Иън Макюън през бариерите на времето
Портретът е препубликуван от "Артакция".
| "Не само злото и коварствата правят хората нещастни, случват се също обърквания и недоразумения, а най-вече съществува неспособността да схванеш простата истина, че другите хора са толкова истински, колкото и ти." ("Изкупление") |
Казват, че никой, който днес създава белетристика на английски език, не превъзхожда Иън Макюън. Определят го като "дяволски добър писател" и майстор на истории с моралистичен характер, нерядко дегизирани като психологически трилъри. Наричат го литературен поантилист, защото владее всеки знак до съвършенство и извайва малки, прецизни шедьоври, които очароват със своята лингвистична смелост.
"Изкупление" - един от най-награждаваните романи на Иън Макюън, има ново издание
След като е номиниран за "Букър" шест пъти, Макюън печели наградата през 1998 г. за романа "Амстердам", проблематизиращ сериозна тема като евтаназията през мотиви като професионалното съперничество, емоционалната фригидност и покварата на властта. "Амстердам" фактически разполовява звездната кариера на писателя. Започнала петдесет години по-рано със сборника с разкази "Първа любов, последни ритуали" (1975), тя продължава с написването на 18 романа, последният от които носи заглавие "What We Can Know" ("Какво можем да знаем") и се очаква в оригинал през септември 2025. В едно свое интервю писателят подчертава, че именно "Амстердам" - роман от типа "еквилибристика на ума", е бил необходимото условие за написването на "Изкупление".
Иън Макюън започва кариерата си като автор на полемични разкази, някои от които са откровено шокиращи. Първите му два романа, "Циментовата градина" (1978) и "Почивка в чужбина" (1981), който му носи първа номинация за "Букър", също са погълнати от тревожни теми - от кръвосмешение до сексуално насилие. Следва разширяване на обхвата от теми с "Дете във времето" (1987), "Невинният" (1990) и "Черните кучета" (1992), който е включен в краткия списък за наградата "Букър". Те имат по-универсално звучене, докато ранните му романи са някак клаустрофобични, при това неизменен остава мотивът за неприятностите, връхлитащи невинни хора.
През 1997 г. се появява "Неумолима любов" - напрегнат и състрадателен разказ за любовта и доверието, който показва как животът може да се промени радикално за един миг. Макюън има и други блестящи жанрови провокации - една от тях е романът "Невинният", издържан като шпионски трилър в стила на Джон льо Каре. Тук писателят критикува моралния релативизъм, апатията и малодушното дистанциране от гражданския ни дълг, маскирано като скептицизъм.
Главният герой, Ленард, е въплъщение на неохотата на модерния човек да носи отговорност за деянията си. През 1992 г. Макюън завършва камерна драма с философски заряд, раздирана от политически страсти и идеологически различия, които подриват устоите на един "перфектен" брак и обричат героите на екзистенциална самота - става дума за "Черните кучета". Насочвайки вниманието към общовалидни дебати като историческата вина на индивида и морала на политическата пропаганда, към митовете, утопиите и самозаблудите, от които често произлизат чудовища, авторът плахо се прекланя пред единствената рационална вяра, която не отстъпва по красота и на най-измислените убеждения - вярата в целителната сила на любовта.
"Ню Йорк таймс" определи стоте най-добри книги на XXI век
По думите на Макюън "Невинният", "Черните кучета" и "Неумолима любов" са резултат от желанието му да драматизира определени идеи.
| "Много пъти са ме питали как спечелването на "Букър" е променило живота ми. Не искам да бъда груб, но наградата не промени нищо, като изключим факта, че получих голяма сума пари", признава авторът. |
Отличието все пак допринася за развитието на кариерата му. Защото след спечелването на "Букър" през 1998 г. за романа "Амстердам" следващите му книги, "Изкупление", "Събота" и "На плажа Чезъл", всяка от които намира място в номинациите за наградата "Букър", го превръщат в литературна икона. "Изкупление" (2001) е симфоничен роман за една трагична любов, избуяла по време на Втората световна война, който се вглежда в разрушителните подмоли на човешката същност.
Този фино напластен с нюанси и светлосенки разказ за детството, съзряването, верността и войната изследва човешката ситуация през мотивите за грешката и покаянието, изкуплението и неизбежните жертви. Според критиката "Изкупление" е онзи компулсивен шедьовър, който издига Макюън над "триумвирата" Еймис-Макюън-Барнс до собствена висша лига: най-великият жив английски романист.
