Понеделник, 21 юли 2025 г. е специфична дата, свързана с важни срокове, които трябваше да сложат край на безвремието, в което се рее съдебната власт през последните години. Според последните поправки в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от началото на годината, до 21 юли трябваше да бъде избран нов Висш съдебен съвет, който пък трябваше да е избрал нов главен прокурор и нов председател на Върховния административен съд (ВАС).

Ако това не се случи, законодателят предвиди да има смяна на двама от тримата големи, заели "временно" поста като изпълняващи функциите до избора на титуляри - положение, което продължава в прокуратурата две години, а във ВАС - над половин.

На 21 януари Народното събрание опита да спре избора на Борислав Сарафов за нов главен прокурор, като включи и допълнителна разпоредба, която се прилага и за "тримата големи" (председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор), включително и за шефа на ВАС Георги Чолаков. Тя предвижда при предсрочно прекратяване на мандата (какъвто е случаят с бившия главен прокурор Иван Гешев - бел. авт.) или след изтичане на мандата на някой от "тримата големи" (какъвто е случаят с Чолаков) да бъде временно определен изпълняващ функциите, но не безсрочно, а за срок, не по-дълъг от 6 месеца.

Директно казано законодателят поиска с промените в закона от януари Борислав Сарафов и Георги Чолаков да бъдат сменени след максимум половин година, за да не остават начело на институциите безкрайно дълго време - Сарафов оглавява прокуратурата, без да е избран, а само назначен като изпълняващ функциите от предсрочното отстраняване на Иван Гешев през лятото на 2023 г., а Чолаков кара неофициален втори мандат от 22 ноември миналата година заради провалената процедура за избор на нов председател на ВАС и нагласата, че "тримата големи" трябва да се избират от нов ВСС. Нов ВСС обаче не е избран и изглежда няма да бъде избран скоро заради конфигурацията в парламента, а темата бе напълно изоставена от дневния ред на депутатите, включително и от "Продължаваме промяната - Демократична България", които настояваха за промените в ЗСВ през януари.

Всъщност нито един от тези процеси по смяна на ключовите позиции и органи в съдебната власт дори не е започнал и така буквално се погазва законът, приет преди половин година. А това е проблем, защото всяко временно назначение изглежда най-трайно закотвено в безвремието и все по-трудно да бъде сменено.

Държавата е притисната и от решение на Съда на Европейския съюз, който междувременно обяви ситуацията с надхвърлените мандати за противоречаща на европейското право. За да стане ситуацията още по-сложна и във вътрешен план, съдийската и прокурорската колегии не бяха единни при тълкуването на закона (тезите и аргументите на двете колегии са изложени по-долу в текста - бел. ред.)

Председателката на комисията по конституционни и правни въпроси в парламента Анна Александрова обясни пред "Дневник", че не може да коментира разнопосочното тълкуване на закона от прокурорската и съдийската колегия на ВСС за изпълняващите функциите ръководители в съдебната власт.

С наближаването на датата 21 юли, прокурорската колегия на ВСС, между другото, обсъди кратко и еднозначно дали да внесе като точка в дневния ред обсъждането на въпроса кой да бъде и.ф. главен прокурор и дали Сарафов да бъде сменен. По време на обсъждането, без изненади общото становище беше, че приетите промени в ЗСВ не важат за Сарафов, защото текстовете нямат обратно действие - т.е. важат само за предстоящи казуси, а Сарафов е в "заварено положение". Точката дори не беше включена в дневния ред, тъй като прокурорската колегия прие единодушно, че в това няма тема и няма какво да се обсъжда по въпроса, защото законът е ясен и той не важи за Сарафов.

Само седмица по-късно, във вторник (15 юли) съдийската колегия на ВСС направи точно обратното - включи в дневния си ред точка, в която обсъди какво ще прави с Георги Чолаков и кой трябва да го смени на поста. Колегията очевидно е преценила, че текстът на ЗСВ важи и трябва да бъде приложен за Чолаков като дори не стана въпрос за това дали той е в "заварено положение" или не.

След кратък дебат и разделение в мненията, надделя това съдийската колегия да попита пленума на съда кой трябва да го управлява като "еманация на съдийското самоуправление". Според наблюдатели обаче, няма да е изненадващо, ако съдиите поискат Чолаков да остане начело, а мнозинството в съдийската колегия "прогледне" и прецени, че изводите, до които са достигнали колегите им в прокурорската колегия, могат да се приложат и за ВАС като "бетонират" и него безсрочно.

Казаха oщe, чe нямa дa cпaзвaт зaĸoнa и нямa дa избepaт нoв вpeмeннo изпълнявaщ фyнĸциитe глaвeн пpoĸypop. Ho тoвa нe пpoмeня зaĸoнa и cлeд 21 юли Сарафов cпиpa дa e и.ф. глaвeн пpoĸypop, зaщoтo изтичa 6-мeceчният срок пo зaĸoн зa зaeмaнe нa длъжнocттa ĸaтo изпълнявaщ фyнĸциитe", коментира Зарков.

Заради това тя смяташе за несъстоятелен аргумента, че Борислав Сарафов ще бъде само "временен ръководител на прокуратурата". Според нея той има всички правомощия на главен прокурор до избирането на нов. Мнозинството обаче тогава прие, че като доскорошен заместник на Гешев, той е най-подходящ за поста. Временно.

Кога ще има смяна на членовете на Висшия съдебен съвет също не е сигурно и събитието не попада в обозримото бъдеще като този състав кара втора година извън мандата си. Положението с Инспектората на Висшия съдебен съвет е още по-тежко, тъй като формално карат вече трети мандат - техният изтече през 2020 г. и няма дори бегли опити да се започне процедура по подновяването му.

Висшият съдебен съвет започна да прави, поне привидно, опити да задвижи процедурата по избор на нов състав на съвета от професионалната квота като поиска и нови промени в Закона за съдебната власт. Те бяха изпратени до министъра на правосъдието Георги Георгиев, тъй като пленумът на ВСС няма законодателна инициатива и се очакваше министърът да ги внесе за разглеждане в Народното събрание. Това обаче все още не се е случило и процесът буксува.

От Министерството на правосъдието съобщиха пред "Дневник", че в момента се изготвя проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който да позволи ефективно провеждане на избори за членове на ВСС от професионалната квота.

От думите на Анна Александрова се разбра, че най-вероятно Законът за съдебната власт ще бъде отварян отново, за поредни промени, които се очакват наесен. Тя не уточни какви точно промени могат да бъдат внесени, но това могат да направят както парламентарно представените партии, така и министър Георгиев.

Поправките са нужни след като на 30 април Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с решение, с което се казва, че е недопустимо органи с изтекъл мандат да вземат ключови решения в съдебната власт и че удължаването на мандатите на членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет след изтичането им, е несъвместимо с правото на ЕС. Това аналогично може да се приложи и за положението, в което функционира ВСС. На практика това означава, че органът, който отговаря за съдебната система, работи в разрез с всякакво законодателство - и българско, и европейско. Това става и със съдействието (бездействието) на депутатите.

Всички видове законодателство - от Конституцията, до Закона за съдебната власт и практиката и последното решение на Съда на Европейския съюз, изискват България да избере ново ръководство на ВСС и на Инспектората към ВСС. Но това, на практика, може да не се случи. Дори и парламентът да реши да направи първата стъпка като открие процедура за избор на членове на нов състав, нищо не гарантира, че ще бъде събрано нужното мнозинство от 160 гласа за всеки един от членовете на бъдещия ВСС.