Току-що завършилата среща на върха на НАТО в Хага се проведе в момент на изключително напрежение. Откакто се завърна в Белия дом, Доналд Тръмп многократно обвини Европа, че се възползва от разходите на САЩ за отбрана, което породи сериозни опасения за здравето на Атлантическия алианс. Решението му да бомбардира ядрените съоръжения на Иран само три дни преди срещата на върха - в координация с Израел и без да информира американските съюзници от НАТО - само засили тези опасения.

Ударите на Тръмп срещу Иран предизвикаха спомени за интервенциите в Афганистан и Ирак след 11 септември 2001 г., когато НАТО разшири ролята си отвъд справянето с конвенционалните военни заплахи, включвайки антитерористични операции.

Докато алиансът подкрепи водената от САЩ война в Афганистан, нахлуването в Ирак беше далеч по-размирно поради липсата на убедителни доказателства, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение, и липсата на изричен мандат на Съвета за сигурност на ООН. Възникналият разрив накара тогавашния министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд да направи спорното разграничение между "Стара Европа" и "Нова Европа".

Но настоящата ситуация е още по-тревожна.

За разлика от 2003 г., когато САЩ поне положиха усилия да се консултират със съюзниците си, сега Тръмп ги държи в неведение. Той не предостави никакви надеждни доказателства, за да оправдае нападението срещу Иран, а генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси, опроверга твърденията му за непосредствена ядрена заплаха, като само няколко дни по-рано заяви, че няма доказателства за "систематични" ирански усилия за разработване на ядрени оръжия.

Като остави НАТО настрана, Тръмп на практика сведе алианса до пасивен наблюдател, подкопавайки основните му принципи и сигнализирайки за опасна промяна в глобалната дипломация.

Въпреки че Израел и Иран приеха обявеното от Тръмп прекратяване на огъня, членовете на НАТО бяха вкарани в опасна ситуация без предупреждение. Това беше особено тревожно за Турция, която има обща граница с Иран и е силно уязвима от последиците на регионалната ескалация.

Поведението на Тръмп застраши колективната сигурност на НАТО. В крайна сметка няма гаранция, че Израел няма да наруши прекратяването на огъня, както направи в Газа през март. Сега членовете на НАТО трябва да се изправят пред един фундаментален въпрос: Може ли алиансът да оцелее, ако държавите членки могат едностранно да предприемат военни действия, които излагат на риск други [съюзници]?

САЩ може да разполагат с легитимни доказателства, че Иран е нарушил Договора за неразпространение на ядреното оръжие или е бил напът да го направи. Но ако случаят е такъв, правилното поведение би било да се представят доказателствата на МААЕ и да се предприеме координиран отговор чрез Съвета за сигурност на ООН. В противен случай САЩ може да са предположили, че Иран няма да отвърне на удара, и да са възприели атаката като начин да принудят иранците да се върнат на масата за преговори. Но преговорите между двете страни вече бяха започнали да се подновяват, преди намесата на Израел да ги провали.

Третото обяснение е по-цинично, но може би е вярно: атаката е имала за цел да отклони вниманието от бруталната война на Израел в Газа.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган например трябва ясно да очертае рисковете, които регионалната нестабилност представлява за колективната отбранителна позиция на НАТО - особено предвид близостта на Турция до Иран. Като лидери на държави с постоянни места в Съвета за сигурност на ООН френският президент Еманюел Макрон и министър-председателят на Обединеното кралство Кийр Стармър биха могли да изиграят жизненоважна роля за засилване на координацията между НАТО и ООН.

По подобен начин германският канцлер Фридрих Мерц ще бъде от съществено значение за оформянето на отношенията между НАТО и ЕС, докато норвежкият министър-председател Йонас Гар Стрьоре и финландският президент Александър Стуб биха могли да помогнат за съживяване на дипломацията и възстановяване на моралния компас на алианса. В крайна сметка ефективността на генералния секретар на НАТО Марк Рюте ще зависи до голяма степен от ангажираността на лидерите да провеждат рационални и законосъобразни политики за сигурност.

В крайна сметка срещата на върха в Хага може да се разглежда като решаващ момент - момент, който ще определи дали алиансът може да остане най-мощната отбранителна организация в света, основана на общите опасения и приноси на своите членове, или е обречен да се превърне в обикновен инструмент на американско-израелските стратегически интереси.

Ако бях на поста си днес, щях да използвам срещата на върха, за да подчертая нарастващата агресия на Израел и рисковете за сигурността на Турция като единствен член на НАТО в региона. Щях да попитам Тръмп дали в неговата йерархия на "Америка на първо място" съюзниците от НАТО сега се нареждат под Израел, който не е член на организацията. Всеки лидер, който е готов да зададе този въпрос, ще заеме принципна позиция срещу безразсъдния военен авантюризъм - и може би просто ще помогне за спасяването на самия алианс.

Историята показва, че войните, започнати, преди да се изчерпят всички дипломатически възможности, водят до разруха за всички участници. Грешните преценки на Русия в Украйна са мрачно напомняне, че макар започването на война да е лесно, прекратяването ѝ е много по-трудно.

Днес, когато действията на Тръмп заплашват с по-нататъшна ерозия на трудно извоюваните международни закони, европейските лидери трябва да дадат отпор. Ако НАТО не успее да защити върховенството на закона, рискува да изгуби ролята си на крайъгълен камък на глобалната сигурност. Съдбата на алианса - и бъдещето на глобалната стабилност - ще зависи от това дали неговите лидери ще настояват да се стреми към мир, а не към конфронтация.

© Project Syndicate