В горещ летен ден на 1935 г. тринадесетгодишната Брайъни Талис вижда как по-голямата ѝ сестра Сесилия се разсъблича и се гмурка във фонтана в градината на тяхното имение пред очите на Роби, сина на чистачката им. Роби е приятел от детинство, умен и своенравен млад мъж без социални предразсъдъци, наскоро завършил Кеймбридж заедно със Сесилия. До края на този ден животът на тримата ще се промени завинаги. Роби и Сесилия ще са прекрачили граница, до която никога преди не са се осмелявали да се доближат, и ще станат жертва на вероломните подозрения и догадки на Брайъни.
Злоумишлено или не (мотивите на девойката остават смътни до финала), тя ще извърши престъпление, вината за което ще подчини живота ѝ, свеждайки го до опит да се помири със себе си и да постигне опрощение. Но колко струват самопризнанията за причинена неправда, когато времето е безвъзвратно изгубено, а последиците непоправими? В края на краищата болката е смъртна като самите нас, изкупително може да бъде единствено преображението ѝ във велико изкуство.
"Сънища наяве" на Иън Макюън (откъс)
"Повечето сериозни писатели имат по една такава книга. Винаги има известна доза щастлива случайност в започването на нов роман и що се отнася до "Изкупление", тази случайност беше доста щедра към мен", споделя Иън Макюън. Самата история на романа - от израстването му върху канавата на пренебрегнат от автора научнофантастичен разказ до сложното създаване на емблематичната му оригинална корица - заслужава документален филм. Малцина знаят, че Макюън променя заглавието в последния момент. "Изкупление" печели литературната награда на "WH Smith" (2002), наградата за белетристика на Националния кръг на литературните критици (2003), наградата на "Лос Анджелис Таймс" за художествена литература (2003) и наградата "Сантяго" за европейски роман (2004). "Тайм" го обявява за роман на годината, а "Обзървър" го нарежда сред 100-те най-велики романи.
Екранизацията на "Изкупление" моментално се превръща в класика - номинирана е за "Оскар" в седем категории, включително за най-добър филм, печели "Оскар" за най-добър саундтрак и още 50 награди, в т.ч. две награди "Златен глобус" - за най-добър филм и за сценарий. Режисьор на лентата е Джо Райт, а в главните роли блестят Кийра Найтли, Джеймс Макавой и Сирша Ронан. Ако режисирането на филм е като командването на армия, то с втората си пълнометражна кинотворба режисьорът Джо Райт прави повече от достатъчно, за да си заслужи генералската униформа.
"Изкупление" дава ново мощно ускорение на кариерата на писателя: през 2005 г. излиза "Събота", посрещнат еуфорично от критиката и отличен с една от най-авторитетните британски награди за литература, "Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз". Следва "На плажа Чезъл" (2007), проникновено изследване на миналото, семейното възпитание и класовите различия, белязано от почти натуралистични сцени от интимното общуване на една неопитна двойка.
Роман предупреждение, че личният ни живот може да се провали съдбоносно както в резултат от действията ни, така и в резултат от бездействието ни. Верен на духа на книгата, филмът е изящно поднесена анатомия на осуетеното желание или комедия от сексуални грешки. На български език са преведени още психологическият шедьовър "Дете във времето", покъртителен разказ за един брак, опустошен от загубата на дете, спечелил награда "Уитбред" (сега "Коста"), и съдебната драма "Законът за детето", засягаща опасния сблъсък между разума и религиозната вяра. Два пъти, през 2005-а и 2007-а година, писателят е номиниран и за Международната награда "Ман Букър". А през 2011 г. е удостоен с Йерусалимската награда за свободата на индивида в обществото. Това го нарежда в елитната компания на Хорхе Луис Борхес, Симон дьо Бовоар, Макс Фриш, Милан Кундера и Октавио Пас.
Две десетилетия след "Невинният", през 2012 година, Иън Макюън пак се връща към темата за Студената война с романа "Операция "Сладкоугодник", който излиза на български език в навечерието на 70-годишния юбилей на писателя. Този път протагонистът е жена, вербувана от британското разузнаване. По някое време шпионският мотив елегантно се отклонява и приплъзва в авторефлексия, в любовен роман, а в крайна сметка и в роман за магията на литературата Всичко това се развива на фона на един кризисен период от историята на Великобритания, изпълнен със социални конфликти, икономически трудности и тероризъм. Българската публика познава и романа "В черупката", спряган като елегичен шедьовър и своеобразен ключ към цялостното творчество на Макюън до момента. Разказът в този алтернативен прочит на "Хамлет", също събрал суперлативи от критиката, тече от гледната точка не неродения син на Труди (Гертруда) и Джон. И макар действието да се развива в Лондон, а не в Дания, от самото начало става ясно, че Макюън е създал съвременна модификация на прочутата трагедия на Шекспир.
