Намалението на осигурителната тежест и включването на държавата като участник ще бъде временно и ако не даде резултат за година-две, ще се върне сегашният модел. Това обсъжда тройната коалиция, за да се пребори с дефицита във фонд "Пенсии", съобщи Йордан Цонев от ДПС на заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси. В обсъждането на бъдещето на пенсионната реформа вчера участва ръководството на Националния осигурителен институт (НОИ), представители на работодателските съюзи, синдикатите и анализатори.

Истинската причина да има дефицит в НОИ е, че осигуровки не се внасят върху целия размер на доходите, каза Цонев. По думите му единственият начин това да се промени е, ако укриването стане по-скъпо. "Укриването струва между 8 и 10 на сто, при 10% корпоративен данък постигнахме почти 100% изсветляване", каза Цонев. Същевременно по негови лични наблюдения само в два отрасъла - строителството и туризма, "под масата" се плащат около 60% от заплатите. Според Цонев участието на държавата ще продължи само докато икономиката не изсветлее напълно.

Зам.-председателят на комисията Мартин Димитров (ОДС) също прогнозира, че с ръста на икономиката и увеличението на броя на осигурените, както и на доходите им, приходната част в бюджета на НОИ ще нараства. Той посочи, че създаването на сребърен демографски фонд в подкрепа на пенсионната система много се бави. Димитров предложи по-голям процент от излишъка да бъде инвестиран в него. По думите му печалбата от доброто управление на фонда в бъдеще може да се използва за попълване на фондовете на НОИ. Частните фондове са получили вноски в размер на 1.2 млрд. лв. и вече са ги увеличили на 2 млрд. лв., даде пример той.

Според Лидия Шулева (БНД) е обратното - в България с намаляването на данъците сивият сектор расте. Тя посочи, че не трябва да се подценява и застаряването на населението. "Всички страни във възход заделят резервни фондове в подкрепа на пенсионната система, вместо да харчат излишъците", предупреди тя. По думите й включването на държавата като осигурител може да изглежда изгодно за работодателите в краткосрочен план, но голямото й участие на практика ще лиши от право на глас бизнеса и синдикатите.

По думите на управителя на НОИ Йордан Христосков досегашното намаление на осигуровките е облекчило работодателите с над 2 млрд. лв. годишно. Изчисленията му сочат, че ако държавата все пак се включи като осигурител наравно с работодателя и служителя, през 2009 г. тя ще трябва да внесе в НОИ 2.8 млрд. лв. при 1.9 млрд. през тази. Същевременно работодателите догодина ще внесат с 326 млн. лв. по-малко, самонаетите - с 13 млн. лв., докато работниците ще трябва да платят със 17 млн. лв. повече осигуровки.

Главният секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов каза, че в условията на сетовна криза, която няма да подмине и България, страната трябва да се подготви със стратегия за предотвратяване на забавянето на растежа и дори за кризисно управление. Според него разпределението на вноските поравно между бизнеса, работниците и държавата ще балансира системата и ще възвърне доверието към нея. Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Дикран Тебеян  пенсионната система не може да осигури самофинансиране и заради влошаващата се демографска структура на населението, при която на 100 пенсионери се падат 120 работещи, докато в ЕС съотношението е 1:2.

Според Георги Ангелов от институт "Отворено общество" прехвърлянето на пари от бюджетния излишък за покриване на дефицита в НОИ е по-скоро технически въпрос. Той подчерта, че трябва да се държи сметка и за по-големия брой работни места, разкрити след последните две намаления на осигуровките, което е по думите му е най-евтината и най-успешната социална политика.