Някои от еврофондовете, използвани през последните десетилетия, ще изчезнат заедно с десетки програми, през които преминаваха парите от Европа, според предложения в четвъртък от Европейската комисия проект на дългосрочен бюджет на ЕС за 2028-2034 г.

Фондове като социалния или този за развитие на селските региони, "Творческа Европа" ще отпаднат в рамките на реформа, която цели да редуцира сега съществуващите 52 фонда до 16, като според Еврокомисията целта е еврофинансирането да е по-просто, по-прозрачно и по-ефективно.

Европейската комисия предлага да се реорганизира сегашния начин на разпределение на парите като средствата, полагащи се на всяка държава, се обединят в национален и регионален партньорски план. В него националните власти и евроинституциите ще разпишат нуждите си в рамките на определен бюджет, като проектите ще могат да се финансират по-гъвкаво по различни програми.

Строителство на детска градина ще бъде възможно по кохезионните, регионалните, земеделските фондове в зависимост от наличността на средства и преценката на властите, вместо да се опитва да се вкарва в различните условия и правила за финансиране на всяка сега съществуваща програма, обясни председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.

Общо всички разходи се предвижда да бъдат вместени в 1.816 трилиона евро за седем години - сума, подобна на настоящата финансова рамка (1.2 трилиона евро) заедно с парите за възстановяване (806 млрд.). Предвидените разходи за 2028-2034 г. представляват 1.26% от размера на европейската икономика.

Вместо сега съществуващите седем глави на бюджета в него ще останат четири:

Двете най-големи европейски политики - земеделската и кохезионната, които досега представляваха две трети от европейските бюджети, ще се съберат под обща шапка - т.нар. "национални и регионални планове". Плановете ще имат общ бюджет от 865 млрд. евро.

В плановете ще бъдат защитени преките субсидии за площ и други помощи, както и резерв. Предвижда се за седемте години в бюджета да бъдат записани 300 млрд. евро за фермерите и 2 млрд. за рибарите. Бюджетният еврокомисар увери евродепутатите, че парите, свързани с доходите за земеделците ще бъдат гарантирани, настоящата система от два стълба на Общата селскостопанска политика обаче се предлага да отпадне.

От регионалните политики, гарантираните пари само 218 млрд. евро и те ще бъдат предназначени за най-изостаналите европейски региони от малко над 400 млрд. евро за кохезионна политика.

Българският евродепутат от ЕНП Андрей Новаков заяви, че парите за кохезионна политика в следващия бюджет ще бъдат по-малко, отколкото в сегашния, на което бюджетният еврокомисар отговори, че парите за кохезия са повече от тези за земеделие.

Комисията предлага ангажимент от 14% (общо около 500 млрд. евро) от плановете да бъдат насочени за изпълнение на социални цели, 43% за климатични и 40% за кохезионни проекти.

В плановете ще бъдат включени и парите за миграция и охрана на границите, които сега бяха отделно перо. Парите за тях се предвижда да бъдат трикратно увеличени до 34 млрд. евро.

Средствата ще трябва да се харчат за европейски приоритети, заяви бюджетният еврокомисар Пьотр Серафин.

Еврокомисарят съобщи, че принципът за национално съфинансиране на програмите се запазва, но не е сегашната структура.

Познатите и в България оперативни програми, чрез които се реализират проектите, финансирани от еврофондове и програми, ще бъдат заменени от глави в националните планове.

Серафин заяви, че въпреки реформите, Еврокомисията ще държи на стабилни одитни системи на национално и на регионално ниво, които да преценяват законността и правилността при разходването на средствата, преди одобряването на всеки национален план.

За първи път в историята на ЕС се предлага възможност европейските държави да заемат пари от европейския бюджет, ако определените им средства не са им достатъчни. За това Европейската комисия е планирала до 150 млрд. евро.

Държавите, които искат да се възползват от кредитирани, ще трябва да обслужват лихвите по заема и да го върнат.

