Служителка на фирма за чистота в София изпразва кошчето на една спирка на градския транспорт и замита хвърлените фасове зад козирката. После продължава с автобуса до следващата спирка, където също има ангажимент да почисти.

Това не са единствените отпадъци в града, които някак не успяват да намерят място в разположените начесто кошчета, а в някои паркове - и на всеки метър и половина.

От друга страна в държави, където чистотата е на доста по-високо ниво, нерядко се случва не с метри, а с километри по улиците да не се открива кошче за отпадъци.

В някои случаи дотам се е стигнало след инциденти - ако няма кошче, в него няма как да попадне взрив, например. Нападение със зарин в метрото в Токио през 1995 г. доведе до премахването на кошчетата от града. Подобна мярка бе приложена и след атаката в метрото в Мадрид през 2004 г. А също и в Париж.

Извън това обаче стои въпросът за разхода, който крие зад себе си почистването на едно кошче. А в днешно време и промяната в нагласата на хората към по-природосъобразно поведение. Последното накара градове в Тайван, Южна Корея, Япония да премахнат кошчетата и да призоват гражданите сами да се погрижат за създадените от тях отпадъци.

В България все още не се е достигнало до подобни зелени решения, но остава въпросът с огромните разходи по събирането на отпадъците. Дори да не се гледа на тях като абсолютни суми, всеки може да види съотношението между данъка за жилището си и таксата за смет. И причината не се крие само в това какви договори за боклука са сключвани досега.

В Белгия, например, трудно може да се видят не само кошчета, но и големите контейнери, в които домакинствата изхвърлят отпадъците си. Във фламандската част на страната това става с найлонови чували, които веднъж седмично се поставят навън пред жилищата, за да бъдат прибрани от фирмите по сметопочистване.

Всеки, който ходи по планините, дори само в България, често се натъква на табелки, приканващи боклука да се прибира в раницата и да се сваля в града, не просто за да не бъде изхвърлен сред природата, но и за да не се пълнят кошовете на хижите, откъдето превозването е по-трудно и по-разходноориентирано, отколкото в града.

В същото време в някои паркове изобилието от кошчета е особено видимо.

София, която концентрира значителна част от населението на страната, разполага с огромно количество кошчета за отпадъци на глава от населението, включително и в малките квартални градинки. Не са рядка гледка тършуванията из тях на птици, които ги разпиляват или вятърът разнася съдържанието им.

На всяка спирка има минимум по 1 кошче, което дори има отделение за гасене на цигари. Преди около 10 г. покрай забраната за пушене на закрито в заведенията, която се спазва по доста особен начин, бяха предвидени и текстове в Закона за здравето, забраняващи пушенето на стадиони и на спирки на градския транспорт, но вносителите от ГЕРБ оттеглиха текстовете с мотива, че обществото не е узряло за такава мярка. Междувременно не е имало кампания, която да помогне на обществото да узрее в тази или сходна посока.

Видеото тук показва само бегла картина на огромното количества кошчета, разположени в района на градинката, където доскоро се извисяваше паметникът на съветската армия.

В България конкретно няма нормативна уредба, която да определя броя, вида и местата на кошчетата за боклук. Те, заедно с парковата мебел, се определят по преценка на проектантите, която зависи от очакваното натоварване на парка с посетители и събития, естеството на самия парк и навиците и нагласите на населението, което паркът обслужва. Това посочват от Столичната община в отговор на въпроси от "Дневник".

Пространството на Княжеската градина е място, което се използва често за големи градски мероприятия в различните сезони - като ледена пързалка, базари, спортни състезания и други. В хода на развитието на пространството през годините разположението на парковата мебел и кошчетата се променя, като стремежът на Столична община е да не прави промени в общия брой на кошчетата, които са на разположение на посетителите на парка, допълват от там.

Колко струва този, излишен лукс по оценка на автора на публикацията, не може да се каже. Причината е, че на територията на зелената система - в паркове, градини и зелени ивици около булевардите, цената за обслужването на кошчетата е включена в общата дейност по почистване на зелените площи. "Затова цената е обща и се определя на площ, а не на брой кошчета. В този смисъл по-големият брой кошчета не натоварва бюджета за чистота на зелените пространства", посочват от общината.

Обяснението за това, че до всяка пейка има кошче в обновения неотдавна Западен парк пък е, че решението на проектантите е било да разположат голям брой кошчета по продължението на двете главни алеи, а в малките, странични, да не натоварват естествения облик на парка с допълнителни кошчета. "Освен че има естетически аргументи, такова решение облекчава и обслужването и цели да повлияе положително върху нагласата на посетителите, че отпадъците нямат място сред природата", се допълва в отговорите на общината.

Разходът на София за 1 тон отпадък е приблизително 400 лв. - това включва събиране от сивите контейнери, транспортиране, обработване, оползотворяване и депониране. Всеки месец в столицата се генерират около 30 хил. тона такъв отпадък. Това са данни, цитирани наскоро от кмета Васил Терзиев. Те показват красноречиво, че събирането на отпадъци от хиляди кошчета и контейнери е свързано с разходи. "Един от начините да намалим разхода за отпадъците е да подобрим системата за разделно събиране още при източника", коментират от общината.

Допреди години в градовете с централно топлоснабдяване нямаше индивидуални измервателни устройства и сметките на домакинствата се разпределяха според големината на жилището и потребената от входа енергия. Такъв е принципът и до днес в кантон Фрибург, Швейцария, например. Разликата с миналото в страната и там е, че хората пестят парно и не отварят вентилите в помещения, които не ползват, защото разбират, че това излишно ще натовари общата сметка, част от която се пада и на тяхното домакинство.

Тъй като българското общество не е узряло дотам, поставянето на индивидуални измервателни уреди донякъде изпълнява функциите на съзнанието, достигнато в Швейцария.

По тази логика община обмисля и варианти за откриване на "парк без отпадъци". За да е максимално успешна инициативата, екипът на общината предвижда това да е изцяло ново парково пространство, а не съществуващ вече парк с изградена инфраструктура и навици на посетителите.

Засега този план не е облечен в конкретика и предстои допълнително да бъде обсъден.

Допълват, че на тема отпадъци в София, както и в цяла България, в последните две десетилетия, които бяха ключови за промяна към по-устойчиво поведение в цяла Европа, усилията в София са оскъдни. Едно от най-видимите свидетелства за това е фактът, че в страната все още не е въведен новият принцип "замърсителят плаща" при изчисление на таксата за битовия отпадък. Това е въпрос, който е политически неудобен за разрешаване и през последните години се отлага непрекъснато.

На този етап има пилотно нововъведение в цял квартал затворен тип - "зелени острови" за събиране на битовия отпадък. В "Надежда 1" от този месец сметосъбирането ще се извършва изцяло по този начин и няма да има свободно стоящи сиви контейнери.

Оценката на екипа на настоящия кмет е, че от началото на мандата хората, отговарящи за управлението на отпадъците, постигат значителен напредък в промяната на процесите към по-устойчиви модели и резултати. Пример за това, според екипа, е оздравяването на завода за отпадъци, с което е намалено двойно депонирането (сравнение между първото полугодие на 2023 и на 2025 г.) и е удължен животът на клетките на депото с 4 години.