4 години и да натрупат необходимите кредити. Заради обвързването на атестирането с предхождаща инспекция от НИО, което по-късно отпадна, пандемията от COVID-19 и др., процесът се забави.

Оценката на труда ще измерва степента на прилагане на професионалните компетентности, определени в професионалния профил на учителя, приноса му за развиването на компетентности и осигуряването на благополучие на децата и учениците, както и приноса му за постигането на целите на развитие на учебното заведение.

Учителите ще бъдат оценявани от атестационна комисия, както досега. В нея участва директорът, представител на регионално управление по образованието (РУО) и на педагогическия съвет. Когато се оценява директор, в комисията участват освен изброените, и други специалисти, както и родител от обществения съвет.

Сега, ако специалистът получи най-ниската оценка, получава методическа подкрепа и се явява пред комисията година по-късно. Ако отново получи най-ниската оценка, едва тогава бива освобождаван.

Основният проблем пред оценяването на труда в досегашното атестиране, е че никой не иска то да се случва - има съпротива на всички нива - от учителите, от директорите, от РУО, от синдикатите, коментира пред "Дневник" директорът на Националния инспекторат по образованието д-р Анелия Андреева. По думите ѝ причинете за това са разнообразни, но откроява:

В момента педагогическите специалисти са длъжни да повишават квалификацията си всяка година, като за 4 години следва да са преминали през не по-малко от 48 часа обучения. Те могат да се провеждат от университети, научни организации, специализирани обслужващи звена, обучителни организации, одобрени и регистрирани от МОН. Повишаването на квалификацията се измерва чрез система от квалификационни кредити.

В проектозакона сега се казва, че учителите ще продължат да повишават всяка година квалификацията си, като трябва да натрупат най-малко 3 квалификационни кредита.

Въвежда се задължението един от кредитите да бъде в резултат от вътрешноинституционална квалификация и един - от междуинституционална (обмен на добри практики между учители, участие в дейности по международни и национални програми и проекти и др.). Последният от кредитите следва да бъде от обучения, проведени от външна организация, университет и др.

В проекта се посочва, че повишаването на квалификацията на педагозите ще се планира в съответствие с институционалните приоритети и въз основа на индивидуалните им потребности, както и установените такива в процеса на оценяването на труда. Всяка година министърът на образованието ще утвърждава със заповед приоритетни тематични области за квалификация, определени след анализ.

Сега директорът на училището или училищната комисия по квалификация насочва учителите към определи обучения или самите педагози търсят и намират курсове, които смятат, че ще им бъдат полезни.

Лазаров посочва, че практиката в други държави е това да става на местно ниво с подкрепата на институции като РУО, които правят анкети за нуждите на специалистите. След това се анализират и подават към училищните ръководства. Подчертава, че училищата трябва да бъдат подкрепяни сами да събират и анализират данни, а насоки за слабите си страни да получават от РУО или от Националния инспекторат по образованието.

Министерството планира и създаване на информационна система към регистъра с квалификационните програми, чрез която да се наблюдават в реално време провежданите обучения. Тя ще съдържа и рейтингова система на програмите за обучение, които ще бъдат оценявани от преминалите ги учители. Лазаров смята тези промени за положителна стъпка, но "много закъсняла и непълна".

Д-р Анелия Андреева пък е скептична доколко учителите ще оценяват обективно курсовете, през които са преминали. Според нея МОН трябва да повиши изискванията към съдържанието на обученията и да одобрява само такива, които съответстват на приоритетите на системата.