Няма институция или човек, който да може да се справи с насилието самостоятелно. Проблемът е, че ние като общество и като различни системи не работим заедно, за да се справим с него. Това каза пред "Дневник" Антон Петров, клиничен психолог в Института по социални дейности и практики (ИСДП), организация с нестопанска цел, създадена през 2001 г., и директор на центровете за обществена подкрепа "Славейков" и "Надежда" в София.

Повод за разговора с него са поредица от прояви на насилие, упражнявано от деца, и конкретно случаят от миналия месец във Видин, където 12-годишно момче беше откарано в болницата с рана на лицето и мозъчно сътресение. Причинителят на нараняванията се оказа 13-годишно момче с лека умствена изостаналост, което по данни на "Нова телевизия" е било оставено за осиновяване от родителите си. Подобни случаи предизвикват противоречиви обществени реакции, включително нетърпимост към извършителя, който също е дете и се нуждае от помощта на възрастните.

Повече от половината деца, с които работи клиничният психолог Антон Петров в центровете за обществена подкрепа (ЦОП), са жертви или извършители на насилие. Не така ги приема обаче той от професионална гледна точка. "Ние се опитваме да гледаме на тях не като на жертви или извършители, а като деца, които са с психично страдание, и да виждаме нещата малко по-комплексно", разказа Петров.

Най-общо казано, центровете за подкрепа действат по следния начин - екипът получава заявка, която може да пристигне от самия родител или детето, както и от полицията, прокуратурата или съда. След това прави предварителна оценка и събира максимално информация чрез всички налични методи. Ако се отчете риск и спешност, които налагат интервенция, има екип, който реагира на това, разказа Петров.

Децата могат да бъдат в риск от много и различни неща, които са негативни за тяхното развитие, например отпадане от училище, въвличане в експлоатация, лоша родителска грижа, трудности в социализацията и социалната адаптация, уточни психологът.

В последно време той се занимава предимно с тийнейджъри, като оказва подкрепа в правните процедури и в терапията след това. В центровете развиват обучителни дейности, свързани с възпитанието и социализацията на децата в зависимост от дефицита, който екипът е отчел. Понякога работят с по-малки деца - 4-5-годишни, особено ако са били жертви на насилие и имат поведенчески прояви. Центровете, в които психологът действа като директор, не разполагат с резидентна грижа, т.е. няма деца, които живеят там.

Спешните случаи изискват бърза намеса, добра координираност и кооперация между институциите. Те не са най-честите в работата на клиничния психолог, но отнемат голям ресурс. "Според мен няма как да се избегнат напълно, защото навсякъде по света кризите и престъпленията се случват внезапно", каза Петров, запитан дали тези случаи не могат да се предотвратят навреме.

Той свързва трудностите в процеса с липсата на превенция, като посочва, че тя е изключително важна. Наблюденията на екипа са, че се действа "на парчета", защото институциите опитват да свършат собствените си задължения, без да се ангажират с развитието на системна политика за превенция на насилието над деца.

Психологът отбеляза, че няма промени в законите, които да направят възможно развитието на координационния механизъм при случаи на жертви. "Освен да се съберем на една маса и да си говорим за това, което се случва, то трябва да доведе до качествена промяна в работата на всяка една от институциите."

Все пак се наблюдава партньорство между институциите, на някои места по-развито, на други не, но нивото на задълбоченост не е достатъчно, отбеляза Петров.

През 2023 г. правителството прие Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца, която ще действа до края на 2026 г. Като цели на мерките в портала за обществени консултации са посочени следните:

В същото време в страната липсва единна информационна система за случаите за насилие над деца. През ноември 2024 г. Националната мрежа за децата съобщи за затруднения процес в организирането на тези данни, дори да са налични. Тя работи по проект за Национален единен регистър на насилието над деца, който да обединява сигналите за жертви, постъпили във всички отговорни институции.

Като трудности за обединението на данните за деца, жертви на насилие, Националната мрежа за децата посочва фрагментираното събиране на сигнали и първична информация и изостаналата дигитализация на регистрите на институциите. В съобщението си очертават регрес в системата за закрила на деца, в която социалните работници страдат от липса на подкрепа и добро заплащане.

Друг проблем, който психологът забелязва в процеса, е, че докато при децата жертви има повече чувствителност и желание да се променят нещата, при децата извършители практиката е по-скоро "абсолютно новаторска". "Истината е, че жертвите и извършителите са едни и същи деца, но в един момент заемат едната роля, а в друг - втората."

Петров и екипът на Института за социални дейности и практики (ИСДП) заедно с "УНИЦЕФ България", работят по разширяването на центровете, в които се работи с деца, жертви на насилие, т.нар. "Зона ЗаКрила", каквито към момента има в 11 области в страната. Амбицията им е да станат общо 28 - по един за всяка област. От създаването им до момента са помогнали на над 4000 деца и техните родители.

ИСДП съобщи пред "Дневник", че ще създаде нова програма за центрове "Зона ЗаКрила плюс", в които по-активно ще работят с деца, извършители на престъпления. "Чрез тази услуга бихме могли да проверим на практика кое дава резултат и кое не в работата (с извършители) и да го приложим на национално ниво", коментира директорът на института проф. Нели Петрова-Димитрова.

Към края на юни тази година през ЦОП "Надежда" и ЦОП "Славейков" са минали общо около 450-500 клиенти по информация на психолога. Някои от тях са еднократни случаи, например само разпит на детето от разследващите органи, а с други се работи продължително - понякога повече от година, две. Най-често това са случаи, в които има нужда от терапия. "Действаме по някакви начини, за да можем да закърпим нещата", обясни Петров.

Професионалисти като психолога Антон Петров работят на първа линия в подкрепата на деца в риск, сред които са и жертвите и извършителите на насилие. Опитът му включва помощ на наркозависими като част от кампании на Министерството на здравеопазването за намаляване на щетите от венозна употреба на наркотици. След това работи в кризисен център, за кратко преминава през системата на приобщаващото образование и стига до социалните услуги, където вече има над 10 години опит.

Според него категорично има истории, които се запомнят. Най-често това са случаи, в които присъства безсилието - когато наистина е имало насилие, но чисто съдебно нещата не са се развили по правилния начин. Петров разказа за такъв казус отпреди години, когато няколко деца - от различни места и произход, сигнализират, че са били жертва на педофилски действия. Случаят обаче остава само на досъдебна фаза и е затворен, спомня си той.