Хиляди километри древни речни корита са открити в силно осеяните с кратери южни планини на Марс, пише "Гардиън", като обобщава работата на екип учени, преди да бъде представена на среща на британското Кралско астрономическо общество в Дърам.

Находката предполага, че Червената планета някога е била далеч по-влажен свят, отколкото учените са предполагали, продължава изданието, като разказва, че изследователите са забелязали геоложки следи от близо 16 хил. км древни водни течения, за които се смята, че са на повече от 3 млрд. години.

Те са засечени във висококачествени изображения, заснети от орбиталните апарати на Марс.

Някои от речните корита са сравнително къси, но други образуват мрежи, простиращи се на над 160 км. Реките вероятно са се попълвали от редовни дъждове или снеговалежи в региона, казаха изследователите, породължава "Гардиън". Според един от авторите, Адам Лосекут от Отворения университет в Милтън Кийнс, интересното в случая е, че във въпросния район дълго време се е смятало, че няма доказателства за вода. При това "единственият източник на вода, който би могъл да поддържа тези реки върху толкова обширна площ, би трябвало да са някакъв вид регионални валежи".

Най-ясните признаци за древна вода на Марс са огромните мрежи от долини и каньони, за които се смята, че са издълбани от водата, течаща през терена. Но някои райони на планетата имат малко долини, което кара учените да се питат колко влажни са били някога тези региони.

Сред регионите, които особено озадачаваха изследователите, бе Ноахис Тера, или Земята на Ной, един от най-старите пейзажи на Марс. Според компютърните модели на древния марсиански климат регионът би трябвало да е имал обилни дъждове или снеговалежи, които да оформят терена.

Тъкмо в изображения на Ноахис Тера с висока резолюция от Mars Reconnaissance Orbiter (MRO) и Mars Global Surveyor на НАСА изследователите намират иначе липсващите доказателства. Изображенията покриват близо 10 млн. кв. км от южните планини на планетата. За сравнение - малко под 10 млн. кв. км е площта на Канада.

Изображенията разкриха десетки геоложки образувания, наречени речни криволичещи хребети, известни още като обърнати канали. Те се образуват, когато следите от седименти, носени от древни реки, се втвърдяват с времето и по-късно се разкриват, когато по-меката земя около тях ерозира. Докато някои следи са сравнително тесни, други са широки над 1.5 км.

Изводите предполагат трайно присъствие на повърхностни води в района на Ноахис Тера на Марс преди около 3.7 млрд. години.

В по-топлото и влажно минало планетата е притежавала огромни водни басейни. Марс се е превърнал в сухия свят, който познаваме днес, когато магнитното му поле е намаляло, позволявайки на слънчевия вятър да ерозира атмосферата му и водата да изтича в Космоса. Но част от водата може да остане невидима. Международен екип съобщи през април, че отвъд полярните ледени шапки на Марс може да се крие огромен резервоар от вода дълбоко под повърхността на планетата.