Кредитът ще идва с условия и трябва да се ползва строго за изпълнение на европейските приоритети, записани в националния план на съответната държава.

ЕС използва за първи път заеми в програмата си за възстановяване от пандемията от COVID-19, наред с безвъзмездните средства. Повечето държави, сред тях и България, обаче решиха да не се възползват, тъй като не е ясно дали ще бъдат в състояние да върнат заема.

Същите ще са условията за достъп до парите от т.нар. "инструмент за кризи" (виж по-долу).

Европейската комисия ще заема парите на международните пазари, за да ги даде на държавите, които ги искат, като се разчита на високия й рейтинг за по-добри условия.

Бенефициентите на еврофинансиране в областта на изследвания, иновации, чисти технологии, цифровизация и отбрана ще влязат под шапката на нов мегафонд "Конкурентоспособност". Неговият бюджет се предлага да възлезе на 451 млрд. евро за седем години. Тук ще бъдат преместени и парите за транспортна и енергийна инфраструктура с бюджет от 81 млрд., както и инфраструктурата с двойна употреба, която да подобри военната мобилност (17 млрд.).

Всички екологични политики, които са интегрирани в тази бюджетна глава, са около 35%.

Външните дейности на ЕС запазват своята самостоятелност с бюджет от 200 млрд. евро. С парите ще се финансират инструменти "Глобален портал", чрез който ЕС гради инфраструктура извън границите си, хуманитарната помощ и парите за разширяване.

За следващия бюджетен период ЕС планира да удвои парите за Украйна, които ще възлязат на 100 млрд. евро, като бюджетният еврокомисар Пьотър Серафин обясни решението пред Европейския парламент с факта, че "Украйна е най-стратегическия ни партньор". Средствата ще са извън тавана на финансиране по тази част от бюджета.

Европейската комисия предлага пет нови източника на приходи за европейския бюджет през 2028-2034 г. Държавите членки ще трябва да пренасочват част от приходите си от електронни отпадъци, тютюневи изделия и от търговията с емисии, към европейския бюджет.

Отделно Еврокомисията предлага облагане на най-големите 20 хил. компании с оборот от 100 млн. евро, регистрирани и продаващи на европейския пазар с корпоративен данък, както и такса за вносителите на продукти, произведени с високи СО2 емисии (СВАМ).

Новите източници на финансиране ще осигуряват 58.2 млрд. евро годишно на бюджета - сума, която ще е нужна за покриване на лихвите от взетите заеми за финансиране на плановете за възстановяване и устойчивост при положение, че Комисията не предлага увеличаване на сегашните вноски, които всяка държава внася в бюджета на ЕС. Общо

Еврокомисар Серафин каза, че е решено да отпадне отчисляването на пари от разширената схема за търговия с емисии, която включва сградите, автомобилния транспорт, корабоплаването и авиацията.

Европейската комисия предлага за първи път в историята европейският бюджет да има кризисен резерв, който да бъде задействан в случаи на големи кризи като пандемията от COVID-19, поскъпването на енергията след спирането на вноса на руски газ през 2022 г. или войната в Украйна.

В случай на подобно бедствие страните членки ще могат да мобилизират до 400 млрд. евро, като целта е парите да бъдат на разположение бързо, вместо както досега да се търсят средства чрез пренасочване от други фондове и програми.

Европейската комисия предлага и една нова програма - "Агора", която ще обединява сега съществуващи медийни, културни и програмите в подкрепа на гражданското общество. Парите по нея ще се разпределят централно - от Европейската комисия, като основните й получатели ще бъдат неправителствени организации. Бюджетният еврокомисар съобщи, че Брюксел планира да разшири за нея действието на регулацията, която обвързва законността с достъпа до средства. В момента условността за финансиране, която цели да гарантира финансовите интереси на европейския бюджета, се използва само за кохезионните програми.