Леся Огризко: Какъв компромис за Украйна, когато едната страна иска да убива
|
Леся Огризко е директор на центъра за сигурност "Сагайдачний" - нова аналитична организация в Киев, кръстена на украинския политически деец, хетман на запорожкитe казаци от началото на XVII в. Петро Конашевич-Сагайдачний. Тя е и гост-изследовател в Европейския съвет за външна политика и член на борда на RISE Ukraine - най-голямата експертна коалиция за възстановяването на страната.
Във втория кръг от руско-украинските преговори на 2 юни в Истанбул отново видяхме, че Кремъл само имитира желание за мир. Русия, по всичко личи, иска да продължи войната, а Владимир Путин няма намерение да се отказва от своята програма максимум. Как да тълкуваме всичко това?
- Истанбулският формат на преговори се сведе до срещи за договаряне на обмен на пленници. Приветстваме напредъка в тази област, но би могло да има много по-съществени резултати по всички въпроси, ако Русия приеме конструктивния подход на Украйна. Руснаците предадоха на украинската делегация своя проект за меморандум със значително закъснение, въпреки че украинците го направиха предварително, за да се улеснят конструктивните разговори. Но този документ съдържа същите стари ултиматуми и нереалистични искания, повтаряйки по същество руските позиции от 2022 г.
Това показва, че Москва няма абсолютно никакво намерение да се ангажира с истински процес за примирие - камо ли пък със смислени мирни преговори.
Украинските власти предложиха до края на юни да се проведе среща между Володимир Зеленски и Путин. Това възможно ли беше да се случи?
- В момента не виждам основания за мирно споразумение между двете страни, тъй че не смятам за възможна и лична среща между двамата президенти в скоро време.
Стратегическите им цели са диаметрално противоположни: Украйна иска да се развива като независима държава, да поощрява своята култура и език и да има суверенното право сама да определя външната си политика и отбраната. В същото време Русия иска да заличи от лицето на земята дори и споменаването на Украйна, да унищожи идентичността ѝ и изцяло да я погълне в своята империя.
Когато едната страна иска да оцелее - а другата иска да убива - намирането на компромис е почти невъзможно.
В навечерието на срещата в Истанбул службата за сигурност на Украйна проведе операция "Паяжина", при която се твърдеше, че са поразени 34% от руската стратегическа авиация. Какво показа тази акция?
- Унищожаването на стратегически носители на руските крилати ракети - при това без самата Украйна да притежава атомни оръжия - нанесе значителен удар по руската "ядрена триада" (структурата на ядрените сили с три основни компонента: междуконтинентални балистични ракети на сушата, стратегически бомбардировачи с ядрен арсенал и ракети, изстрелвани от подводници - бел. ред.). Това е безпрецедентен ход в модерната история и същевременно срам за предполагаемата военна мощ на Русия.
В "Тръмп-революцията" европейците приемат, че трябва да се подготвят за война
Като психологически ефект "Паяжина" напомня нахлуването на украинската армия в руската Курска област миналото лято. За пореден път се разкри уязвимостта на Русия в тила. Руснаците все още могат да концентрират сили и да оказват натиск върху фронтовата линия, ала са безпомощни във вътрешността на страната си.
Украинските атаки срещу руските летища освен това значително повишават военните разходи на Русия. Само унищожаването на самолетите е причинило по някои оценки щети за близо 7 млрд. долара. Макар че действията на Украйна все още не са принудили Кремъл да се ангажира с истински процес за примирие, нарастващите военни разходи и отслабените способности ще спомогнат за засилване на натиска.
Това ни приближава до желаното прекратяване на огъня. Ако нещо може да тласне Путин към истински преговори - то е тъкмо осъзнаването, че продължаването на войната излиза твърде скъпо.
Каква следва да бъде ролята на Европа - ако Доналд Тръмп се откаже от мирните преговори и остави Украйна и Русия сами да договорят край на войната?
- Само с непрекъснат военен натиск и затягане на икономическата хватка Путин ще бъде принуден да седне на масата за преговори. Следователно, дори и ако Тръмп иска да се дистанцира от преговорния процес, европейците трябва да окажат натиск върху Конгреса на САЩ да приеме ключовия законопроект за санкциите. И да покажат собствената си решимост за строги икономически ограничения срещу Москва.
След 17-ия пакет от мерки на ЕС само около 350 кораба от т.нар. "сенчест флот" на Русия са санкционирани. Това все още не е достатъчно за възпрепятстване на руския износ на петрол - основният външен източник за финансиране на армията. А прекъсването на този паричен поток би накарало Москва да преосмисли военните си планове.
| Освен това европейските партньори най-накрая трябва да осъзнаят, че са сами в задачата си да защитават сигурността на Европа, и да се подготвят за възможна директна война с Русия. |
Онова, което за мнозина днес изглежда много малко вероятно, за един ден може да се превърне в кървава война - ето го предупреждението, което украинците се опитват да изпратят на всички нива.
Къде ще се окаже Източна Европа, ако има "Нова Ялта"
Тази подготовка трябва да включва възможно най-обхватно и най-бързо превъоръжаване, както и подкрепа за оръжейното производство на Украйна, което е по-евтино, по-скоростно и по-ефективно, а и с директна обратна връзка с крайния потребител.
Кое би било справедливото мирно споразумение за Украйна?
- Вярвам, че единственото реалистично определение за победа на Украйна е когато Русия повече не е способна да ни атакува. Постигането му обаче е дългосрочен процес, който в крайна сметка изисква срутването на Русия като империя - което вероятно ще се случи в идните десетилетия.
Междувременно може да видим примирие, дори няколко. Украинците много добре разбират, че всяко примирие е просто временна пауза и възможност за Русия да се превъоръжи и да удари отново. Освен ако Украйна не бъде поканена в НАТО или сама не стане достатъчно силна, за да възпре Русия.
Едно справедливо и честно мирно споразумение трябва:
- да признае териториалната цялост на Украйна,
- да осигури руски репарации за възстановяването на нашата страна,
- да гарантира справедлив международен трибунал за руските военнопрестъпници
- да не налага ограничения върху украинския суверенитет, включително и върху правото на Украйна сама да избира посоката на своята външна политика и отбранителните съюзи.
Леся Огризко е работила също в системата на ООН, в Службата за реформи към Министерския съвет на Украйна, в испанския изследователски център FRIDE и др. Има магистърска степен по международни отношения и изследвания на сигурността от Киевския университет "Тарас Шевченко" и по европейска публична политика от Маастрихския университет в Нидерландия.
Интервюто е взето в писмена форма.
---
Снимка: Личен архив