В епохата на изкуствения интелект появата на ретрофутуристичната семейна драма "Машини като мен" едва ли е изненадала почитателите на Иън Макюън. С тази дистопична визия за хуманоидни роботи в една измислена Великобритания от 1982 г. писателят се връща към ранния си подривен стил. Затова пък следващият му роман, носещ лаконичното заглавие "Уроци", представлява хроника на нашето време - размишление за историята на човечеството, поднесено през призмата на една житейска съдба.
| Пътят на главния герой повдига въпроси, които са от фундаментална важност за всеки човек: можем ли да поемем изцяло отговорността за хода на живота си, без да навредим на другите? Как глобалните събития, които са извън обсега на нашия контрол, формират живота и спомените ни? И какво наистина можем да научим от травмите на миналото? |
Макюън е автор и на няколко пиеси, както и на детския роман "Сънища наяве". Освен че е изтънчен стилист с дарба да пресъздава екстремни ситуации и усещания, той е непоколебим есеист и буден гражданин, смело заявяващ позициите си срещу ислямския екстремизъм и всяка друга форма на насилие и незачитане на естествените човешки права. Привърженик на политическата обективност, Макюън неведнъж е защитавал и правата на евреите, "неверниците" и хомосексуалните, срещу които религиозната слепота е обявила кървав джихад.
Сред близките приятели на автора на "Изкупление" са писателят Салман Рушди и покойният вече политически журналист, критик и писател Кристофър Хътчънс. През 2022 г., малко след нахлуването на Русия в Украйна, "Гардиан" разпространи позиция на писателя, призоваваща политическия елит да прояви дипломатическа мъдрост и тактическа ловкост в интерес на максимално бързо прекратяване на военната агресия: "Украйна е на прага на катастрофа и ние не можем да бъдем просто наблюдатели. Ако не направим всичко по силите си, за да спрем вoенните действия, никога няма да си простим." Уви, призиви като този останаха нечути, а хуманитарните катастрофи се множат...
Откъс от "Машини като мен" на Иън Макюън
Израз на обществено-политическата ангажираност на Макюън е и категоричната му позиция относно Брекзит. Плод на тази напълно понятна гражданска чувствителност е новелата "Хлебарката" (2019) - остра политическа сатира, която може да бъде причислена към традицията на фантастичния реализъм. Както пародията "Пътешествията на Гъливер" на Джонатан Суифт използва похвата на "преобръщането", за да осмее Англия и пороците на европейската политика от началото на 18 век, така Макюън залага на символичната метаморфоза на хлебарки в благовидни човешки същества, и обратно.
| Много преди Доналд Тръмп да триумфира с втори президентски мандат, Макюън подчертава, че връщането към най-уродливите форми на функциониране на обществото е непосредствена заплаха в епохата на популизма, захранван от конформистката медийна машина, социалните мрежи и фалшивите новини. |
Най-новия си роман, "Какво можем да знаем", Иън Макюън определя като научна фантастика без наука:
| "Написах книга за това как, въпреки всички природни бедствия и причинени от човека катастрофи, имаме дарбата да оцеляваме някак си Хората от бъдещето са недосегаеми за нашите преценки, но ние сме обезпокоени от това, което ще им завещаем. Какво ли ще мислят потомците ни за деградиралия свят, който са наследили? Може би ще ни завиждат? Амбицията ми беше да накарам миналото, настоящето и бъдещето да се обърнат едно към друго през бариерите на времето." |
Писател, киносценарист и общественик с отчетлив принос за съвременната култура, Иън Макюън е знаме на постмодерния хуманизъм. Повечето от книгите му са екранизирани, макар да изглеждат непреводими на езика на киното заради сложното повествование, метафикционалните игри, богатството на езика и психологическата плътност на образите. Фактът, че почти винаги участва в адаптирането на сценариите, почиващи на негови сюжети, е показателен за дълбокото му уважение към публиката.
През 2008 г. "Таймс" включи Иън Макюън в списъка "50-те най-велики британски писатели от 1945 г. насам", а "Дейли Телеграф" му отсъди 19-о място в класацията "100-те най-могъщи личности в британската култура".
Нищо друго да не беше създал, скромните триста-четиристотин страници на "Изкупление", чиято божествена хореография напомня за великия Ивлин Уо, биха били достатъчни да му осигурят репутацията, на която се радва днес.